петък, 30 май 2008 г.

Пиша си!

Днес ми се остроумничеше! Обаче ми се вижда досадно отново да е за мъжете и жените, за проблемите на столицата или за някакви спомени дето все ми се въртят в главата.

За това, ще пиша за работата си! Много я харесвам. Преди да работя това , което правя сега, съм минала през две три места за които не ми се говори. Имам икономическо образование но се занимавам с QA. Все пак кратко встъпление.
Изведнъж от мен се пръкна лидер. Неформален лидер. Може би хората около мен , програмисти основно, са лесно податливи или може би са непукисти за това лесно се водят.
С времето си заслужих прозвището Старшинката.... Ма го казват с любов. Сигурна съм.
Понякога се хващам обаче , че май много съм си повярвала. Сега наистина май се правя от време на време на шеф(патка)! Власта главозамайва.
Сега няколко думички за един човек, които шлифова "малкото Хриси" в "Старшинка". Да си лидер , значи да знае какво отношение да имаш към всеки. Кога как и с кого да се държиш. Аз бях агресивна, много упорита, много недискретна, много директна. Обаче, един от шефовете ми ме научи, как да съм умерена. Как да внимавам с хората. Признавам си беше трудно за него, защото той е безкрайно умерен човек и се бореше с мойте настроение и арогантност. Но за всичко много му благодаря, и до ден днешен много ми помага и винаги ме подкрепя и напътства!

Вие какво мислите за лидерството?

вторник, 27 май 2008 г.

Пенка!

Ще обсъдим онази добре възпитана и облечена съвременна необвързана жена.
Пенка си знае цената. Сутрин пред огледалото докато поставя новото си червило, тя си мисли за мъжа от офиса до нейният. Колко печели той? Изглежда ли добре? Ще може ли да издържа семейство?
След това докато пътува към офиса вече си представя , че е женена за него, и какъв е живота им. Между временно се прокрадват спомени за няколкото предходни неуспешни връзки. Пенка забравя историята за сметките и кръчмаря. Докато се лута да търси идеалният мъж, пропуска много идеални възможности. Пенка просто не може да се прежали, заради мечтата.

Както каза Божо в предишната тема Имаме няколко варианта!
Накрая Пенка се примирява с факта, че с нищо не е по- различна от другите жени. Оглежда се и просто на посоки хваща нещо.Буди се на 45г. с мъж в леглото, но безкрайно самотна.
Другият варинт е просто докато избира от многото да остане сама. Въпроса е защо? Защото материалното, кариерата,парите са наделели.

Пенче, огледай се и просто послушай сърцето си,а не банковата си сметка!

Кратък паралел:
Пенка и Пешо просто са забравили, колко е хубав живота!Как секса и парите не могат да заменят едно много хубаво чувство Любов!

понеделник, 26 май 2008 г.

Пешо!


Кой е Пешо, и защо има почва у нас!

Пешо е онзи симпатичен, интелигентен мъж с прословутият страх от обвързване. И не ми казвайте , че аз или която е да било от нас сме виновни за този страх. Пешо си има свобода и много сериозно си я пази. Предпочита да развратничи и да играе с много жени, но с никоя за много дълго.
Сега ще кажете, че не е намерил точната. Глупости! Него го е страх някоя да е точната, защото има собствен начин на живот и това да се съобразява с някого му е непривично. Пример за това е зимата, когато звъннах на Пешо от една спирка съвсем близо до работата му.Зъзнеща, чакаща около 40 минути някакъв транспорт след края на работният ден. Пешо ми обясни, че ще тръгне след 10 минути, ще си чисти колата поне още 10 и чак тогава ако все още нямало транспорт щял да ме вземе. Човека си има програма , къде ще се занимава с някой си. (тук ще вметна че предполагаме че Пешо няма интерес).Но разбира се на другият ден, понеже е кавалер звъни да провери, как съм се прибрала и какво ще правя после......

Той е бохем, обича живота и живота го обича. Жените постоянно му се надяват, а той палавника не отказва, обаче един ден кранчето затваря. Незнайно как с времето той е пропуснал факта, че жените около него се изпоомъжват.
Идеалният развой-събуждането
Събужда се Пешо в обичайното си настроение, усмихва се на огледалото и прави план за вечерта. Само че плана отпада, върти поредният телефон , където му обясняват, че са заети. Става все по зле, след като прекарва няколко вечери сам. Така Пешо супер мъжа искан от много жени се изправя пред реалноста, колко ужасно сам е!
Лошият развой-заблудата
Поредната вечер,поредната жена, поредното препиване! Пешо се буди сутрин с план за вечерта, ще има нова плячка. Обаче виждаш ли на него не му се разкарва, разглежда телефона и звъни на посоки, където му върже! Той обаче не отчита факта, как се буди сутрин, и как поредната се е изнесла рано рано, разбрала грешката си!

Пеше, пиле събуди се! И не ми набирай произволно номера... никой не чака да се обадиш!

четвъртък, 22 май 2008 г.

Няма заглавие!

Започвам да не разбирам поведението на някои(всички) мъже. Този пост няма да е многословен, а просто ще напиша един разговор:

Той:-Защо не ми дойдеш на гости тази вечер?
аз:-ЪЪЪЪЪЪ? Ма май не съм те чувала около 2 месеца, след като се видяхме за последно?
- Какво значение има времето? Нали знаеш работа, проблеми.
- Аха, разбирам! Нищо лошо в крайна сметка надявам се?
- Ок е! И какво сега ще се видим ли?
- Не!
-Защо?(този въпрос е по-скоро от изумление)
- Ми представи се, живота не спря!!! И аз не седя на телефона да си чакам да ми звъннеш и да се видим. Та така Пешо, няма да се видим.
- Пешо ли? Ма аз съм Митко?
- И какво променя това.....?

вторник, 20 май 2008 г.

Бизнес по Български!

Започвам с две фирми ,на които попадам при търсене на самолетни билети centransit.bg,Bohemia Ltd.
Въртя веднага телефона на първата много мили млади хора. Навъртам около 16 телефона за да уточня нещата и вече имам резервация. Хващам чантето рано на другата сутрин и се дигам до някъде си. Приветливи хора! Казвам аз за какво съм. И грешка, не сме се били разбрали. Кое не сме... как не сме...?!!! Питам за девойката с която проведох разговорите, обаче нея я нямало. Добре, но какво извинение е това. Ситуацията започва да става сериозна след като казват, че са готови да ми помогнат като ми организират 3 прекачвания до моята дестинация. Разбира се за които да си платя.
Никой за нищо не носи отговорност, мият си ръцете един с друг и най- виновният видиш ли го нямало. Т.е оставам без билет и без резервация...заради липсващият човек.
След това откривам втората фирма...Отивам там веднага поне дадоха билетите, разбира се не на цената за която говорихме по телефона,но все пак билети. Нещото което ме ядоса, е че ми взеха 45 лв за издаването на бланчица с която после на летището да си получа билетите. 45лв, за 4 клика. Попитах ги за 45 лв ще ме носят ли до летището, за каква точно услуга плащам..(няма отговор)

Ето това е бизнез по българки. Некоректно , безхаберно печелене на пари от нищото.
Съжалявам за първата фирма нямам доказателства и не мога да подам някаква конкретна жалба, но имам касова бележка от втората за 45 лв, за незнайно какво. Мисля че една в тази държава трябва да спрат да ни правят на глупаци!

сряда, 14 май 2008 г.

Няколко лесни стъпки да вбесим системният администратор.

(аз меко казано съм скромен специалист в областта)

1. Системният не идва на работа преди 12 за това му звъннете към 07.00, и му съобщете че сървър еди кой си се е скапал. Ако не отреагира му кажете, че се е случило точно преди да си направи backup!- Разбира се , когато дойде винаги може да му кажете, че понеже(той така и така се мисли за господ а вие сте просто простросмъртна) сте толкова тъпа ,че не сте забелязали че си е ок. Той ще е бесен, нооооо хубавото е че не можа да ви крещи, защото вие няма да разберете какво ви говори. Освен това той рядко говори с просторсмъртни!
2. Викайте го за всевъзможни глупости от рода. "офф нещо мига"- не мога да кликам на незнам си коя иконка и всякакви идиотии. Повтарям той е господ, ненавижда да го занимават с дреболии, само че е длъжен да дойде....
3. Попитайте го нещо за линукс например. Т.е искайте някаква информация от него. Вярвайте ми толкова офкане ше падне. "ма са ли! Ма прочети си в нета!" Но вие не се предавайте, питайте и даже хванете още някой и друг колега да пита. Мразят да обясняват на простолюдието. Абе кои сме ние та да разберем.
И големият удър идва с подреждането на апаратната. Всяко болче, всяко чаркче трябва да е в отделно пликче, после в други... разбира се всички дискове се разпределят на два,три шиша. Всички хвърчащи листчета също се подреждат.
Не можете да си представите ужасът на лицето на системният, когато види всичко прибрано.
Правила съм го отнемаше му по два часа да намери нещо. :)

"Потребителят отвръща на удъра"

петък, 9 май 2008 г.

Против кражбите!


Вчера станах свидетел на една безумна ситуация. Всични знаете за джепчийките на халите.
Вървя си аз вечерта и забелязвам тумбата циганки лежерно облегнали се, спокойно оглебждат хората. В някакъв момент забелязаха две момчета с раници. Със скороста на светлината се спуснаха след тях. Никога не оставам равнодушна, забързах се и стигнах момчетата. Обясних им накратко,какво предстои да им се случи. Да кажем спасихме положението. Обаче вместо да си седят на гъза, след като викнах на въпросните да се разкарат. Нямаше такива кълни,та щяха да ме бият, та как съм могла да ги обиждам те просто си вървели.
Добре аз не разбирам, учила съм много години близо до Халите. Те са си едни и същи.Виждала съм ги много пъти. За толкова време нито една от тях не е попаднала някъде в затвор нещо. Аз нямам обяснение за това. Няма ли закон или някакви органи на реда, та те се виждат от километри. Това се случва до Шератон.
Още нещо наскоро, докато се мотках в квартала. Мина един нов Хамер, нямаше как да не го забележа. Е няма да познаете, какви бяха притежателите.

За да не ме разберете погрешно. Уважавам хората , които работят и си плащат сметките.Но е факт в България циганите са с привилегии. Всеки месец ми отдържат пари за тях, тока им плащам и накрая и в джоба в автобуса ми бъркат. Има нещо сбъркано!

сряда, 7 май 2008 г.

Ден като ден !

Днес ще напиша само 3 нещица.

1. Откриваш много неща, печелиш и губиш. Може би искаш всичко, може би имаш всичко....но всичко не значи нищо,когато го имаш само за себе си и не го споделиш с никого.

2. Никога няма пълно щастие. Има само твоето щастие.

3. Не давай любов, подарявай я!

неделя, 4 май 2008 г.

Затвор...

Понякога си мисля, че съм страшно близо до всичко което съм искала. Добра работа, приличен страничен доход, много приятели. Но сега съм объркана, не мисля че искам това. Не искам да робувам на парите и кариерата,а точно това се получи. Мисля си, че станах затворник на собственните си мечти. Мечти на един роб , който цял живот да зависи от системата. На цялата шибания, живея и в София. (Тук ще си позволя да попитам: Абе всички вие, които напускате прекрасните си красиви спокойни места и идвате в тоя миризлив град, за чий?)Няма що, мечтая да завися от едно число в месеца, числото на което взимам заплата. Точно това е робското ми мислене. Трябва да има сигурност, а къде дявол го взел отиде свободата! Още повече на 24 години , когато никой и нищо не зависи от теб. И ако не сега, кога ще съм наистина свободна?

Сега мога да променя нещо, може би да отида да живея там където винаги съм си мечтала. И може би чакането на крава на улицата не е толкова лошо, нито плетенето на чорапи. Може би искам да живея така... спокойно!

Така като става на въпрос понеже всички драпате насам, като че София е центъра на света, ще се радвам да ми подарите някоя къщурка в някое селце. Нали на никого от вас тяне трябва ....