Социална позиция!

Днес просто ще задам няколко въпроса и накрая ще обобщя всичко ,което напишете!
Какво за вас е социална позиция? Колко хора които познавате поддържат подобни на вашите възгледи? Какви начини намирате за да я подкрепяте? Нужна ли в въобще? Българина отговорен човек ли е? Какво мислите за обществото ни като цяло?
Няма да правя изложение по темата просто питам.

(идеята дойде от един спор с Амбер)

Шофьори в София!

Понеже съм решила да не съм гратисчийка до края на живота си, и да не губя времето си по спирки, ще ставам шофьор! Аз съм софиянка и ми се налага да карам в столицата!
За който от вас незнае, а забелязах че това са 70% от хората управляващи коли в красивата ни столица с "У" се означава учебните автомобили. От вас драги ми бъдещи колеги се иска единственно да се внимавате с подобна кола. Ще кажа няколко неща!
1. Мили ми колеги, които си мислите че като ми засвиркате по кръстовищата ще взема да литна или вие ще ме прескочите. Повярвайте ми с клаксона не се включва телепортатора.
2. Засичам ви не за да се заяждам,а по- скоро от незнание. Няма смисъл да ми го връщате. Не сме на състезание, "кой е по- голяма работа"!
3.Сега конкретно към жените:"ЧЧЧЧ алооо, трягедията е пълна!" Малоумно шофиране! До тук за около 15 часа шофиране съм имала около 180 ситуации с жени с възможности за ПТП. Нито мислят,нито реагират правилно...

Ще кажа само, че това е въведение към един основен проблем на нашето общество. Ние сме не толерантни егоисти, за съжаление не само на пътя. Но както се казва за това ще пишем следващият път!

Писна ми ....!

От 1 час се чудя за какво да подхвана да пиша. Пак тръгнах да се връщам на "кризата на 30" ама викам ае байгън от кризи. След това реших, че ще пиша за какво е да си на 24! Обаче прецених, че пак да пиша за себе си не е редно. Трябва да засегна някой социален проблем, и първото което ми изникна е"Софийски градски транспорт"!

Аз дами и господа съм гратисчийка до мозъка на костите си. Дупча билет единствено и само в метрото, защото там услугата която ми предлагат си заслужава 70ст. отвсякъде.
Снощи имах удоволствието да почакам 1 час автобуса, както почти всяка вечер. Идва въпросното превозно средство, качвам се 70% от седалките бяха мокри, не че попринцип сядам, но няма как да не ми направи впечатление. На 2 рата спирка се препълва , на третата вече съм върху перфоратора и това разбира се не е новост. Още половин час в задръстване..... И о чудо пука гума ... единственият автобус от 1 час насам пука гума по средата на нищото. Добирам се до следващата спирка ...още 40 минути упиииии и се покатервам като индиец на влак, на вратата. А да си призная цялата ситуация беше дежа ву , от миналата по-миналата и т.н вечери. Т.е искат от мен 70ст. за загубата на време и нерви, е няма да стане. В момента в който се чувствам добре , чисто ми е , и автобуса е навреме , ще продупча и 1 лев. До тогава, ще разправям с бабаитите на градският транспорт и хич няма да ми пука. Те са ми специалност , невъзпитани прости миризливи селяци(не селяни,селяци). Преди да съм пътник , аз съм човек и имам права,а те не ги зачитат. Подобни неща са немислими в една европейска държава.....What ever!

В подкрепа на мъжките момичета!

Можем много повече от това да кесим по Молчета и да харчим парите ти за глупости и да си губим времето. Няма да пиша сравнения с кифлите, защото няма място за такова. Но ще напиша нещата заради които се гордея,но в очите на другите те са недостатъци.(трябвало да се държа като жена,ако това по дяволите значи да пърхам с мигли да не мога да събирам правилно изречение и да говоря лигавичко, няма начин)
1.Мога да карам кола и даже да направя разлика между карбуратор и кардан.
2.Ценя антиките още повече, когато са оръжия!
3.Не ме е страх от печката, нито нея от мен.(да,чупя си ноктите,и не правя три дневна трагедия от това.)
4.Не мрънкам(знам , че никой не ми вярва)!
5.Работя много!
6.Не ме е страх от поправяне или от някаква тежка работа (не ме е страх от крушката, нито ще чакам някой принц да ми се прави на мъж докато я сменя. А аз да въздишам, колко е силен и как сменя крушки само охоооо... :))
7.Винаги държа на обещанията си, независимо в какъв вид умопомрачение съм ги направила.
8. Паяци, или подобни някакви гадинки не ме притесняват.
Няма да изброявам повече. Да кажем това са мъжките ми черти, не мога да съм друга и не бива според мен. Но околните са на друго мнение! Трябва да съм по-страхлива. Трябвало да ходя като бит кон за да съм си въртяла задника, трябвало да правя муцки на мъжете за да ме гонели(тъпотия). Трябва да губя ценното време от живота си в гримиране. Едно червило до никъде нямало да ме докара. Трябва да съм различна,но няма.
Никога момичета, не се подавайте на нечий манипулации, каква трябва да сте.

Пораснах !

Седя си на онзи стар площад в неделя. На едно забравено място и гледам,колко се е променил. Старата върба пред кметството вече я няма. На нейно място има някакво кафе с люлки. Поглеждам надолу по улицата и си спомням, как преди цялата улица беше опсипана с люлак, сега виждам само високите огради на още по високите къщи. Деца на по 15 с цигарка в ръка минават бавно по площада и псуват, а преди вървяхме с по някой ластик и просто се смеехме или си разказвахме вицове.
Пристига една кола, която ми е безкрайно позната. Слиза един млад мъж, който не съм виждала от много години. Коленете му вече не са обелени, нито има прашка в задният джоб, няма го и онзи блясък в очите. Беше преди време градините,улиците, дърветата свободата бяха наши. Той беше ужасно палав, постоянно измисляше някякви дивотии. Научи ме да карам колело, подари ми прашка, научи ме да се катеря по дървета и което е по важно да слизам. Сега стоеше пред мен друг човек, онзи мой другар в игрите и белите го нямаше вече. Седеше мъж с кутия боро, със скъп часовник гледаше ме и се усмихваше... исках да го прегърна и просто да му се зарадвам , но успях да получа единствено едно строго ръкостискане. Нямаше го онзи плам , онзи хъс към живота, беше се променил. Седна до мен. Нямаше какво да си кажем...
И аз не бях същата.... загубих се някъде из София... загубих малкото момиченце което тичаше след пеперудите и джапаше в локвите.
Мина едно дете с колело и в този момент се разсмяхме,започнахме да се закачаме както преди да се гоним, по площада. До вечерта седяхме на пейките и говорехме говорехме.... Отново бяхме деца..........

Мъжкото момиче..!

Мъже ще ме извините аз много отдавна не съм ви плюла, както трябва ама се налага!

Ще си призная аз съм мъжко момиче, не мога и не искам да съм кифла. В бачкането ми викат страшинката или вожда. Работя основно с мъже, няма как да съм мека мара. Ако им пусна малко аванта ми се качват на главата. Обичам да се контя, но не по 2 часа на ден. Обичам удобните си ниски обувни, обичам дънките си, обичам да гледам волейбол, обичам да се моткам пред печката.. Не обичам губенето на време по молчета и подобни, не обичам да вися по фризиосрки салони с часове.

Всичко това мили момчета са неща, които и вие не обичате и се изнервяте когато тя госпоицата ги върши. Обаче аз точно щото съм мъжко момиче си ви ставам най- добрата приятелка. С мене и бира се пие и се вика по мачов, и си псувате, и за коли се говори и ви е супер готино с мен, защото и чувство за хумор имам, ама не.Аз ще съм ви приятелчето на чието рамо ще се опрете, когато онази ви бие шута. Когато ви е тежко , за да не се излагате пред приятелите си( мъже) и за да не се показвате слаб пак на мен ще се обадите за да ви слушам с часове, но на сутринта пак се будите до кифлата.
Чудесно нали, аз съм онази липсващата половина от нея, тя е всичко за пред света за пред приятелите , аз съм онова задкулисното. Дето си е само ваше, и само вие си знаете за него и за това колко ви е близко то. А то как се чувства,ееее аре ся вие нали сте добре. Вие ми давате каквото можете, нали сме само приятели вашата съвест е чиста, добре ви е. Накрая незнам, искам да видя накрая какво става. Продължавате да сменяте кифла след кифла или избирата една и това е! Може би избирате една от нас! Искам да видя какво става накрая, и дали някога осъзнавате колко много сме ви дали!

Кризата ...

Зачепкала съм ги тези кризи и това е! Около мен е пълно със самотни хора. Независимо дали имат връзка или не , пак са самотни. Нямат това което искат, но не смеят да променят нещата. Не разбирам, тези които си имат някого просто ей така, само и само да не са сами. Някаква пълна безумица , хората робуват на навика. Ще стана като тях, мамка му. Не ме е страх от самотата на 45 поне не толкова , колкото от това да се събудя до човек който ми е чужд и просто съм се примирила да съм с него. Кой избор е правилен, може да не е толкова зле. Приемаш някой имаш някой, не си съществувал заради "пуфи", "флъфи" и т.н (така се казва кучето ти на 45). Ето почнах да се обърквам....Сядаш и преценяваш , кое е най- доброто за теб. Кой би трябвало да е избранника. Не, не, не.... не е това мамка му. И аз искам нещо съвсем просто:
Улица, тротоар сблъсък и опааа воалааа. Мъжът... и готово. Да няма игри, маски, номера лъжи а просто емоция. Да не се налага да мисля , може ли не може ли да издържа семейтво и подобни глупости, просто емоция.
А може би не е това, може би не трябва да сме емоционални а прагматични, може би трябва да знам какво точно искам и какво точно търся.

Мамка му къде е истината ?

Поздрав!

Стихотворението е превод на едно много готино и добро човече от турски....(извинете ни все пак не е професионален превод.
Не ме обичай

Не се привързвай към мен,
не се знае какво ще стане утре,
днес ме има, после може да изчезна.

Не ме докосвай,
покрита съм с отворени рани,
не ме наранявай,
не отваряй още една рана и ти.

Не ме искай,
ще трябва да се бориш със забрани,
заобиколена съм от стени.

Не се опитвай да ме разбереш,
ще те объркам, ще се оплетеш.

Не ме разбирай,
аз сама ще се открия,
аз съм щастлива така.

Никога не мечтай да изживееш любовта с мен,
аз не вярвам в нея.

Ако си силен,
и ме накараш да повярвам,
накрая ще те накарам да изживееш такива неща,
че никога няма да можеш да се откажеш.

Не се приближавай,
ще те привлека
ще умра..

Не се проближавай,
ще те докосна
ще кацна на устните ти,
ще запленя очите ти.
Ще ти бъда робиня,
ще променя живота ти.

Няма да позволя да живееш в друга,
ще премина през спомените ти.
Ще закова сърцето си в теб,
ще пренощувам в тялото ти,
Не се приближавай...

Ще те взема.....

Уредените срещи-2!

Сега ще ракажа историята! Действително не мен, а на господина уреждаха среща! Но няма да се спирам на самата среща, защото бяхме с компания и беше гот. Просто бяхме с мойте приятели , нормално е аз да се чувствам конфортно. "Иху ахуу". Господина се обажда за втора среща. Въпросната се състои тази иначе толкова приятна вечер. Видях един страшно неестествен човек, които е избрал да бори самотата на 30 с пиене. Лошо, и по- лошото е , че не беше себе си старейки се да усети как точно би ми се харесал. Представям си колко му е натровена душата и колко гадости са му се случили. Но ако човек никога не вярва в доброто и не остава такъв какъвто е за какво живее. Водката и по някоя и друга уредена среща а после се прибираш сам в къщи. И тези роли, и този отигран непукизъм.

А сега среща или не? Аз клоня към 3 ти път-не ..... Абе май темата трябваше да е за кризата на 30 те а не за уредените срещи, А да и за онази болезнена тема самотата ...

Предателството!

Бях позабравила, какво е усещането. Мислиш си, че когато си по-голям си много по- подготвен и даже си мислиш, че няма как да ти се случи. Вече имаш среда, хора които познаваш от много време и не вярваш,че има как някой да те прецака и да ти забие нож в гърба. Но си се лъгал... Това предателство е от типа на обиковенните предателства"той каза че аз казах , но на мен нищо не каза в лицето". Т.е от онези гадни малки предателства, които се случват зад гърба ти и които няма начин да не стигнат до теб. Аз разбира се реагирах супер емоционално. Доста неща казах, които мислех и не мислех. Ефекта е нулев, човека не се поколеба за секунда. Не призна грешката си , не се извини... Това ме вбеси най- много. Излъгал си, сбъркал си, предал си и не ти пука. Какъв лицемер трябва да си за да се усмихваш сладко , да се правиш на много готин все едно сме си първи дружки , а същевременно да си толкова долен, че зад гърба му да лееш тъпотии.

Поздрав за тази долна душа, която се надявам да разбере някой ден.,колко по важни неща на този свят има от това да злорадстваме или да се занимаваме с другите. Радиславе, дано откриеш спокойствие сред подлости си.

Приятелство...секс!

Днес исках да пиша за приятелството, но гледам че тази седмица много се пише за секса. Седнах да се чудя, сега приятелство или секс. Нека са и двете. Специално към мъжете, бихте ли спали с приятелка с която споделяте всичко? Какъв е риска от това?
Аз знам за мен, аз съм го правила и загубих един много свестен човек ..... сглупих, поддадох се не толкова на желанието, а по скоро на факта, че в момента нямах приятел а този човек беше до мен доста дълго време и много ми помагаше. Сега си говорим, като някакви далечни познати.
Въпреки това нещата са индивидуални и никога не се знае какъв ще е резултата!

Риск губи, риск печели! А може точно сред приятелите си човек да открие своята половинка. Живота е пълен с изненади, може някой приятел да е една от тях!

Уредените срещи!

Наскоро попаднах в една подобна ситуация. Няма да се спирам конкретно на нея, а на реакцията на хората около мен по повод нея. (подчертавам на 24 ри съм, но поради много причини рядко закърпвам сериозна връзка:)).
Така без много предисловия по темата, как и защо се случи въпросната среща, беше приятно нищо ангажиращо.Разбира се аз споделих темата с колегите с които подчертавам сме доста близки. Ще ви опиша реакциите:
Единят колега се обяви много против подобно нещо, само най-изпадналите хора се съгласяват на уговорена среща. Това са хора, или кьорави или сакaти. Така за него съм нередовна.
Другият каза, че не е против,но подобни неща са без бъдеще. Счита, че ситуацията е много некомфортна за да бъде човек себе си. Това разбира се е спорно и индивидуално.
Женската част попита разбира се, какво мисля за него, какъв е и блабла подробности за семейството му, начина му на обличане, както и на колко градуса източна ширина и северна дължина се е намирал. Тук също имаше противоречия в двете крайности.
"Да, защо не!" "Глупости защо се унижаваш?".

Извода е : Какво толкова има да му им мислиш на срещите уредени или не? Отиваш и се запознаваш с някой, няма нищо неестествено. Трябва да изкореним, това пагубно "какво ще кажат хората!".
Живота предлага много възможности, използвайте ги независимо от мнението на другите.

Кризата на 30 те !

Имам един страшно добър приятел, който много обичам. Утре става на 30(тук трябва да напиша поздрав, ама няма ) Та в момента няма връзка страхотно се е депресирал, всичките му приятели били женени блабла. Но същевременно, когато има връзка не прави нищо за да задържи човека. Има си изградени навици и за нищо на света не е готов да ги променя и да съобразява с някого. Е малко е "хем боли,хем сърби, хем драго ми е". Хората на 30 който нямат човек до себе си наистина стават егоисти, ама не ми вярват когато им го кажа. Стават едни обиграни, вдигат летвата.
Започват да се вторачват в негативите на хотрата които срещат. Никак не е добре има една турска приказка която ще разкажа по- повода:

"Разкава се за едно бедно момче и едно богато момиче. Той безмерно я обичал , но не бил подходящ за нея, защото бил беден. Заминало момчето далеч на гурбет, оженило се , но един ден отново се върнало в родното си място. Попитало какво се е случило с момичето което обичало, и те му разказали че и тя се омъжила.
Отишло момчето до дома и, отворил му стар невзрачен, мръсен с глуповата физиономия човек, който се оказал мъжа и. Отишал нашият младеж при момичето, и я попитало, защо се е омъжила за този човек. Девойката ми дала една задача. Зад къщата имала чудна градина с рози, казала му да и донесе най- хубавата роза, и тогава ще му отговори.
Отишло момчето и заразглеждало розовите храсти.Видяло една много красива жълта роза, туко що разцъфнала.Посегнал да я откъсне , но видял една още по-хубава червена роза, после розова. И така момчето се лутало 3 дни, и не можело да избере, най красивата роза. Накрая просто тръгнало към къщата и откъснало първата роза, която видяло. Тя била смачкана и изсъхнала.
Когато показал розата на момичето разбрал, защо тя се е оженила за онзи човек "

Няма нужда да казвам какъв е извода и как съм свързала нещата с кризата на 30 те.

П.С.Няма да му пиша името , че ще ме убие. "Много те обичам , ти си един от най- добрите ми приятели и ако има щастие отредено за мен , то аз ти го подарявам. Бъди много усмихнат!!!"