понеделник, 23 юни 2008 г.

Моят дом!



Ето днес вече е деня в който ще ви покажа мястото където живея!
Прилагам снимков материал от близкият вход, и не не се лъжете колата е буквално върху блока. Аз го разбирам обаче, моят комшия! На около 100 м е пак паркинга и последното нещо вечер, което му се прави е да ги извърви тези 100м. Освен това така няма да се налага да обяснява на децата си , защо не могат да слязат да играят пред блока.
"След дълга борба с общината след години чакане..." с малката градинка се получи това. Само че лъжа общината няма и идея, никой не плаща и не е плащал за да може да ползва това място. Опитите да изкажа несъгласие , не бяха отчетени. Ако не се виждат добре номерата на колите ще ги напиша пак!
Последната гледка е просто умопомрачителна. Това е мястото където сега си играят децата, а през това време летат боклуци от балконите.

Ми приятели не грешите.. Да това е рая. Рая , който сами си създаваме. Не политиците, не общинарите а ние. Обаче на нас винаги някой друг ни е виновен. За това аз обаче,ще снимам всички тези коли отблизо и ще се постарая собствениците им да си платят глобата. Това е моят свят и е редно , някой неща да се променят!

събота, 21 юни 2008 г.

Нямам какво да кажа!

Съвсем съм забила!
Няма какво да кажа на света, енда скука една летаргия. Много подходящо за летният сезон. Дори на мъжете не успявам да се ядосам, това вече е плашещо!Нищо... е такова едно нищо. Предполагам , че имам нужда от почивка или и аз незнам или може би от промяна, или от някаква сериозна емоция. Обаче само си приказвам, и не предприемам нищо. Даже днес не ми се пише,ама нали трябва.

Така и вместо да се пъна да драскам тъпотии, ще оставя нещата за някой друг по- приятен ден!

Погледнете в страни и вижте една от любимите ми песни, това е за всички вас !

петък, 13 юни 2008 г.

Мерси Чичко Гоогле!

Само вмятам. Имам 59 посещения на блога от човек или хора написали в гоогле "христина блога цигани". Що за извратено търсене! Благодаря ви все пак за посещенията наистина, но как ви минава на акъл да търсите подобно нещо. Да довметна, не съм циганка... блог не съм също. Единствено съм Христина. Има други фрапиращи като :"искам да повърна", "секс с циганки","свободата, санчо, е велико нещо","как се прави салон за красота". За всичко това разбира се благодаря и на гоогле. Блога ми се свързва с цигани, секс , салони за красота... :)

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Питане!


Днес в офиса се захванахме с една тема! Да ви питам и вас , че ми стана интересно. Когато някой е зает инетерeсен ли ви е, и въобще играта на гоненица приятна ли ви е?
Проучването сред колегите беше много странно. Всички казват, че не се интересуват от заети хора, нито пък обичат да има игри. Да има кокъл дето да се подмята по трасето. Всички обичат точните и ясни неща.
Изведнъж обаче на въпроса. Кажете по нещо за предишните си връзки? Мъжете определено не са се интересували дали изгората им е заета, и са направили всичко възможно да я спечелят докато тя ги е будалкала доста дълго време. Т.е това което твърдят е неверно.И поне един от трима има влюбена в него жена, с която са си най- добри приятели.
Извод: Хващаш някой за гадже, после на ляво и надясно го разтръбяваш, и почваш да баламосваш всеки дето се върже. Красота, и като ти се лейне една ми ти истинска любов, та цяла неделя.
Жените на същият въпрос, за най- секси мъж определят- мъжа в градинката с детето. Те също имат по някой влюбен в тях до уши дето им тича по ..... а те му правят стойки. Между временно Пешо им върти номерца, а те въздишат, плачат. Извод:Трябва да си свободолюбивият мачо, по който жените да тичат. И да внимаваш да не се превърнеш във влюбен балък, че ти е спукана работата.

Сериозно ви искам мнението, ама честно. Не се ли случва наистина много често така, дори и на нас, дори и да не си го признаваме!

понеделник, 9 юни 2008 г.

Образ!



Понеже ви запознах от близо с Пешо. Сега ще ви запозная с другата крайност. Дами аз имам една максима "синоним на свестен мъж е зает". Знам че понятието вие е непознато но съществува, което не е малко. Ще ви запозная с един образ, който ще остане в забвение като име но е точно такъв тип, от непознатата порода "свестен", кято си мислех че съществува само в легендите.
Аз си вярвам, че в живота на всяка жена, независимо с какъв семеен статус е, има по един човек, които е в ролята на разбиращият. Аз си имам подобен(кажи ми как не ти писва?). Всеки път той е там. Мога да изливам купища гадости,емоции, да поискам съвет, да поискам подкрепа. Някакси той е там за да ми я даде. Знае повече за живота ми от колкото всичките ми гаджета взети заедно. Аз предпочитам да говоря с него, отколкото с останалите си приятелки. Да момичета има мъже , които ни разбират. Аз му благодаря, и понякога се дразня на себе си, защото на всичкото от горе, този човек не иска нищо в замяна. Неговият живот си е негов, проблемите му не са за мен. Малко е еднопосочно, но е един от малкото хора които не ме заливат със свойте проблеми.
Исках да кажа,както ме съветват постоянно. Мъжете не са под общ знаменател, има и свестни. Може би проблема е в това с каква нагласа се тръгва. Обаче как се пречупва това.? Как заученото години наред да го променя?

П.С- Благодаря ти наистина. Едва ли разбираш понякога , колко ми помагаш!

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Признание!

Има неща понякога, които няма как да кажеш а те ти тежат!

Това е едно послание към един човек който много обичам, той си знае кой е!

Съжалявам, не мога да бъда такава каквато искаш. Приятелите се приемат такива каквито са, а не си намират кусури. Това да съм ти приятелка е просто борба за мен. Трябва да вървя против себе си. Не харесваш другите ми приятели, груба си, разбирането ми ти е чуждо. Аз не мога, това не е приятелство това е мъчение. Ти си много чист човек, но с безкрайно труден характер. Опитах се, съжалявам. Не се сърди, подтискаш ме много! Не искам да сме приятелки, прости ми! Ако трябва да съм честна, в трудните моменти не си до мен,не ме подкрепяш. Взимаш нечия страна, виждаш мойте грешки не и чуждите. Сега четейки, знам че няма да разбереш. Ние сме коренно различни, такъв е живота!
Счупих чашата .....!
Желая ти цялото щастие на света, но не искам да съм част от този свят!

вторник, 3 юни 2008 г.

Нещо не е както трябва !

Загубила съм се мамка му. Превърнала съм се в мрънкащо, изнервено, (респективно изнервящо) досадно, скучно , тъжно подобие на жена. Супер сдух ми е, а не намирам причината. Не ми се излиза, не ми се говори. Дори с колегите не искам да се виждам. Имам странното усещане , че и те мен също. Искам да съм някъде на майната си...
Никога не съм била на настроения. Зле ми е. Какво да правя? Сега ще се насиля, поне да го играя някакси не толкова нещастна. А няма причина, седя и умувам , защо е така. Е няма...? Моля ви, идеи?