Искам да знам , кога човек разбира, че трябва да се бори за любовта? И как по дяволите се води подобна битка? Ако ми напишете няколко прости стъпки , ще съм много благодарна!
А кога разбираш , че няма смисъл? А може ли някой да ми опише болката?
Мразя да не контролирам ситуацията или емоцийте си! Обаче се появи човека, познавам го от година нищо ангажиращо. Но помня как се запознах с него, а с толкова много други хора , които обичам не помня... Виждаме се ужасно рядко, прекарваме няколко часа заедно в някое тихо кафе, или в парка. Винаги ми е било приятно да го виждам, аз съм нещо като изповедник. Знам за жените му, знам за проблемите му, за родитрелите му.... но един ден нещата тръгнаха в определна посока(започнах да осъзнавам , че се влюбвам). Отказах няколко пъти нощуването в квартирата му, но нещата си вървяха и следваха своя странен път. Той не е от София и след много кратък размисъл,с една приятелка отидохме до града в който живее.(Наде не мога да не споделя факта , че угоди на мойта прищявка. Мерси!) Като предварително с него се разбрахме, че този път няма да откажа!
(Изобщо няма да пиша с метафори и да описвам някакви много силни емоции, все пак мъже четат основно блога, въпросите са ми към тях)
Вечерта вървеше планово, алкохол, приятна компания,разходка.Показа ми къщата си (викам си е тука стана заварлката е не) . Видях подробно дома му, но само това. От три дни не мога да си го избия от главата. И сега на къде, той е несериозник , отказа ми.... Какво правя бе...? Много жени се занимават с него, аз луда ли съм? Къде ми е ума.... Да бягам ли да се боря ли... ? Писна ми да бягам, но как да се боря???
Мразя да съм подробна .....
сряда, 30 юли 2008 г.
неделя, 27 юли 2008 г.
Грубо..
Пригответе се и ако сте госпоица от мъжки пол бъдете така добър и не дочитайте статията. Ще посегна на така крехкото ви достойнство мили момчета.
Металика, чаканият цяла вечност мега концерт на тази любима на поколения група. Е не видях нищо, почти нищо не чух и ме смачкаха. Не коментирам компанията с която бях, но той не е и за коментиране, защото аз съм патка, че изобщо съм си загубила ценното време да ходя с него около 2 седмица. Металите около мен се постараха да ме сгазят, да ми вият на ухото и да се окажа в погото. До тук нищо предполагам впечатляващо за подобно събитие. Мога да кажа ,че на Мейдън беше 10000000000 по цивилизовано, но Металика се оказа слушана от малоумни тенове и бичета , които бяха окопирали първа линия. Ще кажете , това не е заради мъжете , това е въпрос на възпитание. Е баш де, мъжете са егоисти...важно е те да се чувстват добре. Аз много често си обещавам , че ще спра да обръщам внимание, но не мога мамка му ! Не е нормално да сте такива лайна всичките.... (тук подсещам , че има исключения но са толкова малко , че се губят на общият фон)
Предавам се изобщо вече не виждам смисъл да се занимавам.... Както псуваме в нашата фирма ae "ALL The Best" и у лево...
Металика, чаканият цяла вечност мега концерт на тази любима на поколения група. Е не видях нищо, почти нищо не чух и ме смачкаха. Не коментирам компанията с която бях, но той не е и за коментиране, защото аз съм патка, че изобщо съм си загубила ценното време да ходя с него около 2 седмица. Металите около мен се постараха да ме сгазят, да ми вият на ухото и да се окажа в погото. До тук нищо предполагам впечатляващо за подобно събитие. Мога да кажа ,че на Мейдън беше 10000000000 по цивилизовано, но Металика се оказа слушана от малоумни тенове и бичета , които бяха окопирали първа линия. Ще кажете , това не е заради мъжете , това е въпрос на възпитание. Е баш де, мъжете са егоисти...важно е те да се чувстват добре. Аз много често си обещавам , че ще спра да обръщам внимание, но не мога мамка му ! Не е нормално да сте такива лайна всичките.... (тук подсещам , че има исключения но са толкова малко , че се губят на общият фон)
Предавам се изобщо вече не виждам смисъл да се занимавам.... Както псуваме в нашата фирма ae "ALL The Best" и у лево...
петък, 18 юли 2008 г.
Само за програмисти!
Избора на мъжете! Ще ме извините но махам елементи за да не ги чете!
/form action="" method="post" name="form">
/select name="chois">
/OPTION VALUE="1" >мъж който слага жените в скоби
/OPTION VALUE="2" >мъж който слага жените в неправилен цикъл
/select>
/input type="submit" name="Submit" value="SELECT">
if($_POST['Submit']) ;
{
if($chois=="1")
{ echo "седи си сам";
}
elseif ($chois=="2")
{
echo "върни се и избери едно";
}?>
--------------------------------------------------------------------------
Този код е на Венци !(нека не крадем чужди кодове)
while (woman = new WDate() )
{
if((pid=fork()) == 0 )
{
try
{
printf("Trying to understand woman...");
}
catch (int e)
{
cout << "An exception occurred. Exception Nr. " << e << endl;
}
if (iDebug)
learning_by_trying();
}
else
{
go_home_and_drink_a_beer(count);
sleep(1);
}
}
----------------------------------------------------------------------
Този е на Владо(изчезна някъде това момче)
#include
#include
/form action="" method="post" name="form">
/select name="chois">
/OPTION VALUE="1" >мъж който слага жените в скоби
/OPTION VALUE="2" >мъж който слага жените в неправилен цикъл
/select>
/input type="submit" name="Submit" value="SELECT">
if($_POST['Submit']) ;
{
if($chois=="1")
{ echo "седи си сам";
}
elseif ($chois=="2")
{
echo "върни се и избери едно";
}?>
--------------------------------------------------------------------------
Този код е на Венци !(нека не крадем чужди кодове)
while (woman = new WDate() )
{
if((pid=fork()) == 0 )
{
try
{
printf("Trying to understand woman...");
}
catch (int e)
{
cout << "An exception occurred. Exception Nr. " << e << endl;
}
if (iDebug)
learning_by_trying();
}
else
{
go_home_and_drink_a_beer(count);
sleep(1);
}
}
----------------------------------------------------------------------
Този е на Владо(изчезна някъде това момче)
#include
#include
вторник, 8 юли 2008 г.
Война на световете!
Борбата ми с колите на тротоара пред блока продължава с пълна пара!
За съжаление жалби мога да си пиша безрезултатно до 101 и обратно. Не мисля , че и физическа намеса, пукане на гуми и подобни неща е някаква оправия!
За това мили ми съседи, втора поредна сутрин ви будя в 07:20! Целият вход имам в предвид да не мислите, че знам кой къде живее! 07:20 целият вход е на крака, да не сте спирали там. Да, аз съм така симпатичното девойче , което сутрин ви маха от пред входа и приканва да си махнете колите от площадката за деца. И повярвайте , мога да го правя дълго, докато входа не ви линчува.
Много жалко, че не мога да ходя да звъня и по вратите на политиците рано сутрин!
Ще пиша какъв е резултата, след няколко дни, да видим дали подобна офанзива би накарала някой да се помръдне. До тогава, успешно оцеляване на всички пешаходци по тротоарите!
За съжаление жалби мога да си пиша безрезултатно до 101 и обратно. Не мисля , че и физическа намеса, пукане на гуми и подобни неща е някаква оправия!
За това мили ми съседи, втора поредна сутрин ви будя в 07:20! Целият вход имам в предвид да не мислите, че знам кой къде живее! 07:20 целият вход е на крака, да не сте спирали там. Да, аз съм така симпатичното девойче , което сутрин ви маха от пред входа и приканва да си махнете колите от площадката за деца. И повярвайте , мога да го правя дълго, докато входа не ви линчува.
Много жалко, че не мога да ходя да звъня и по вратите на политиците рано сутрин!
Ще пиша какъв е резултата, след няколко дни, да видим дали подобна офанзива би накарала някой да се помръдне. До тогава, успешно оцеляване на всички пешаходци по тротоарите!
петък, 4 юли 2008 г.
Моят ABSOLUT-ен свят
Фобос реши да ме включи в играта!
Аз съм прекалено амбициозна и се очаква моят свят наистина да е ABSOLUT-ен. Но разбира се колкото повече се стремя толкова по- далеч е целта.
Но има ABSOLUT-ен свят, стига човек да е щастлив. А щастието понякога е там където не предполагаш. За него човек се бори за да може да го оцени. Малко банално, но пък истинско. Аз още нямам своя ABSOLUT-ен свят, но се аз надявам да го срещна след всеки завой, на всеки ъгъл. Но повече се надявам да го забележа и да го оценя.
Не мога много да говоря за живота , нито да пиша за него. Много хора преди мен са се мъчили и са писали и са давали сентенции, аз не мисля че мога с нещо да изненадам света. Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин...
Идеята ми харесва и искам да чуя мислите на няколко блогъри, които уважам и чета-Пещетара на неандерталеца, Вовата, Under the smoke shadow
(Надявам се свежо.нет да помогнат да се пуполяризираме идеята )
Аз съм прекалено амбициозна и се очаква моят свят наистина да е ABSOLUT-ен. Но разбира се колкото повече се стремя толкова по- далеч е целта.
Но има ABSOLUT-ен свят, стига човек да е щастлив. А щастието понякога е там където не предполагаш. За него човек се бори за да може да го оцени. Малко банално, но пък истинско. Аз още нямам своя ABSOLUT-ен свят, но се аз надявам да го срещна след всеки завой, на всеки ъгъл. Но повече се надявам да го забележа и да го оценя.
Не мога много да говоря за живота , нито да пиша за него. Много хора преди мен са се мъчили и са писали и са давали сентенции, аз не мисля че мога с нещо да изненадам света. Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин...
Идеята ми харесва и искам да чуя мислите на няколко блогъри, които уважам и чета-Пещетара на неандерталеца, Вовата, Under the smoke shadow
(Надявам се свежо.нет да помогнат да се пуполяризираме идеята )
четвъртък, 3 юли 2008 г.
Последната книга
От много време не бах лягала с книжка!Защо обаче избрах "Войни на светината" незнам.
Но нека нахвърлям погледа си над творчеството на модерният и любим на всички манекенки Паулу Куелю. Прочета ми на "Алхимина " беше провал. Дори не помня основната линия. Трябваше да си направя генерални изводи за живота, но някак не успях! Последваха още няколко заглавия, които също не разстърсиха битието ми и не промениха мирогледа ми. Обаче има неща които ми харесаха и които помня, но никога не последвах, като идея поне.
В Зехир, ако не се лъжа имаше едни упражения. Едното (карам на спомен) за времето. Т.е аз така си го кръщавам. Просто когато тръгне, човек за работа е хубаво да повърви 20 тина минути пеша, и да се огледа наоколо. За 20минути можеш да намериш поне една причина да се усмихнеш.
Сега въпросната книжка върви трудно. Защото се изисква мисъл(не че не мога да мисля)изисква концентрация. Пълна е със сентенции за живота, но такива на които не обръщаме внимание. Хубаво е да има нещо или някой, който понякога да ни насочва. Да ни помага, а книгите не са обременени с ежедневието. Те просто ни дават шанс да попроменим себе си.
(Между другото си записвам, че съм шматка(себеопознаването- защо, аз не искам да се познавам). Това е не на място нахвърляно, ма може да ми помогнете за някоя идея. Аз не искам да се себеопознавам....)
Но нека нахвърлям погледа си над творчеството на модерният и любим на всички манекенки Паулу Куелю. Прочета ми на "Алхимина " беше провал. Дори не помня основната линия. Трябваше да си направя генерални изводи за живота, но някак не успях! Последваха още няколко заглавия, които също не разстърсиха битието ми и не промениха мирогледа ми. Обаче има неща които ми харесаха и които помня, но никога не последвах, като идея поне.
В Зехир, ако не се лъжа имаше едни упражения. Едното (карам на спомен) за времето. Т.е аз така си го кръщавам. Просто когато тръгне, човек за работа е хубаво да повърви 20 тина минути пеша, и да се огледа наоколо. За 20минути можеш да намериш поне една причина да се усмихнеш.
Сега въпросната книжка върви трудно. Защото се изисква мисъл(не че не мога да мисля)изисква концентрация. Пълна е със сентенции за живота, но такива на които не обръщаме внимание. Хубаво е да има нещо или някой, който понякога да ни насочва. Да ни помага, а книгите не са обременени с ежедневието. Те просто ни дават шанс да попроменим себе си.
(Между другото си записвам, че съм шматка(себеопознаването- защо, аз не искам да се познавам). Това е не на място нахвърляно, ма може да ми помогнете за някоя идея. Аз не искам да се себеопознавам....)
Абонамент за:
Публикации (Atom)