сряда, 8 юли 2009 г.

Къде се загубих...

Бродех. Казвам го сериозно, бродех в търсене на щастиет. Винаги съм мислела , че имам ясна представа какво искам ,как го искам и защо. Разбира се живота беше така добър да ми подскаже , че съм грешила за много неща.
Сега е момента да се усмихнете! Колкото и негативни неща да се случиха ме научиха на едно. Не трябва да спирам да се усмихвам!За това сега е ваш ред. Усмихнете се с всички зъбки и покажете на света, че няма сила която да ви накара да спрете да се усмихвате.
Винаги съм твърдяла нещо (бях го забравила), "ако искаш нещо намираш начин, ако ли не намираш причина"! Усмихнах се и прозрах, че си намирам постоянно причини да се чувстам зле. Не търся обаче начини да се чувствам добре.
Понеже вече си бях създала една прилична боза в живота, започнах да оправям нещата едно по едно с усмивка.
Истината е ,че дори незнам кога се объркаха всично,но хич и няма да се обръщам да търся причината... Сега се усмихвам докато пиша.

Ехх звуча доста объркано. Не така исках да изглежда този пост.

Исках да кажа , че колкото и да е зле положението се усмихнете кажете си "майната му" и продължете напред!