четвъртък, 3 юли 2008 г.

Последната книга

От много време не бах лягала с книжка!Защо обаче избрах "Войни на светината" незнам.
Но нека нахвърлям погледа си над творчеството на модерният и любим на всички манекенки Паулу Куелю. Прочета ми на "Алхимина " беше провал. Дори не помня основната линия. Трябваше да си направя генерални изводи за живота, но някак не успях! Последваха още няколко заглавия, които също не разстърсиха битието ми и не промениха мирогледа ми. Обаче има неща които ми харесаха и които помня, но никога не последвах, като идея поне.
В Зехир, ако не се лъжа имаше едни упражения. Едното (карам на спомен) за времето. Т.е аз така си го кръщавам. Просто когато тръгне, човек за работа е хубаво да повърви 20 тина минути пеша, и да се огледа наоколо. За 20минути можеш да намериш поне една причина да се усмихнеш.
Сега въпросната книжка върви трудно. Защото се изисква мисъл(не че не мога да мисля)изисква концентрация. Пълна е със сентенции за живота, но такива на които не обръщаме внимание. Хубаво е да има нещо или някой, който понякога да ни насочва. Да ни помага, а книгите не са обременени с ежедневието. Те просто ни дават шанс да попроменим себе си.

(Между другото си записвам, че съм шматка(себеопознаването- защо, аз не искам да се познавам). Това е не на място нахвърляно, ма може да ми помогнете за някоя идея. Аз не искам да се себеопознавам....)

Няма коментари: