Един свеж ден !

В подетата от Свежо инициятива съвсем в началото се включвам и аз. Специално "Благодаря" на Велински за поканата!

06:45- Първо позвъняване, един поглед и щрак. Тишина! 20 минути по-късно се нося към банята , пред която се разминаваме с майка ми и тя се стряска все едно е видяла трол. Обичаен сутрешен тоалет. Купувам си кафе от местния павилион и се качвам на колата. Домъквам се до работа, след като съм препсувала половин София и тя мен и сядам пред компа! Откривам 40 майла в служебната поща + 458 задачи, които са неясно формулирани в главата на шефа. През деня отпадат 250 от тях, поради деорганизираност, 150 поради неясна концепция, 50 ги е забравил още когато са се появили. 8 благополучно пристигат за задействане. Което вярвайте ми не е толкова много.

В цялата тази ситуация моят свеж ден има привкус на гора, която е близо до нас. Една красива есенна гора. Седя и малкото си оставащи свободни минутки си я зяпам безгрижно. В този момент сме само аз и гората.
Отнесох се!
Айдееее и мъжа на моя живот звънна ......

Подавам топката на :
Кака Сийка
Under the smoke shadow
RMPG

Мъжът и неговата любима ..... кола!

PIC i117.photobucket.com
Ето я, това от което най- много ревнувам. Малката,компактна,удобна красавица. С лети джанти! Бижу, сигурно си има и име. Подяволите дори е по-млада от мен. Гледам я с ненавист. Той я обича, говори си с нея повече от мен прекарва повече време с нея отколкото с мен. А тя е само от един ден с него. Уфффф. Днес и аларма ще и сложи, майната и. Единтвеното ми предимство е че умея да готвя. Ма знае ли след след година може и нея да научи.
Лъскава е ... гадост. Как я гледа само...
- Харесва ти нали?
-Е как много(е какво да кажа, ако кажа не ще застане на нейна страна)!
-Ще те повозя, само моля те изтрии си обувките,и се качи си смени дънките че с тези капси може да нараниш салона.
- Тичам. (Ще нараня аз.)
-Хубаво, сега сложи колана и разкарай тази вафла, ще ядеш когато стигнем.
- Извинявай удобно ли е да дишам, или и за това да почакам да стигнем(автогол)!
Тук разговора продължава в ясна за вас поска, но ще ви спестя изразните средства и на двете страни!

Това е тя,новата му кола.

(Подсетете ме моля някой ден да разказа за една болна мъжка гордост)

С мирис на мускус!

"Мойте нощи са дълги. Притежават особен силен мирис на мускус.
Мирис , които ме преследва и през деня, ден след ден. Седмица,две, три става по натрапчив. Не мога да мисля за друго, не мога да бъде другаде, няма друго.Само мирис на мускус.
Мойте нощи са дълги имат особенни очи. Пъстри, спокойни, меки, нежи очи. Обичам да ги гледам дълго, те казват толкова много. Търся ги зад всеки ъгъл, гоня ги, вървя покорна след тях.
Мойте нощи са дълги,страстни, жадувани.
Мойте нощи имат теб. В тези нощи нищо друго няма значение."

Думите не стигат да се опишат усещанията. Спокойствието,емоцията, красотата на тези нощи.
Дните ми се превърнаха просто във време преди ноща.

Дали това е любовта !(Да!)

Някъде вътре в мен -1

Наскоро открих нещо ново за себе си. Склонноста ми към драма, когато нея я няма!
Имам много насъбран негативизъм и винаги се пъна и ядосвам,и измъчвам предварително. А проблема просто да няма. Много хора са като мен. Седнали и се тръшкат, а то няма ли няма за какво.
Но разработих стратегия нарича се "харе Хриси".
1. Изключвам натоварващите ме хора. Т.е хората които с присъствието си ви тормозят. Още преди да са отворили уста. Умихвам им се и забравят за тях. Все едно виждам през тях.
2. Няма лоши ситуации. Аз сама си ги създавам. Истината е че нещатата не са от
вън на вътре а от вътре на вън.(не ходя с будист , той просто е завършил семинарията :))
3. Думите никога не трябва да бъдат вадени от контекста. Много е лесно да си харесаш нещо и да задълбаеш. Мисли за цялостната ситуация.
4. Ясната цел е много важно нещо! (Цитирам Светослав)Посоки много, цел една.
До тук звучи като някакъв апокрифен труд.
Банално, но е много вярно, че дните ни са такива каквито си ги направим.


Пожелавам ви едни прекрасен ден и ако вие повярвате,че денят ще е такъв. Той ще бъде !

Синдрома на пътуващата четка за зъби!

Страха е голямо нещо. Всяка сутрин взимам четката си за зъби, която така добре седи на шкафчето в банята му. Ми как няма да седи, тя е една хубава с дълъг косъм, хубави форми. Умело подбрала два тона на зеленото. Това е мечтаната четка за зъби, която аз отново трябва да взема и да скрия в чантата си. Милата, това между другото е първият и опит да остава на нечие шкафче. До сега се задоволяваше, да краси банята на дома ми.
Освен това е една много тиха четка, когато ровя из чантата да вадя нещо, никога не изкача. Седи си кротко в ъгъла. Излиза само в определанат баня, за да бъде на определеното шкафче. Шкафчето е много приветливо. Понякога пуска лампичките си само за нея. На него не съм виждала дурга четка за зъби. Винаги е чисто и подредено, и винаги е там където трябва и чака. Но четката винаги си тръгва, не защото иска или защото шкафчето я гони. Просто притежателите на двата предмета, не смеят да кажат какво мислят. От страх единят да не избяга , ако случайно от устните им се изплъзне "Остани завинаги!"

24!

Влизаме в заведение аз и мойте най- добри приятелки от гимназията. Онези 6 момичета с които бяхме от сутрин до вечер, които имат вина за това какъв добър човек станах. Само че тази вечер в заведението не влезнаха 6 те диванета от гимназията, а 6 жени. Имахме общ свят , а сега всяка от нас имаше собственно виждане за живота. Разбира се няма да ви държа в неведение , що за образи са.
Сашето е нашата безпорна гордост(мамка му нямам снимки)следва медицина. Освен това винаги е била страшно умерен човек. Запазила е детският си чар, въпреки че последните години стана много женствена. Почти всичките си оценки по испански дължа на нея. Без да броя тези по биология, химия , физика....
Данчето е уеб дизайнер. Беше едно злобничкоооо същество с което се дърпахме много често. Сега е станала страшна мадама, яка резачка. Поучикала се е, станала е дипломатична. Няма да забравя, на един купон някакъв младеж с окосмение, беше приятно подпинал изрева "ОУУУУУУУУУ в мене има нещо азиатско". Данчето повдигна едната си вежда "Да, тебе горила те е раждала." Сега видях дамата в нея.
Дени, беше и е сладураната на компанията. Много добричка. С нея имам най-забаните си спомени. Пътувания, напивания, простотии съм ги правила най вече с нея. Мразя гаджето и Теодор. Той ми я взе. Не че нещо Теди "Ма не сииии бърши сополите в ръкаваааа!". Заради тебе тъпир такъв, и падна нивото. Кретен! Тя ми е голямата болка. Загуби и се пламъчето, и сега все по- рядко я виждам и чувам.
Стефчето е единственната омъжена от 2 години има и прекрасно детенце. Абе като я гледам нещо семейният живот не ми харесва. Доста се е изнервила. Иначе, тя винаги е била най-оправна. Не беше странно първа да се омъжи.
Венера беше уникална шматка. За 8 те години на нашето приятелство не можеше сама да отиде на гости на никоя от нас. Винаги нещо забравяше. От 2 години е в щатите. Никога не е била авантюристка. Сега я гледам и не мога да я позная.
За себе си незнам какво да кажа, редно е те да преценят колко съм се променила. Но винаги съм бола , най- забавната.
И сега в заведението не седяха онези 6 момичета , които се смееха и коментираха мъжете, или преписваха някакво домашно. Сега сеяхме , говорехме за папмперси кредити...

Това е да си на 24 ....живота тече с пълна пара.

Моето лято !!!

Няма какво да кажа всичко е на снимките.
Ето за това харесвам България ......

Искам да живея там ...

Ощеее....