Искам си свободата! Кога успях да стана роб? Мисля, че не съм се родила такава. Робиня съм на предрасъдаците, на фалшивият морал, на скапаната система, на парите. Най- лошото е че започнах да живея от заплата до заплата. Да гоня някакъв стандарт, които реално не ми носи никакво удовлетворение. Харесвам работата си! Но не ми харесва факта , че загубих желанието си да я работя просто защото ми е кеф, а не защото ми носи пари. София ме подтиска, от мига в койо изляза на улицата, кача се на колата и се забия в поредното задръстване. Искам спокоен живот, искам да си тръгна от това място. Искам да живея свободна сред природата, но да не минат 40 година в гонитба с времето, и единствено да си повтарям,че сега не е момента да избягам.Но как се прави това, как човек променя коренно живота?
Много е фалшиво всичко тук в гадният град. Няма как да кажа, че и аз не съм фалшива, такава съм. Всички тук сме такива!
Нека ви опиша моето място:
Малък град, където всички се познаваме, и си разменяме яйца за мляко с комшиите. Имам дворче с много рози, малка беседка от където да се вижда планината добре. (О да искам планина). Искам сутрин да ме буди лай на кучето, а не аларма на кола. Искам градика с три корена домати, просто за адета, както се казва! Искам въздух, искам пространство, искам свобода. Разбира се искам и да споделя всичко това с някого.
20 коментара:
Еми ходи на село, какво да ти кажа. Ама там няма да живееш от заплата до заплата. Ще ти е малко трудно, но винаги можеш да се запишеш в бюрото по труда, и да си сееш доматки в двора, чушчици, лук, и т.н. И най-важното - там няма задръствания.
Пич, това че някой си не успяват да намерят добър начин да се препитават на местата където са се родили. Далеч не значи , че възможности няма. Т.е само и единственно от мен зависи дали ще съм в бюрото по труда или не !
Сега понеже си написал нещата грозно аз ще ти отвърна със същото.
Ще сея с кеф докато тивоя живот минава между стените на наетият от теб панел, с наетият живот!
Тази идея за място за живеене е много добра. При мен е 1/3 осъществена. В малък град съм, всички се познаваме, разменяме яйца и мляко с комшиите... Има планина (макар, че е по-скоро планинка). Остава къщичщата, дворчето и трите корена домати :) Ако успея да постигна това, ще те викна за съквартирантка :)
Христина, повярвай ми, на някои места възможности ПРОСТО НЯМА. Не съм искал да прозвучи грозно, или да обидя някой. За жалост, не живея в "наетия от мен панел", и затова мога да ти кажа от личен опит, че на село хората просто живеят от днес за утре. Няма работа, а и да има, заплатите са далеч от вашите в града.
Добре, с Коце с какво се занимаваш? Какво умееш най- добре? Освен това заплатите са високи но и стандарта ееее майката си....
Валентина беседката ще я сглобим , само дворче намери и идвам :)
Работя по един проект (който скоро приключва) в общината, и след това - не знам, най-вероятно в бюрото по труда. След това - дано излезе нещо добро. Тука е така - кой каквото намери, добре че имам някакво образование. Но не си мечтай за добър живот на село. Живота тук е спокоен, но не и лесен. Беседки бол, планини също, но няма кога да им се зарадваш. Айде сега да почакам и 10 мин да ми се публикува коментара, че и интернета не е на ниво :(.
Успех на вас в града, и не се оплаквайте много, че има и по зле.
Това тук не е живот , затвор е!
Но няма как да ме разбереш , нито аз теб. Спора град провинция е безмислен. :) Желая ти успех, просто погледни нещата , от друг ъгъл и може би решението е точно пред теб!
Много добре те разбирам.
За повече от 20 години така и не мога да свикна със София.
Всъщност градчето от където съм - Търговище ми се вижда най-приятното място за живеене. И да речем още няколко града, които харесвам
Но да имам работа, както тук.
Да има училища като тук, зъболекари, като в медицинска академия, че имах сериозни проблеми със зъбите, които единствено там успяха да оправят...
Абе много неща станаха.
@христина...
"милионера често изказва сентенции като следната - например от новото си Бентли той ще каже на някой работник мъкнещ торба цемент - Браво! имаш най-ценното нещо... Здрав си!"
аналогията е ужасно плитка
@koce, искрените ми уважения!
А
Със София не се свиква според мен. Божо няма лекари и т.н , защото са тук, не че ще им е лошо там.
А, глупаво е да спорим, вие имате виждане по темата развитие, аз имам мойто. Вмятам само че забелязвам много преуспяли хора и в малките градове. Но пак казвам няма да споря.
И на мен не ми харесва София, но какво да правя ?! Тук уча, тук работя - скоро надали ще успея да се оттърва.
В градчето откъде съм(по-добре да не го казвам на широката аудитория ;) ) има работа, но пък хората са алчни, лоши, гледат само себе си и това с твойта мечта там надали ще се осъществи. Истината е, че колкото по-бедно живеят едни хора са толкова по-добри, повече си помагат и имат по-хубави дни от нашите, макар и без пари.
Не искам да те отчайвам, но няма да е лесно хем да имаш това, което искаш, хем да си и на мястото, което искаш. Това, разбира се, не означава, че трябва да се откажеш де :)
И като направиш беседката да поканиш на бира ей :p
Наско много си прав за бедността :)
Хората са много по-чисти когато не са подвластни на парите,
Христина това е нещото за което всеки си мечтае.Въпреки че в момента живея в милионен град но в тих и спокоен квартал и си имам всичко това(без планината а баири и с кого да го споделя).Красиво и зелено е навсякаде.Имаме си огромен двор и срам не срам си посадихме доматки,всеки ден си ги поливаме и им се радваме.Всяка вечер барбекю под шатрата(ако нее дъждовна вечерта).И аз съм родом от малак град и нищо неможе да замени спокоиствието на човека.
А доматките отиват за салатка на ракииката
:D
xronisa идилия :) Покани ме на гости :)) аз ще донеса ракията.
Иначе няма нищо по- хубаво от салата с градински зеленчуци (аз си представям лоза) и студена ракия! А не гадната панела и нещо набързо затоплено в микровълновата.
@xronisa : ако всички си мечтаят за това което Хриси е описала, защо подяволите всички се бутаме в големите градове и в частност София.
Тъпото е че все повече се прокрадва мнението, че за да е щастлив един човек трябва да има много пари и никой не може да повярва че съществуват и други начини за добруване. А това е доста жалко
@ nickname778
Такъв живот живеем, че в днешни дни (особено в България) с пари се купува всичко, че дори и здраве (колкото и нелепо да звучи). Не искам да споменавам конкретни случаи, но е така. И щом здраве можеш да си купиш, то какво остава за щастието? Един много уважаван и обичан от мен човек казваше - "Аз нека да имам много пари, пък и в най-бедната махала ще живея добре. Не искам да ходя в големия град". И колкото повече се замислям, толкова повече осъзнавам, че е бил прав.
И точно за това "всички се бутаме в големите градове и в частност София" - заради парите.
Коце да парите са повече, но разходите са също толкова високи. Това тука не е приказка още повече за хората с наемите, кредитите и т.н. Ние не сме свикнали да сме доволни от малко, според мен там е проблема.
Георги, ти не се обаждай. Ти имаш твоя талант, умееш да танцуваш. Просто му се отдай ...:)
Хрис та поканя няма ядове само да не пиеш ракиика повечко от мен :)),пък и ще има кои да ми полива доматките,не като мен да ги давя :)))нестава земеделец от мен
Казах на гости а не да живея :) за да ти поливам доматките!
че кои живеи цял живот за да полива едни домати Я.
пък и малко закъсня за тях-салатата свърши,останаха само курнишонките
Публикуване на коментар