Страха е голямо нещо. Всяка сутрин взимам четката си за зъби, която така добре седи на шкафчето в банята му. Ми как няма да седи, тя е една хубава с дълъг косъм, хубави форми. Умело подбрала два тона на зеленото. Това е мечтаната четка за зъби, която аз отново трябва да взема и да скрия в чантата си. Милата, това между другото е първият и опит да остава на нечие шкафче. До сега се задоволяваше, да краси банята на дома ми.
Освен това е една много тиха четка, когато ровя из чантата да вадя нещо, никога не изкача. Седи си кротко в ъгъла. Излиза само в определанат баня, за да бъде на определеното шкафче. Шкафчето е много приветливо. Понякога пуска лампичките си само за нея. На него не съм виждала дурга четка за зъби. Винаги е чисто и подредено, и винаги е там където трябва и чака. Но четката винаги си тръгва, не защото иска или защото шкафчето я гони. Просто притежателите на двата предмета, не смеят да кажат какво мислят. От страх единят да не избяга , ако случайно от устните им се изплъзне "Остани завинаги!"
2 коментара:
Типично женски синдром. Мъжките четки по принцип са си домошарчета. И ако е "командировка" повече от 2-3 дена, значи има нужда от клонинг :)))
Роска въпроса е да остане или не !А не мойта или клонинга и :)
Публикуване на коментар