Доста отдавна бях писала за уредените срещи, на които съм ходила. Сега ще ви разкажа за срещата, която се опитах аз да спретна. Двама хубави и умни млади хора. Бяхме с младежа. Обадих и се за да я попита нещо той по нейната професия. След 5 минути той затвори телефона-"Хриси, това момиче звучи доста интересно ще ме запознаеш ли!" ! Е много ясно... е ясно ама за мен. Тя каза "Не".
Незнам много отдавна осъзнах, че аз не съм нито повече , нито по- малко от много други жени. Аз не предлагам кой знае какво по-различно и ако някои си мисли, че е страшно уникален много греши. Следователно след като разбрах тези истини, просто започнах да излизам с мъже. Разбрах, че на врата никой няма да ми потропа, и че докато аз се мотам чакайки принца времето си минава и аз ставам все по сама. А много ми стана смешно когато тя каза, перефразирам "Недостойно е!".Нима в самотата има нещо достойно, нима приятелите ти са в повече, нима мъжете са ти в множко?Не страха е по-голям,а в самотата няма страх. Нея си я познаваш, тя не те учудва не те наранява свикнал си.
Каза-"Нямаме общи теми!"- е как да имате като не се познавате. Мразя мита за общите теми. Аз обичам да откривам нови нещо, и когато и двамата четем едни заглавия, забавляваме се по един и същи начин, аз няма какво ново да открия.
"Нямаш нужда от общи теми!"-"Той е простак, усещаше се че е от село!"
Говора маниерите поведението не правят никого гражданин. Още по-малко един непознат.
"ама той сигурно е мъжесвен, аз ги харесвам по детски да изглеждат!" -Ама когато не видиш някого няма как да знаеш дали сигурно е такъв или инакъв.
Отпусни се и направи нещо , против правилата и против целият морал , зад кой се криеш от страх. Мъжете не хапят. Те обичат, мразят и усещат всичко като нас. Просто не винаги умеят да го изразят. Кажи ми от какво те е страх?
Кажете ми от какво я е страх?
10 коментара:
Абе не знам, ама всички уредени срещи на които съм ходил, са били пълен провал.
след всеки твой текст ми иде да ти кажа, че те обичам :)
ето, казах го :)
От какво я е страх?
Ами ти сама си го казала:
" самотата няма страх. Нея си я познаваш, тя не те учудва не те наранява свикнал си."
Извънредно много хора се страхуват от промяната.
И няма логика.
Не можеш с логични доводи да ги убедиш, защото причината е алогична.
Страх я е, щото има хора като мен. Кратко и ясно :) Винаги има нещо, което можеш да си представиш като най-лошо и да се окаже, че го има.
Друг е въпроса дали трябва да се движиш по линия на параноята, или просто да видиш какво ще стане, на принципа на котката на Шрьодингер :)
Всъщност не е чак толкова сложно да се каже защо госпожицата се въздържа. Първо, очевидно тръгва с вече изградено мнение. Язък за което, защото то после много пречи (ако въобще има "после"). Личи и страх от това да не се разочарова. И от промяната - да, Божо е напълно прав.
Но всъщност в основата си нещата май опират по-скоро до това, че самотата не й тежи. Въпрос на избор, естествено - и донякъде на възраст. И все пак, ако човек има желание да търси нови контакти, все ще направи нещо, вместо да търси оправдания...
:) Longanlon Обичай ме .... Обичай меееее.....
Божо наистина не намерих доводи, за всичко си имаше някакво обяснение!
Васил Колев знам за параноята и аз я придобих след няколко разочарования, но се боря с нея. Просто защото искам да съм щастлива!
Аспарух К. мисля, че си много прав предубеденоста е проблем. В крайна сметка никой не е казал "трябва да го харесаш", но е хубаво да се среща човек с много и различни хора.komitata и аз мисля , че и ти си бил предубеден :)
А самотата наистина е толкова по-страшна от една среща на кафе или биа с непознат. И дори да не с еполучи винаги можеш да се посмееш и да кажеш на приятелите си за неуспеха. А за достойнството -много хора с екрият зад него. Погледнете се и помислете дали наистина вече не сте го изгубили след като си причинявате самота....
Страх ни е от малките тайни, които сме превърнали в предразсъдъци.
"Аз не предлагам кой знае какво по-различно и ако някои си мисли, че е страшно уникален много греши."
Аз пък съм страшно уникална, и правя уникални свирки :-P .
и аз съм на мнение, че уредените срещи просто не се получават. била съм и от двете страни - уреждала съм и съм била "уреждана". това, което неминуемо се случва да тежи е презумцията, че би трябвало да се получи, липсата на спонтаност, нека кажем, очакването.. затова май е по-добре и дума да не се обелва, че става въпрос за среща. така остава повече пространство за нещата да се случват..каквито и да са те :)
Публикуване на коментар