Предателството!

Бях позабравила, какво е усещането. Мислиш си, че когато си по-голям си много по- подготвен и даже си мислиш, че няма как да ти се случи. Вече имаш среда, хора които познаваш от много време и не вярваш,че има как някой да те прецака и да ти забие нож в гърба. Но си се лъгал... Това предателство е от типа на обиковенните предателства"той каза че аз казах , но на мен нищо не каза в лицето". Т.е от онези гадни малки предателства, които се случват зад гърба ти и които няма начин да не стигнат до теб. Аз разбира се реагирах супер емоционално. Доста неща казах, които мислех и не мислех. Ефекта е нулев, човека не се поколеба за секунда. Не призна грешката си , не се извини... Това ме вбеси най- много. Излъгал си, сбъркал си, предал си и не ти пука. Какъв лицемер трябва да си за да се усмихваш сладко , да се правиш на много готин все едно сме си първи дружки , а същевременно да си толкова долен, че зад гърба му да лееш тъпотии.

Поздрав за тази долна душа, която се надявам да разбере някой ден.,колко по важни неща на този свят има от това да злорадстваме или да се занимаваме с другите. Радиславе, дано откриеш спокойствие сред подлости си.

Приятелство...секс!

Днес исках да пиша за приятелството, но гледам че тази седмица много се пише за секса. Седнах да се чудя, сега приятелство или секс. Нека са и двете. Специално към мъжете, бихте ли спали с приятелка с която споделяте всичко? Какъв е риска от това?
Аз знам за мен, аз съм го правила и загубих един много свестен човек ..... сглупих, поддадох се не толкова на желанието, а по скоро на факта, че в момента нямах приятел а този човек беше до мен доста дълго време и много ми помагаше. Сега си говорим, като някакви далечни познати.
Въпреки това нещата са индивидуални и никога не се знае какъв ще е резултата!

Риск губи, риск печели! А може точно сред приятелите си човек да открие своята половинка. Живота е пълен с изненади, може някой приятел да е една от тях!

Уредените срещи!

Наскоро попаднах в една подобна ситуация. Няма да се спирам конкретно на нея, а на реакцията на хората около мен по повод нея. (подчертавам на 24 ри съм, но поради много причини рядко закърпвам сериозна връзка:)).
Така без много предисловия по темата, как и защо се случи въпросната среща, беше приятно нищо ангажиращо.Разбира се аз споделих темата с колегите с които подчертавам сме доста близки. Ще ви опиша реакциите:
Единят колега се обяви много против подобно нещо, само най-изпадналите хора се съгласяват на уговорена среща. Това са хора, или кьорави или сакaти. Така за него съм нередовна.
Другият каза, че не е против,но подобни неща са без бъдеще. Счита, че ситуацията е много некомфортна за да бъде човек себе си. Това разбира се е спорно и индивидуално.
Женската част попита разбира се, какво мисля за него, какъв е и блабла подробности за семейството му, начина му на обличане, както и на колко градуса източна ширина и северна дължина се е намирал. Тук също имаше противоречия в двете крайности.
"Да, защо не!" "Глупости защо се унижаваш?".

Извода е : Какво толкова има да му им мислиш на срещите уредени или не? Отиваш и се запознаваш с някой, няма нищо неестествено. Трябва да изкореним, това пагубно "какво ще кажат хората!".
Живота предлага много възможности, използвайте ги независимо от мнението на другите.

Кризата на 30 те !

Имам един страшно добър приятел, който много обичам. Утре става на 30(тук трябва да напиша поздрав, ама няма ) Та в момента няма връзка страхотно се е депресирал, всичките му приятели били женени блабла. Но същевременно, когато има връзка не прави нищо за да задържи човека. Има си изградени навици и за нищо на света не е готов да ги променя и да съобразява с някого. Е малко е "хем боли,хем сърби, хем драго ми е". Хората на 30 който нямат човек до себе си наистина стават егоисти, ама не ми вярват когато им го кажа. Стават едни обиграни, вдигат летвата.
Започват да се вторачват в негативите на хотрата които срещат. Никак не е добре има една турска приказка която ще разкажа по- повода:

"Разкава се за едно бедно момче и едно богато момиче. Той безмерно я обичал , но не бил подходящ за нея, защото бил беден. Заминало момчето далеч на гурбет, оженило се , но един ден отново се върнало в родното си място. Попитало какво се е случило с момичето което обичало, и те му разказали че и тя се омъжила.
Отишло момчето до дома и, отворил му стар невзрачен, мръсен с глуповата физиономия човек, който се оказал мъжа и. Отишал нашият младеж при момичето, и я попитало, защо се е омъжила за този човек. Девойката ми дала една задача. Зад къщата имала чудна градина с рози, казала му да и донесе най- хубавата роза, и тогава ще му отговори.
Отишло момчето и заразглеждало розовите храсти.Видяло една много красива жълта роза, туко що разцъфнала.Посегнал да я откъсне , но видял една още по-хубава червена роза, после розова. И така момчето се лутало 3 дни, и не можело да избере, най красивата роза. Накрая просто тръгнало към къщата и откъснало първата роза, която видяло. Тя била смачкана и изсъхнала.
Когато показал розата на момичето разбрал, защо тя се е оженила за онзи човек "

Няма нужда да казвам какъв е извода и как съм свързала нещата с кризата на 30 те.

П.С.Няма да му пиша името , че ще ме убие. "Много те обичам , ти си един от най- добрите ми приятели и ако има щастие отредено за мен , то аз ти го подарявам. Бъди много усмихнат!!!"