Пораснах !

Седя си на онзи стар площад в неделя. На едно забравено място и гледам,колко се е променил. Старата върба пред кметството вече я няма. На нейно място има някакво кафе с люлки. Поглеждам надолу по улицата и си спомням, как преди цялата улица беше опсипана с люлак, сега виждам само високите огради на още по високите къщи. Деца на по 15 с цигарка в ръка минават бавно по площада и псуват, а преди вървяхме с по някой ластик и просто се смеехме или си разказвахме вицове.
Пристига една кола, която ми е безкрайно позната. Слиза един млад мъж, който не съм виждала от много години. Коленете му вече не са обелени, нито има прашка в задният джоб, няма го и онзи блясък в очите. Беше преди време градините,улиците, дърветата свободата бяха наши. Той беше ужасно палав, постоянно измисляше някякви дивотии. Научи ме да карам колело, подари ми прашка, научи ме да се катеря по дървета и което е по важно да слизам. Сега стоеше пред мен друг човек, онзи мой другар в игрите и белите го нямаше вече. Седеше мъж с кутия боро, със скъп часовник гледаше ме и се усмихваше... исках да го прегърна и просто да му се зарадвам , но успях да получа единствено едно строго ръкостискане. Нямаше го онзи плам , онзи хъс към живота, беше се променил. Седна до мен. Нямаше какво да си кажем...
И аз не бях същата.... загубих се някъде из София... загубих малкото момиченце което тичаше след пеперудите и джапаше в локвите.
Мина едно дете с колело и в този момент се разсмяхме,започнахме да се закачаме както преди да се гоним, по площада. До вечерта седяхме на пейките и говорехме говорехме.... Отново бяхме деца..........

Предателството!

Бях позабравила, какво е усещането. Мислиш си, че когато си по-голям си много по- подготвен и даже си мислиш, че няма как да ти се случи. Вече имаш среда, хора които познаваш от много време и не вярваш,че има как някой да те прецака и да ти забие нож в гърба. Но си се лъгал... Това предателство е от типа на обиковенните предателства"той каза че аз казах , но на мен нищо не каза в лицето". Т.е от онези гадни малки предателства, които се случват зад гърба ти и които няма начин да не стигнат до теб. Аз разбира се реагирах супер емоционално. Доста неща казах, които мислех и не мислех. Ефекта е нулев, човека не се поколеба за секунда. Не призна грешката си , не се извини... Това ме вбеси най- много. Излъгал си, сбъркал си, предал си и не ти пука. Какъв лицемер трябва да си за да се усмихваш сладко , да се правиш на много готин все едно сме си първи дружки , а същевременно да си толкова долен, че зад гърба му да лееш тъпотии.

Поздрав за тази долна душа, която се надявам да разбере някой ден.,колко по важни неща на този свят има от това да злорадстваме или да се занимаваме с другите. Радиславе, дано откриеш спокойствие сред подлости си.

Кризата на 30 те !

Имам един страшно добър приятел, който много обичам. Утре става на 30(тук трябва да напиша поздрав, ама няма ) Та в момента няма връзка страхотно се е депресирал, всичките му приятели били женени блабла. Но същевременно, когато има връзка не прави нищо за да задържи човека. Има си изградени навици и за нищо на света не е готов да ги променя и да съобразява с някого. Е малко е "хем боли,хем сърби, хем драго ми е". Хората на 30 който нямат човек до себе си наистина стават егоисти, ама не ми вярват когато им го кажа. Стават едни обиграни, вдигат летвата.
Започват да се вторачват в негативите на хотрата които срещат. Никак не е добре има една турска приказка която ще разкажа по- повода:

"Разкава се за едно бедно момче и едно богато момиче. Той безмерно я обичал , но не бил подходящ за нея, защото бил беден. Заминало момчето далеч на гурбет, оженило се , но един ден отново се върнало в родното си място. Попитало какво се е случило с момичето което обичало, и те му разказали че и тя се омъжила.
Отишло момчето до дома и, отворил му стар невзрачен, мръсен с глуповата физиономия човек, който се оказал мъжа и. Отишал нашият младеж при момичето, и я попитало, защо се е омъжила за този човек. Девойката ми дала една задача. Зад къщата имала чудна градина с рози, казала му да и донесе най- хубавата роза, и тогава ще му отговори.
Отишло момчето и заразглеждало розовите храсти.Видяло една много красива жълта роза, туко що разцъфнала.Посегнал да я откъсне , но видял една още по-хубава червена роза, после розова. И така момчето се лутало 3 дни, и не можело да избере, най красивата роза. Накрая просто тръгнало към къщата и откъснало първата роза, която видяло. Тя била смачкана и изсъхнала.
Когато показал розата на момичето разбрал, защо тя се е оженила за онзи човек "

Няма нужда да казвам какъв е извода и как съм свързала нещата с кризата на 30 те.

П.С.Няма да му пиша името , че ще ме убие. "Много те обичам , ти си един от най- добрите ми приятели и ако има щастие отредено за мен , то аз ти го подарявам. Бъди много усмихнат!!!"