Мъжкото момиче..!

Мъже ще ме извините аз много отдавна не съм ви плюла, както трябва ама се налага!

Ще си призная аз съм мъжко момиче, не мога и не искам да съм кифла. В бачкането ми викат страшинката или вожда. Работя основно с мъже, няма как да съм мека мара. Ако им пусна малко аванта ми се качват на главата. Обичам да се контя, но не по 2 часа на ден. Обичам удобните си ниски обувни, обичам дънките си, обичам да гледам волейбол, обичам да се моткам пред печката.. Не обичам губенето на време по молчета и подобни, не обичам да вися по фризиосрки салони с часове.

Всичко това мили момчета са неща, които и вие не обичате и се изнервяте когато тя госпоицата ги върши. Обаче аз точно щото съм мъжко момиче си ви ставам най- добрата приятелка. С мене и бира се пие и се вика по мачов, и си псувате, и за коли се говори и ви е супер готино с мен, защото и чувство за хумор имам, ама не.Аз ще съм ви приятелчето на чието рамо ще се опрете, когато онази ви бие шута. Когато ви е тежко , за да не се излагате пред приятелите си( мъже) и за да не се показвате слаб пак на мен ще се обадите за да ви слушам с часове, но на сутринта пак се будите до кифлата.
Чудесно нали, аз съм онази липсващата половина от нея, тя е всичко за пред света за пред приятелите , аз съм онова задкулисното. Дето си е само ваше, и само вие си знаете за него и за това колко ви е близко то. А то как се чувства,ееее аре ся вие нали сте добре. Вие ми давате каквото можете, нали сме само приятели вашата съвест е чиста, добре ви е. Накрая незнам, искам да видя накрая какво става. Продължавате да сменяте кифла след кифла или избирата една и това е! Може би избирате една от нас! Искам да видя какво става накрая, и дали някога осъзнавате колко много сме ви дали!

Кризата ...

Зачепкала съм ги тези кризи и това е! Около мен е пълно със самотни хора. Независимо дали имат връзка или не , пак са самотни. Нямат това което искат, но не смеят да променят нещата. Не разбирам, тези които си имат някого просто ей така, само и само да не са сами. Някаква пълна безумица , хората робуват на навика. Ще стана като тях, мамка му. Не ме е страх от самотата на 45 поне не толкова , колкото от това да се събудя до човек който ми е чужд и просто съм се примирила да съм с него. Кой избор е правилен, може да не е толкова зле. Приемаш някой имаш някой, не си съществувал заради "пуфи", "флъфи" и т.н (така се казва кучето ти на 45). Ето почнах да се обърквам....Сядаш и преценяваш , кое е най- доброто за теб. Кой би трябвало да е избранника. Не, не, не.... не е това мамка му. И аз искам нещо съвсем просто:
Улица, тротоар сблъсък и опааа воалааа. Мъжът... и готово. Да няма игри, маски, номера лъжи а просто емоция. Да не се налага да мисля , може ли не може ли да издържа семейтво и подобни глупости, просто емоция.
А може би не е това, може би не трябва да сме емоционални а прагматични, може би трябва да знам какво точно искам и какво точно търся.

Мамка му къде е истината ?

Поздрав!

Стихотворението е превод на едно много готино и добро човече от турски....(извинете ни все пак не е професионален превод.
Не ме обичай

Не се привързвай към мен,
не се знае какво ще стане утре,
днес ме има, после може да изчезна.

Не ме докосвай,
покрита съм с отворени рани,
не ме наранявай,
не отваряй още една рана и ти.

Не ме искай,
ще трябва да се бориш със забрани,
заобиколена съм от стени.

Не се опитвай да ме разбереш,
ще те объркам, ще се оплетеш.

Не ме разбирай,
аз сама ще се открия,
аз съм щастлива така.

Никога не мечтай да изживееш любовта с мен,
аз не вярвам в нея.

Ако си силен,
и ме накараш да повярвам,
накрая ще те накарам да изживееш такива неща,
че никога няма да можеш да се откажеш.

Не се приближавай,
ще те привлека
ще умра..

Не се проближавай,
ще те докосна
ще кацна на устните ти,
ще запленя очите ти.
Ще ти бъда робиня,
ще променя живота ти.

Няма да позволя да живееш в друга,
ще премина през спомените ти.
Ще закова сърцето си в теб,
ще пренощувам в тялото ти,
Не се приближавай...

Ще те взема.....

Уредените срещи-2!

Сега ще ракажа историята! Действително не мен, а на господина уреждаха среща! Но няма да се спирам на самата среща, защото бяхме с компания и беше гот. Просто бяхме с мойте приятели , нормално е аз да се чувствам конфортно. "Иху ахуу". Господина се обажда за втора среща. Въпросната се състои тази иначе толкова приятна вечер. Видях един страшно неестествен човек, които е избрал да бори самотата на 30 с пиене. Лошо, и по- лошото е , че не беше себе си старейки се да усети как точно би ми се харесал. Представям си колко му е натровена душата и колко гадости са му се случили. Но ако човек никога не вярва в доброто и не остава такъв какъвто е за какво живее. Водката и по някоя и друга уредена среща а после се прибираш сам в къщи. И тези роли, и този отигран непукизъм.

А сега среща или не? Аз клоня към 3 ти път-не ..... Абе май темата трябваше да е за кризата на 30 те а не за уредените срещи, А да и за онази болезнена тема самотата ...