петък, 10 октомври 2008 г.

Някъде вътре в мен -1

Наскоро открих нещо ново за себе си. Склонноста ми към драма, когато нея я няма!
Имам много насъбран негативизъм и винаги се пъна и ядосвам,и измъчвам предварително. А проблема просто да няма. Много хора са като мен. Седнали и се тръшкат, а то няма ли няма за какво.
Но разработих стратегия нарича се "харе Хриси".
1. Изключвам натоварващите ме хора. Т.е хората които с присъствието си ви тормозят. Още преди да са отворили уста. Умихвам им се и забравят за тях. Все едно виждам през тях.
2. Няма лоши ситуации. Аз сама си ги създавам. Истината е че нещатата не са от
вън на вътре а от вътре на вън.(не ходя с будист , той просто е завършил семинарията :))
3. Думите никога не трябва да бъдат вадени от контекста. Много е лесно да си харесаш нещо и да задълбаеш. Мисли за цялостната ситуация.
4. Ясната цел е много важно нещо! (Цитирам Светослав)Посоки много, цел една.
До тук звучи като някакъв апокрифен труд.
Банално, но е много вярно, че дните ни са такива каквито си ги направим.


Пожелавам ви едни прекрасен ден и ако вие повярвате,че денят ще е такъв. Той ще бъде !

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Синдрома на пътуващата четка за зъби!

Страха е голямо нещо. Всяка сутрин взимам четката си за зъби, която така добре седи на шкафчето в банята му. Ми как няма да седи, тя е една хубава с дълъг косъм, хубави форми. Умело подбрала два тона на зеленото. Това е мечтаната четка за зъби, която аз отново трябва да взема и да скрия в чантата си. Милата, това между другото е първият и опит да остава на нечие шкафче. До сега се задоволяваше, да краси банята на дома ми.
Освен това е една много тиха четка, когато ровя из чантата да вадя нещо, никога не изкача. Седи си кротко в ъгъла. Излиза само в определанат баня, за да бъде на определеното шкафче. Шкафчето е много приветливо. Понякога пуска лампичките си само за нея. На него не съм виждала дурга четка за зъби. Винаги е чисто и подредено, и винаги е там където трябва и чака. Но четката винаги си тръгва, не защото иска или защото шкафчето я гони. Просто притежателите на двата предмета, не смеят да кажат какво мислят. От страх единят да не избяга , ако случайно от устните им се изплъзне "Остани завинаги!"

събота, 4 октомври 2008 г.

24!

Влизаме в заведение аз и мойте най- добри приятелки от гимназията. Онези 6 момичета с които бяхме от сутрин до вечер, които имат вина за това какъв добър човек станах. Само че тази вечер в заведението не влезнаха 6 те диванета от гимназията, а 6 жени. Имахме общ свят , а сега всяка от нас имаше собственно виждане за живота. Разбира се няма да ви държа в неведение , що за образи са.
Сашето е нашата безпорна гордост(мамка му нямам снимки)следва медицина. Освен това винаги е била страшно умерен човек. Запазила е детският си чар, въпреки че последните години стана много женствена. Почти всичките си оценки по испански дължа на нея. Без да броя тези по биология, химия , физика....
Данчето е уеб дизайнер. Беше едно злобничкоооо същество с което се дърпахме много често. Сега е станала страшна мадама, яка резачка. Поучикала се е, станала е дипломатична. Няма да забравя, на един купон някакъв младеж с окосмение, беше приятно подпинал изрева "ОУУУУУУУУУ в мене има нещо азиатско". Данчето повдигна едната си вежда "Да, тебе горила те е раждала." Сега видях дамата в нея.
Дени, беше и е сладураната на компанията. Много добричка. С нея имам най-забаните си спомени. Пътувания, напивания, простотии съм ги правила най вече с нея. Мразя гаджето и Теодор. Той ми я взе. Не че нещо Теди "Ма не сииии бърши сополите в ръкаваааа!". Заради тебе тъпир такъв, и падна нивото. Кретен! Тя ми е голямата болка. Загуби и се пламъчето, и сега все по- рядко я виждам и чувам.
Стефчето е единственната омъжена от 2 години има и прекрасно детенце. Абе като я гледам нещо семейният живот не ми харесва. Доста се е изнервила. Иначе, тя винаги е била най-оправна. Не беше странно първа да се омъжи.
Венера беше уникална шматка. За 8 те години на нашето приятелство не можеше сама да отиде на гости на никоя от нас. Винаги нещо забравяше. От 2 години е в щатите. Никога не е била авантюристка. Сега я гледам и не мога да я позная.
За себе си незнам какво да кажа, редно е те да преценят колко съм се променила. Но винаги съм бола , най- забавната.
И сега в заведението не седяха онези 6 момичета , които се смееха и коментираха мъжете, или преписваха някакво домашно. Сега сеяхме , говорехме за папмперси кредити...

Това е да си на 24 ....живота тече с пълна пара.

петък, 3 октомври 2008 г.

Моето лято !!!

Няма какво да кажа всичко е на снимките.
Ето за това харесвам България ......

Искам да живея там ...

Ощеее....