събота, 23 август 2008 г.

Грешка!

Появяваше се, когато най- малко те очаквах. Изчезваше по обичайният начин, за дълго и без следа. Не задавах въпроси, не исках нищо, не давах нищо. Просто седях и те слушах, за другите. Бяха ми забавни. Как се влюбваха в теб, как те искаха, как те лъжеха. Как спяха с теб с единствената цел да си техен, да могат да те имат завинаги. На теб също ти беше забавно, знаеше за игрите им и играеше с тях, после просто ги оставяше. Разказваше ми за безотговорните ти приятели, за плановете ти , за бъдещето. После тръгвахме в ралични посоки и така всеки път, докато не се предадох и станах една от тях. Позволих ти да вземеш нещо, което отдавна мислех че не съществува в мен, но искам да ми го върнеш. Чуваш ли ме, просто си ми дай сърцето! Не искам да гледам как го подхвърляш и всеки път когато пада надолу да изтръпвам, защото може да го изпуснеш и то да се счупи. Страх ме е че може да го стиснеш прекалено силно, страх ме е че може да го сложиш в джоба си и да остане забравено там. Ти имаш свободата си , върни моята.
Колко бях сигурна, че не заслужаваш да те обичам. Знаех , че трябва да седя далеч от теб, да те гледам от моя край и просто да се забавлявам на историите ти. Глупачка!
Сега вече страдаща глупачка......

9 коментара:

Анонимен каза...

Е, можеш да прибавиш и този в единствената категория, която имаш за мъжете :)

А

Христина каза...

:)за съжаление все още не е ис двата крака там. Все още НЕ съм сигурна , че е съвсем за там.

Анонимен каза...

Спокойно, има всички индикации, че е точно за там. Но нека изчакаме :)

А

Христина каза...

Аз мисля, че някъде те помолих да се включваш само с положителни постове. Ма ти не та не. :) Айде опитай може да се получи поне веднъж

Анонимен каза...

Мое право и възможност е да пиша каквото искам, придържайки се към нормите на доброто поведение, по начинът, който аз влагам в това.

Твое право и възможност е да ме модерираш, когато това е в разрез с твоите такива.

Така че, моля те, не апелирай повече за това.

А

Unknown каза...

Ако обичаш AC/DC ти препоръчвам да поциклиш малко "Hold Me Back" ;). Оправя настроението за дълго време :-D

Христина каза...

Роска музиката е лечение за други болежки. Иначе мерси за рецептата :)

xronisa каза...

Преживявам почти същата ситуация Хрис.Трудно е да обичаш някого на които нему пука за теб.Трудно е да стоиш в сянката.Трудно е да чакаш някои да ти обърне малко внимание.Самотни нощи с надежда и мечти...Да обичаш и да искаш даденият човек да е добре а тои да е с някои които нему пука за него...

http://www.vbox7.com/play:55c502d0

Христина каза...

И какво направи?

Истината е че нещата са много глупави, та чак ме е яд че ги мисля. Но времето лекува, ако се наложи. Сега изведнъж се сети, че съществувам , и звезди и луни и дрън дрън....