"Мойте нощи са дълги. Притежават особен силен мирис на мускус.
Мирис , които ме преследва и през деня, ден след ден. Седмица,две, три става по натрапчив. Не мога да мисля за друго, не мога да бъде другаде, няма друго.Само мирис на мускус.
Мойте нощи са дълги имат особенни очи. Пъстри, спокойни, меки, нежи очи. Обичам да ги гледам дълго, те казват толкова много. Търся ги зад всеки ъгъл, гоня ги, вървя покорна след тях.
Мойте нощи са дълги,страстни, жадувани.
Мойте нощи имат теб. В тези нощи нищо друго няма значение."
Думите не стигат да се опишат усещанията. Спокойствието,емоцията, красотата на тези нощи.
Дните ми се превърнаха просто във време преди ноща.
Дали това е любовта !(Да!)
4 коментара:
Помня моите февруарски нощи - не бяха много по-различни от твоите. Пътувах в късните часове преди полунощ, замаян от сиропа за кашлица и ми миришеше на кокосов ликьор... Три спирки след вкъщи, студените улици, после "Долу съм!", "Добър вечер!", целувка, стаята легло и спомените по стените на един нарцис, направен от морска пяна. Още една целувка и главата ми се замйва отново.... Все още се мия със душ-гела, който мирише на кокосов ликьор - напомня ми за целувки и мъгливия Февруари:)
Какво ще кажеш да запомним винаги тези аромати:)????
:) разбира се!
Е аз тайно се надявам да не се налага да забравям ....
Звучи точно като "с мирис на кускус".
Благодаря за уместният коментар . Сигурна съм, че може и още!
Публикуване на коментар