Шофьори в София!

Понеже съм решила да не съм гратисчийка до края на живота си, и да не губя времето си по спирки, ще ставам шофьор! Аз съм софиянка и ми се налага да карам в столицата!
За който от вас незнае, а забелязах че това са 70% от хората управляващи коли в красивата ни столица с "У" се означава учебните автомобили. От вас драги ми бъдещи колеги се иска единственно да се внимавате с подобна кола. Ще кажа няколко неща!
1. Мили ми колеги, които си мислите че като ми засвиркате по кръстовищата ще взема да литна или вие ще ме прескочите. Повярвайте ми с клаксона не се включва телепортатора.
2. Засичам ви не за да се заяждам,а по- скоро от незнание. Няма смисъл да ми го връщате. Не сме на състезание, "кой е по- голяма работа"!
3.Сега конкретно към жените:"ЧЧЧЧ алооо, трягедията е пълна!" Малоумно шофиране! До тук за около 15 часа шофиране съм имала около 180 ситуации с жени с възможности за ПТП. Нито мислят,нито реагират правилно...

Ще кажа само, че това е въведение към един основен проблем на нашето общество. Ние сме не толерантни егоисти, за съжаление не само на пътя. Но както се казва за това ще пишем следващият път!

Писна ми ....!

От 1 час се чудя за какво да подхвана да пиша. Пак тръгнах да се връщам на "кризата на 30" ама викам ае байгън от кризи. След това реших, че ще пиша за какво е да си на 24! Обаче прецених, че пак да пиша за себе си не е редно. Трябва да засегна някой социален проблем, и първото което ми изникна е"Софийски градски транспорт"!

Аз дами и господа съм гратисчийка до мозъка на костите си. Дупча билет единствено и само в метрото, защото там услугата която ми предлагат си заслужава 70ст. отвсякъде.
Снощи имах удоволствието да почакам 1 час автобуса, както почти всяка вечер. Идва въпросното превозно средство, качвам се 70% от седалките бяха мокри, не че попринцип сядам, но няма как да не ми направи впечатление. На 2 рата спирка се препълва , на третата вече съм върху перфоратора и това разбира се не е новост. Още половин час в задръстване..... И о чудо пука гума ... единственият автобус от 1 час насам пука гума по средата на нищото. Добирам се до следващата спирка ...още 40 минути упиииии и се покатервам като индиец на влак, на вратата. А да си призная цялата ситуация беше дежа ву , от миналата по-миналата и т.н вечери. Т.е искат от мен 70ст. за загубата на време и нерви, е няма да стане. В момента в който се чувствам добре , чисто ми е , и автобуса е навреме , ще продупча и 1 лев. До тогава, ще разправям с бабаитите на градският транспорт и хич няма да ми пука. Те са ми специалност , невъзпитани прости миризливи селяци(не селяни,селяци). Преди да съм пътник , аз съм човек и имам права,а те не ги зачитат. Подобни неща са немислими в една европейска държава.....What ever!

В подкрепа на мъжките момичета!

Можем много повече от това да кесим по Молчета и да харчим парите ти за глупости и да си губим времето. Няма да пиша сравнения с кифлите, защото няма място за такова. Но ще напиша нещата заради които се гордея,но в очите на другите те са недостатъци.(трябвало да се държа като жена,ако това по дяволите значи да пърхам с мигли да не мога да събирам правилно изречение и да говоря лигавичко, няма начин)
1.Мога да карам кола и даже да направя разлика между карбуратор и кардан.
2.Ценя антиките още повече, когато са оръжия!
3.Не ме е страх от печката, нито нея от мен.(да,чупя си ноктите,и не правя три дневна трагедия от това.)
4.Не мрънкам(знам , че никой не ми вярва)!
5.Работя много!
6.Не ме е страх от поправяне или от някаква тежка работа (не ме е страх от крушката, нито ще чакам някой принц да ми се прави на мъж докато я сменя. А аз да въздишам, колко е силен и как сменя крушки само охоооо... :))
7.Винаги държа на обещанията си, независимо в какъв вид умопомрачение съм ги направила.
8. Паяци, или подобни някакви гадинки не ме притесняват.
Няма да изброявам повече. Да кажем това са мъжките ми черти, не мога да съм друга и не бива според мен. Но околните са на друго мнение! Трябва да съм по-страхлива. Трябвало да ходя като бит кон за да съм си въртяла задника, трябвало да правя муцки на мъжете за да ме гонели(тъпотия). Трябва да губя ценното време от живота си в гримиране. Едно червило до никъде нямало да ме докара. Трябва да съм различна,но няма.
Никога момичета, не се подавайте на нечий манипулации, каква трябва да сте.

Пораснах !

Седя си на онзи стар площад в неделя. На едно забравено място и гледам,колко се е променил. Старата върба пред кметството вече я няма. На нейно място има някакво кафе с люлки. Поглеждам надолу по улицата и си спомням, как преди цялата улица беше опсипана с люлак, сега виждам само високите огради на още по високите къщи. Деца на по 15 с цигарка в ръка минават бавно по площада и псуват, а преди вървяхме с по някой ластик и просто се смеехме или си разказвахме вицове.
Пристига една кола, която ми е безкрайно позната. Слиза един млад мъж, който не съм виждала от много години. Коленете му вече не са обелени, нито има прашка в задният джоб, няма го и онзи блясък в очите. Беше преди време градините,улиците, дърветата свободата бяха наши. Той беше ужасно палав, постоянно измисляше някякви дивотии. Научи ме да карам колело, подари ми прашка, научи ме да се катеря по дървета и което е по важно да слизам. Сега стоеше пред мен друг човек, онзи мой другар в игрите и белите го нямаше вече. Седеше мъж с кутия боро, със скъп часовник гледаше ме и се усмихваше... исках да го прегърна и просто да му се зарадвам , но успях да получа единствено едно строго ръкостискане. Нямаше го онзи плам , онзи хъс към живота, беше се променил. Седна до мен. Нямаше какво да си кажем...
И аз не бях същата.... загубих се някъде из София... загубих малкото момиченце което тичаше след пеперудите и джапаше в локвите.
Мина едно дете с колело и в този момент се разсмяхме,започнахме да се закачаме както преди да се гоним, по площада. До вечерта седяхме на пейките и говорехме говорехме.... Отново бяхме деца..........