понеделник, 24 март 2008 г.

Велико Търново

Бях доста по- малка когато за първи път посетих Велико Търново. Разбира се имам само няколко бегли спомена, които от време на време се прокрадваха. В един прекрасен момент обаче, когато просто седях в работата погледнах през прозореца и си казах "Заминавам!". Взех една приятелка и тръгнахме към Търново. Няма да се спирам на "тя каза" после "аз казах" и така три часа. Ще ви телепортирам направо на величието на Царевец. Старата част на Велико Търново е останала толкова красива,колкото беше в детските ми спомени. Но качвайки се на Царевец все едно бях омагьосана. Обзе ме едно спокойтвие. Не спирах да гледам пейзажа и знамето закачено на една от кулите. Ето това е България, горда, силна остояла на хиляди векове мъки. Такава е моята България, красива и величествена. Научила ме е да съм непокорна и винаги да бъда истинска да вярвам в Бог.

Надявам се всеки един от нас поне веднъж да се е почувствал по този начин. Горд Българин!

Много ми се искаще така патриотично да завърша, но се върнах в София. София не ме кара да се гордея с нея. Незнам защо но не мога да усетя града, мъча се но не мога. Ако някой от вас открива красотата на столицата моля да я сподели с мен ?

петък, 21 март 2008 г.

Спомен с мирис на лято...

Предупреждавам, хората които очакват да прочетат някоя пикантна история за плаж,вълни и див секс да прехвърлят някъде по другите публикации и да видят евентуално дали има нещо за тях. На тези които останат и прочетат цялата статия ще кажа "Сега се отпуснете и се върнете в годините на обелените колене и карането на колело"!

Едно тихо и спокойно място скрито в полите на Балкана. Отварям очи, оглеждам се чувам птиците, шума на листата на старата череша. Пак съм заспала в хамака, който баба всяка година връзваше специално за любимата си внучка.(ако от това не сте се сетили за бабите си, сега е момента да ги зарадвате като им се обадите, така както те са ви раздвали със всякакви вкуснотии, когато сте били малки). Често заспивах навън под черешата , след като цяла сутрин съм тичала по улиците с децата. Сега като погледна колената си все още виждам белезите от раните.
Ставам , хапвам задължителната следобедна закуска и пак навън. Поредната градина от която ще краден плодове.. никога няма да забравя колко сладки ми бяха още съвсем недозрелите зелени ябълки. В София никога не съм правила бели, нямаше как и къде,но там беше моето царство. Там се шляех, играех бях свободна. Спомням си , колко много се радвах на козите на комшииката. Баба никога не е имала стока(така се наричат животните на село) но комшиите имаха и аз всяка вечер ги посрещах. Сега не обичам животните нито малките, нито големите безразлични са ми. Вечер до къно игри , бели седяхме на улицата и се смеехме...

До ден днешен обичам да ходя там, но много рядко. Времето там спира..... решено е днес е петък заминавам. Отивам на хамака под старата череша.....

сряда, 19 март 2008 г.

Свежо ......

Повлиaна от няколкото теми свързани с един от най- бързо развиващите се сайтове в българското интернет пространсво реших да напиша аз какво мисля , но не по други блогове, за да не се явявам ничий адвокат.

Свежо.нет- Съвсем случайно попаднах и то не ровейки из нета а някъде от някъв познат ... (ще ви спестя дългата история) Стана ми интересно, само ще отбележа, че преди това имах поглед над дао и блабла подобните му. Трудно мога да кажа какви са им предимствата , но отговорно заявявам , че им знам недостатъците. Разбира се това не е толкова важно. Свежо също не е идеално , но там идеите които аз като потребител и повечето други потребители дават се приемат обсъждат и съответно бива преценено дали да се използват. Ще си позволя да цитирам самите създатели на сайта , които са казали в едно интервю" Винаги са ни възмущавали сайтове, които предлагат обратна връзка, а всъщност въобще няма такава. За това смятам, че Свежо.нет отговаря на аудиторията си доста по-бързо и адекватно от конкурентите." Това е точно така.
Харесва ми факта , че намирам страшно много интересни блогове , които започнах да следя. Освен всичко срещнах и много хора. Аз харесвам неща които се развиват, но запазват първоначалната си идея. Корените промени объркват хората.

Признавам си ,Свежо.нет ме спечелиха с отношение ,с визия и с идеи. Самият сайт има страшно много възможност, които постепенно откривам. Сега за да не стане прекалено популистко ще кажа , че има какво да се желае за защитите например но разбира се има време.
Успех!!!

вторник, 18 март 2008 г.

Онова място!

Онова място, където си сам със себе си! Онова място където е спокойно и много красиво. Открих го, след страшно много време търсене. То е тук където съм, в службата , по улиците на София. Това място е навсякъде където искам , само ми трябва едно дълбоко вдишване и отварям очи. Света става по- хубав. Просто забравям всичко и започвам да се оглеждам , и да виждам само хубавите неща. Сама съм, няма и частичка от мислите ми преди минути ... онези мисли които ме заслепяваха много дълго време, и заради които загубих себе си. Пренареждам света , няма вече сив цвят нито изнервящ шум на мотори и клаксони. Има само небе ... красиво е.

Няма да съветвам никого. Нито ще пиша 1233 начина да открием мира в себе си. За онези които , ще ме питат "не не ходя с будист" и "не не съм предрусала", просто съм щастлива. Щастива съм , че ме има , че правя това което искам , че се забавлявам.
Дори вчера когато паднах в една локва (тук следва малко стил Пауло Куелю- мерси Станбе) си помислих "Колко време съм била точно в такава кална локва и как трябва да внимавам да не се озова отново в нея." Да кажем , че беше знак. Е сигурно си въобразявам но няма значение. Та просто се наслаждавам ан живота и на всичко което имам .... Така че ето го онова място вътре в мен :)