понеделник, 24 март 2008 г.

Велико Търново

Бях доста по- малка когато за първи път посетих Велико Търново. Разбира се имам само няколко бегли спомена, които от време на време се прокрадваха. В един прекрасен момент обаче, когато просто седях в работата погледнах през прозореца и си казах "Заминавам!". Взех една приятелка и тръгнахме към Търново. Няма да се спирам на "тя каза" после "аз казах" и така три часа. Ще ви телепортирам направо на величието на Царевец. Старата част на Велико Търново е останала толкова красива,колкото беше в детските ми спомени. Но качвайки се на Царевец все едно бях омагьосана. Обзе ме едно спокойтвие. Не спирах да гледам пейзажа и знамето закачено на една от кулите. Ето това е България, горда, силна остояла на хиляди векове мъки. Такава е моята България, красива и величествена. Научила ме е да съм непокорна и винаги да бъда истинска да вярвам в Бог.

Надявам се всеки един от нас поне веднъж да се е почувствал по този начин. Горд Българин!

Много ми се искаще така патриотично да завърша, но се върнах в София. София не ме кара да се гордея с нея. Незнам защо но не мога да усетя града, мъча се но не мога. Ако някой от вас открива красотата на столицата моля да я сподели с мен ?

Няма коментари: