сряда, 30 юли 2008 г.

Да се боря или не?

Искам да знам , кога човек разбира, че трябва да се бори за любовта? И как по дяволите се води подобна битка? Ако ми напишете няколко прости стъпки , ще съм много благодарна!
А кога разбираш , че няма смисъл? А може ли някой да ми опише болката?

Мразя да не контролирам ситуацията или емоцийте си! Обаче се появи човека, познавам го от година нищо ангажиращо. Но помня как се запознах с него, а с толкова много други хора , които обичам не помня... Виждаме се ужасно рядко, прекарваме няколко часа заедно в някое тихо кафе, или в парка. Винаги ми е било приятно да го виждам, аз съм нещо като изповедник. Знам за жените му, знам за проблемите му, за родитрелите му.... но един ден нещата тръгнаха в определна посока(започнах да осъзнавам , че се влюбвам). Отказах няколко пъти нощуването в квартирата му, но нещата си вървяха и следваха своя странен път. Той не е от София и след много кратък размисъл,с една приятелка отидохме до града в който живее.(Наде не мога да не споделя факта , че угоди на мойта прищявка. Мерси!) Като предварително с него се разбрахме, че този път няма да откажа!
(Изобщо няма да пиша с метафори и да описвам някакви много силни емоции, все пак мъже четат основно блога, въпросите са ми към тях)
Вечерта вървеше планово, алкохол, приятна компания,разходка.Показа ми къщата си (викам си е тука стана заварлката е не) . Видях подробно дома му, но само това. От три дни не мога да си го избия от главата. И сега на къде, той е несериозник , отказа ми.... Какво правя бе...? Много жени се занимават с него, аз луда ли съм? Къде ми е ума.... Да бягам ли да се боря ли... ? Писна ми да бягам, но как да се боря???

Мразя да съм подробна .....

неделя, 27 юли 2008 г.

Грубо..

Пригответе се и ако сте госпоица от мъжки пол бъдете така добър и не дочитайте статията. Ще посегна на така крехкото ви достойнство мили момчета.

Металика, чаканият цяла вечност мега концерт на тази любима на поколения група. Е не видях нищо, почти нищо не чух и ме смачкаха. Не коментирам компанията с която бях, но той не е и за коментиране, защото аз съм патка, че изобщо съм си загубила ценното време да ходя с него около 2 седмица. Металите около мен се постараха да ме сгазят, да ми вият на ухото и да се окажа в погото. До тук нищо предполагам впечатляващо за подобно събитие. Мога да кажа ,че на Мейдън беше 10000000000 по цивилизовано, но Металика се оказа слушана от малоумни тенове и бичета , които бяха окопирали първа линия. Ще кажете , това не е заради мъжете , това е въпрос на възпитание. Е баш де, мъжете са егоисти...важно е те да се чувстват добре. Аз много често си обещавам , че ще спра да обръщам внимание, но не мога мамка му ! Не е нормално да сте такива лайна всичките.... (тук подсещам , че има исключения но са толкова малко , че се губят на общият фон)
Предавам се изобщо вече не виждам смисъл да се занимавам.... Както псуваме в нашата фирма ae "ALL The Best" и у лево...

петък, 18 юли 2008 г.

Само за програмисти!

Избора на мъжете! Ще ме извините но махам елементи за да не ги чете!

/form action="" method="post" name="form">
/select name="chois">
/OPTION VALUE="1" >мъж който слага жените в скоби
/OPTION VALUE="2" >мъж който слага жените в неправилен цикъл
/select>

/input type="submit" name="Submit" value="SELECT">
if($_POST['Submit']) ;
{
if($chois=="1")
{ echo "седи си сам";

}
elseif ($chois=="2")
{
echo "върни се и избери едно";

}?>
--------------------------------------------------------------------------
Този код е на Венци !(нека не крадем чужди кодове)


while (woman = new WDate() )
{
if((pid=fork()) == 0 )
{
try
{
printf("Trying to understand woman...");
}
catch (int e)
{
cout << "An exception occurred. Exception Nr. " << e << endl;
}
if (iDebug)
learning_by_trying();
}
else
{
go_home_and_drink_a_beer(count);
sleep(1);
}
}
----------------------------------------------------------------------

Този е на Владо(изчезна някъде това момче)

#include
#include
#include

struct MaleAuthorityPair{
Male* male;
AuthorityClass* authority;
}

class Female{
public:
Male* getBoyfriend();
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
std::vector frequentlyUsedPhrases;
small int maxFrequentlyUsedPhrases;
virtual std::vector* getMaleFriends;

protected:
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Man* newCommer)){
return newCommer->getAutority() > boyFriend->getAutority();
}

private:
Male* boyFriend;
std::vector CandidateBoyFriends;
std::vector maleFriends;
std::vector femaleFriends;
std::map PoliteTranslatePhraseTable; //for example TranslatePhraseTable<"don't call me anymore"> = I'll call you later
}


class Wife : public Female{
public:
Husband* husband;
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
bool giveMoney(Currency* amount);
bool TakeForAWalk(AuthorityClass* autorityClass);
virtual std::vector* getMaleFriends{
return void;
}
protected:
void BeginTalking();
void StopTalking();
Currency askHusbandForMoney(Currency minAmount);
void GoShoping();
void GoMallShopping(Mall* mall);
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Male* newCommer){
return newCommer->getAutority() > husband->getAutority();
}
int detectLovers();

private:
std::vector lovers;
int detectLoversOfHusband();
bool findBeaterForLoversOfHusband();
}

вторник, 8 юли 2008 г.

Война на световете!

Борбата ми с колите на тротоара пред блока продължава с пълна пара!
За съжаление жалби мога да си пиша безрезултатно до 101 и обратно. Не мисля , че и физическа намеса, пукане на гуми и подобни неща е някаква оправия!
За това мили ми съседи, втора поредна сутрин ви будя в 07:20! Целият вход имам в предвид да не мислите, че знам кой къде живее! 07:20 целият вход е на крака, да не сте спирали там. Да, аз съм така симпатичното девойче , което сутрин ви маха от пред входа и приканва да си махнете колите от площадката за деца. И повярвайте , мога да го правя дълго, докато входа не ви линчува.
Много жалко, че не мога да ходя да звъня и по вратите на политиците рано сутрин!
Ще пиша какъв е резултата, след няколко дни, да видим дали подобна офанзива би накарала някой да се помръдне. До тогава, успешно оцеляване на всички пешаходци по тротоарите!

петък, 4 юли 2008 г.

Моят ABSOLUT-ен свят

Фобос реши да ме включи в играта!
Аз съм прекалено амбициозна и се очаква моят свят наистина да е ABSOLUT-ен. Но разбира се колкото повече се стремя толкова по- далеч е целта.
Но има ABSOLUT-ен свят, стига човек да е щастлив. А щастието понякога е там където не предполагаш. За него човек се бори за да може да го оцени. Малко банално, но пък истинско. Аз още нямам своя ABSOLUT-ен свят, но се аз надявам да го срещна след всеки завой, на всеки ъгъл. Но повече се надявам да го забележа и да го оценя.
Не мога много да говоря за живота , нито да пиша за него. Много хора преди мен са се мъчили и са писали и са давали сентенции, аз не мисля че мога с нещо да изненадам света. Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин...

Идеята ми харесва и искам да чуя мислите на няколко блогъри, които уважам и чета-Пещетара на неандерталеца, Вовата, Under the smoke shadow


(Надявам се свежо.нет да помогнат да се пуполяризираме идеята )

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Последната книга

От много време не бах лягала с книжка!Защо обаче избрах "Войни на светината" незнам.
Но нека нахвърлям погледа си над творчеството на модерният и любим на всички манекенки Паулу Куелю. Прочета ми на "Алхимина " беше провал. Дори не помня основната линия. Трябваше да си направя генерални изводи за живота, но някак не успях! Последваха още няколко заглавия, които също не разстърсиха битието ми и не промениха мирогледа ми. Обаче има неща които ми харесаха и които помня, но никога не последвах, като идея поне.
В Зехир, ако не се лъжа имаше едни упражения. Едното (карам на спомен) за времето. Т.е аз така си го кръщавам. Просто когато тръгне, човек за работа е хубаво да повърви 20 тина минути пеша, и да се огледа наоколо. За 20минути можеш да намериш поне една причина да се усмихнеш.
Сега въпросната книжка върви трудно. Защото се изисква мисъл(не че не мога да мисля)изисква концентрация. Пълна е със сентенции за живота, но такива на които не обръщаме внимание. Хубаво е да има нещо или някой, който понякога да ни насочва. Да ни помага, а книгите не са обременени с ежедневието. Те просто ни дават шанс да попроменим себе си.

(Между другото си записвам, че съм шматка(себеопознаването- защо, аз не искам да се познавам). Това е не на място нахвърляно, ма може да ми помогнете за някоя идея. Аз не искам да се себеопознавам....)