понеделник, 29 декември 2008 г.

6 Месеца

Голямото нещо? Голямото нищо?
Опитвам се да открия отговора на дилемата, какво са 6 месеца връзка. Сякаш не е кой знае какво, аз се постарах да запазя моя си личен живот. Той също. 6 месеца, та хората се женят за толкова време.
Проблема с патриархалният ми баща е на дневен ред. Незнам как да му обясня , че ще правя каквото си искам. Така както той го е правил през целият ми живот. И ако си въобразява , че на някого му е било лесно да го търпи жестоко се лъже. Трудно се приемат такива неща нали? Някой от вас имат дъщери моля ви как се преборихте? Какъв е правилният подход към бащите? Опитвам се да съм разбрана , но 25 години бях разбрана, а да 17 тина от тях него го нямаше. Попропусна ги, защото имаше по- важни "Галя, Светла...." нямат значение имената. Интересно е че именно той се бори срещу моите желания. Точно той, които се е постарал да задоволява свойте. Не казвам , че съм била гладна или жадна или на студено, просто го нямаше. Понякога не го виждах със седмици. Глупава работа. Сега той иска да ме спре. Пазел ме. Ми не съжалявам, тогава когато трябваше да ме пазиш те нямаше. Онези първите пъти, когато болеше толкова много. Сега се надявам да мога да преценявам правилно, късно е да ме пазиш. Но сега аз искам нещо и не всички ме използват. Просто ако някога ме беше попитал до сега , какво става щеше да знаеш.

четвъртък, 25 декември 2008 г.

Весела Коледа!





Много коледно настроение и най вече здраве на всички.
Една вълшебна, снежна, мечтана Коледа! Разбира се на адашите много късмет.
Много любов на всички които посещават блога. Обичам ви!

неделя, 21 декември 2008 г.

Когато живота е теория!

Днес ще разгледам един интересен образ.
Такъв чиято самооценка е някъде в небитието.
Персонаж, чийто живот се води розов балон. Никога ама никога с нищо сам не се е оправил. Цял живот или са родители, или са приятели или е просто някой. Никога не се е изправил срещу реалноста да я види хубаво и да я прецени. През това време обаче е компетентен.Живота му е просто една теория, защото и проблемите са просто на теория. Всяко решение е предпоследно! Винаги за всичко другите са виновни. Персонажа е добре познат като"никога незнам какво искам , ама ти само да ми кажеш , че не искам".Т.е едно голямо дете.
Защо от къде идва подобно поведение?
От фалшивото самочувсвие и сигурност която всики създават. Как после този човек ще оцелее, как ще се бори? Той е научен да е нагъл , никой никога нищо не му отказва. Така че с наглоста си ще просперира. Всичко е просто вятър от емоции и глупости. Лошото е че поради факта , че проблемите се създават от скука, никога не се знае каква тъпотия ще измисли. Спора винаги става глобален, защото никога не е само между двама човека. Персонажа вкарва поне още трима, които да заемат позиция. Разбира се това точно е горепосоченото търсене на сигурност. Накрая те е скарал с поне 5 ма човека, и те е оплюл поне пред още 60.
Как да се действа? Аз лично си признавам, незнам какво да справя с ткива хора. Опитах с добро.Опитах с лошо. Опитах с игнориране. Но персоната натоварва, защото трябва да се прави на интересен. Демонстрации от рода "Виж ме колко съм ти ядосан", "Сега ще ти покажа , как мене всички ме обичат".

Не съм сигурна, че добре обясних , но аз така го усещам.

вторник, 16 декември 2008 г.

Не е ли време?

http://dnes.dir.bg/2008/12/17/news3749123.html


Пари за инвитро, Няма!
Пари за служителите на МВР, Няма!
Пари за земеделие, Няма!
Пари за селскостопанство, Няма!
Пари за онкоболните, Няма!

Обаче пари за вас нещастни продажници има.
Искам обяснение... няма да получа. Няма кой да ми даде такова. Искам да знам защо от 20 години няма пари за нищо? Как се получава така? Искам да знам , защо баба ми живее на ръба на мизерията? Искам да знам защо няма къде да запиша детето си на детска градина. Искам да знам, защо плащам 1 лев за килограм домати, а прозиводителя получава 20ст. Искам да знам до кога ще крадете , а вие знаете колко много крадете?

Мога да напиша още много неща..... Искам Справедливост!

Те ме те на 25 !

Беше година на промените. Беше забавна , много поучителна !

25 е една много интересна възраст. :)

Мислиш, че знаеш всичко и че можеш всичко. Много енергия, много емоция, много цели. На 25 имаш някакъв опит, но все още си далеч от истината за Живота. Цитирам "Пътеводител на галактическият стопаджия " Отговора на всичко е "42" на 25 мислиш ,че отговора на всичко е 69. Поза , сума, размер, година.... няма да правя равносметки , няма да слагам на кантар постигнатото :)

Ей тва е на 25 съм щастлива .....

понеделник, 15 декември 2008 г.

"Аз не правя секс без любов..."

Поредната тема в офиса. Любовта и секса.
Можеш ли да обичаш, човек с когото не пасвате в кревата? Можеш ли да правиш секс без да го обичаш?
Мъжкият лагер: Секса ако куца няма любов. Никой не е казал секс богиня. Готиното е когато си паснеш с един човек и когато ти даваш всичко и той също. Но да харесваш характера а в леглото да ти е глупаво, не се получава.
Женският лагер 1(винаги сме на поне 5 различни мнения)- Секса няма значение. Ако го обичам ще се примира. Но нито една не даде пример , че наистина е правила така. Обичала е независимо, колко и е било приятно в кревата.
Женски лагер 2- Подкрепя мъжкият, но е склонна да приеме некадърен секс с идеята , че ще проведе убочение и резултатите ще са задоволителни. Е по- добре от това цял живот да скучаеш в минутките за интимност.
Женски лагер 3- ако не е расов жребец няма как да го обича.
Женски лагер 4- Ако няма любов , не правя секс! Не си лягам с човек с когото официално нямам сериозни взаимоотношения.

Ред е на моето скромно мнение: твърдо за секса с човека които те привлича. Ако не е хубав секса даваш шанс, но не се превръщаш в учител:"Застани тук. Сега направи това. Ако не разбираш си запиши или си направи скица за следващият път." Само секс, пак не е много тръпка. Просто защото наистина усещането е много по силно, когато има повече от привличане. Ако не ми се е врекъл във вечна любов, но ми харесва няма да го върна.
Т.е минахме годините , когато секса беше нещо срамно. Той не трябва да е задължение, нито само забавление. Нито трябва да да следваме принципа "хем ми се иска , хем не ми стиска".

петък, 12 декември 2008 г.

За Студентски град!

Този път мили студенти вие прекалихте. Не управляващите. Много е лесно отново да посочим с пръст и да кажем целият проблем идва от горе. Аз лично не мисля така.
Ходила съм в студенстки град не малко пъти. Не малко пъти съм била свидетелка на различни изяви. Вие сами убихте момчето, всички вие с распасаното ви поведение, с неконтролируемото ви пиене. Вие , които всеки път подминавате боищата ,които стават.
Такава е истината. Този път проблема е в това, че родителите ви имат доверие, а вие ги предавате. Идвате и започвате да вилнеете. Ако сега ви кажат "Край"! Край на всички дискотеки, барове и купони в Студенстки пак няма да е добре. Ще ви нарушат личната свобода. Вие сами трябва да предприемете промение, не правителството,кмета, общинарите. Вие мили студенти , трябва да започнете да разграничавате свободата и свободията!

сряда, 10 декември 2008 г.

Изневярата!

Днес съм провокирана да пиша за изневярата от cynical.elfglade.com
За мен мъжете изневеряват по подразбиране. Единственото , което някога съм искала е да не знам! Да се направи интелигентно. За това първият път беше истински шок. Не беше от София а на някакви си 320 км от тук. Разбира се аз пътувах. Мислех, че го обичам.Мислех си, че ме разбира, че съм важна за него. Беше първият мъж в живота ми. В началото не знаех. Последва- "Не идвай тази седмица пиленце, флъфче, ангелче имаме учение","Недей да идваш и тази .... защото ще пада комета!" Докато не получих шамара. Най- добрата ми приятелка "Той живее с друга!"- Живее. Разбира се, били сме паралелно с него, докато принца избере. Така се запознах с изневярата, грубо и на първият опит. После вече нямаше значение, как ще ме тровят, т.е с колко!

Истинската изневяра не е онази която правиш напук. Не е онази, която е просто за спорта. Тя е истинска когато всичко се дължи на инстинктите и химия. Още със влизането погледите ни се срещнаха никога не бях усещала нещо подобно. Течеше ток. Седнах до него. Дишането ми се учести, не можех да откъсна очи от него.Исках да го докосна, да ме докосне. Той каза-"Само тази нощ без обяснения, без имена , без усложнения. Знам ,че усещаш същото!". Станах усмихна му се, и си тръгнах. Исках го безумно... Избрах да остана вярна !

понеделник, 8 декември 2008 г.

Повръща ми се..

Днес темата в офиса е "Костюмара!". Спора е между мен и въпросната колежка за която писах по долу. Мъжа на мечтите и е с костюм, работи в банка и е фалшив до мозъка на костите си. Не е задължително да я обича, защото тя ще обича парите му и общественото му положение. Ще го показва с гордост на приятелките си, и ще го дели с тях и с Много други.Той ще си бие гъза в тавана, но вечер ще си ляга в студеното легло със студената жена. Но за нея е важно да ползва 6 крема преди лягане и да облича сатенената си нощничка. Иска мъж за пред хората и пари за себе си.

Истината е , че отких къде е проблема. Мама има болни амбиициики , мама мисли че принцесата заслужава принц. Мама е отгледала една негодна за нищо патка, която се цели високо. Високо я пробва веднъж и я захвърля. Появя ва се моят идеал за мъж в нейният живот. Едно умно и амбициозно момче. С реален поглед към света, които ще и подари любов. Ще я боготвори, ще я прави щастива. Но... момчето е от провинцията и представете си родителите му се занимават със земеделие. Мама каза "Ауууу не ти не си за село, ти си за Париж!"Сега седи с извинение нещастна и недоебана. Прецакана от поредното "голямо добро утро"..

Тя не може да си представи дори, колко е хубав обикновенният живот. Онзи в които те радват малките неща, истинският живот. Където материалното е просто начин на оцеляване. Научила съм едно от баща ми "Никога не ставай роб на Цар Пара!" Няма да го допусна! Искам скромен пълен с топлота и искреност живот, дори да се откажа от хубавата работа и големият град. Знам че ще съм 1000 пъти по щастлива , отколкото в сатенена нощничка до един скъп костюм.

събота, 6 декември 2008 г.

Отказвам цигарите..

Няма да се спирам на историята , как започнах. Никога не съм мислила, че ще ми е трудно да ги спра нооооо...

Ден първи:
Вървя към колата с кафе в ръка (обикновенно рано сутрин дръпвам първата отрова за деня). Справям се. Значи можело. Какво толкова.Целият ден е нормален. Аз съл силна. Хубавото е , че не смърдя на цигари както преди.

Ден втори:
Осъзнавам , че около 40 минути в задръстването съм превъртяла 3 пъти диска, намалила съм и съм увеличила звука 21222 пъти! Само и само ръката да ми е заета с нещо. Купила съм си 123 пакетчета дъвки и още толкова бонбони. Не си купих кафе, за да не се дразня.
Влизам с кървясъл поглед в офиса , изсъсквам някакъв поздрав и се тежко тропвам стола.
Към обяд вече съм преполовила дъвките...погледа ми е станал още по-мътен. Дори шефовете забелязват , че нещо не е наред. На обяд положението се влошава, (за непушачите, най- сладка е цигарата след хранене) ! Ясно кафе няма да пия , няма и да ям.

Ден Трети:

Убииите ме, защото иначе аз ще ви убия.... Само една цигара, нищо друга. Една едничка! Добре само една дръпка. Добре само да помиришааааа....

Ден четвърти:

Пия си кафето, спокойно в колата без цигарата. Усмихвам се! Не ми се пуши.

Четри дни дами и господа, но има една тайна в тази рецепта.

Познайте с какво заместих цигарите? คลิกๆๆ รูปสวยๆน่ารักๆไว้ส่งต่อเพียบ...

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Колежката...

คลิกๆๆ รูปสวยๆน่ารักๆไว้ส่งต่อเพียบ...


Аз съм относително търпелив човек. Все пак на работното място , човек не си избира хората с които ще работи. Истината е, че познавам глупави и ограничени хора...но защо трябва да работя с такива.
Опитвам се, старая се, но тя бездарна, глупава, самовлюбена патка. Разбира се не разбира този очебиен факт. Предпочита да се надува и да се сърди, когато и се направи забележка.
Знаете я има я във всеки офис. Една такава още с влизането забелязваш, как се чупи в някакви непривични стойки за да привлича внимание. Прави най-елементарното нещо в офиса, а гледа монитора все едно пише скрипт. Всяко действие е поза, толкова е свикнала да е фалшива, че вече наистина е такава на каквато се прави.
Истинско предизвикателство е да се обядва с нея. Поради неясни за нас причини. Всяка хапка е грижливо поставена в устата извадена, и така няколко пъти! Когато я попитаме , защо по дяволите се гаври с храната, отговора е "аз нищо не правя, това е нормално". Не издържам седи точно срещу мен. Сигурна съм , че ще стана и ще и забия някои шамар е така. Когато никой не и обръща внимание, кашля на сила. Моля ви , кажете ми как да я игнорирам? Всяко изречение започва със "Значиии", "В смисъл", понякога забравям за какво сме започнали да говорим, докато тя още някъде търси смисъла!Не мога повече....

вторник, 2 декември 2008 г.

KREATIV BLOGGER AWARD...


Първо трябва да изразя своята благодарност към номинацията на Жорката. Радвам се , че се забавляваш с блога! Хората на които също дължа благодарност бсички онези , които си губят времето с моите неориентирани емоции!

Нещата които ме правят щастлива:

1. Разбира се няма как моята половинка да не ме радва най- много. Все пак той е човека , които ме търпи такава каквато съм, това заслужава да бъде отбелязано.
2. Родителите ми и брат ми.
3. Приятелите, които ужасно много обичам.
4. Работата. Сигурна съм , че няма да мога да работя друго.
5. Изненадите. Много обичам неочаквани положителни емоции!
6. Децата. Все още нямам свои, но ги обожавам!

Време е за моите номинации:
1.Anna in your head -Много стилно и забавно четиво!
2.Атанас Гергов -Системата има сериозни проблеми с него, ако имате кауза , която се нуждае от подкрепа. Това е човека.
3.Under the smoke shadow
-Не съм чела по- красиви думи за секса и любовта!
4.Fobos -Обичам тематичните блогове за сериозната музика!
5.The Metal News -Мястото на тежката музика и всякаква информация за любими групи!
6. Тук просто ще изброя няколкото любими мои блога, които са взели вече участие , но заслужават моите адмирации!
Жоро Пентаграм,
Фен,
Кака Сийка!


Успех на инициятивата !!!

петък, 28 ноември 2008 г.

Хюстън, имаме проблем!!!

След по-малко от месец ставам на 25 г, което е равно на голям купон за приятели,познати, роднини, колеги, комшии... Нямам никаква идея, какво да правя тази година по празниците. Не искам да организирам нито рожден ден , нито имен ,нито да се чудя, къде и как да прекарам Нова Година.
Искам един спокоен Декември, да купя подаръци за най-близките си хора. Да празнувам спокойно в къщи, няколкото последователни събития. Не искам гости, не искам почерпки, не искам да ходя на гости. Искам семеен празник! Мамка му казах го. Е до там го докарах на 25 да искам домашен рожден ден! Само, че това не устройва никой друг освен мен.
Та Хюстън проблема е:
1. приятелките ми от училище,коя с мъж коя с гадже
2. колегите
3. родители+братя+ братовчеди
4. ТОЙ+ неговите желания +прители

Моля за идеи за съчетаването на тези няколко групи хора?

Избягването на самотен остров, не е сред вариантите!

неделя, 23 ноември 2008 г.

Метросексуалност!

Ненавиждам начина по които някой жени обиждат българският мъж. Некъпани били, не бръснати били, незнам си какви били. Друго си е да са напудрени госпоици с аромат на алое, с мека кожа и повече герданчета по врата от мен.Никоя от тия кифлички, никога не се е замислила, че ако работят тия момчета по 10-12 часа на ден и в събота, съвсем няма да изглеждат така. Това могат да си го позволят костюмарчетата, които имат много пари и свободно време, някой заради тати, някой защото спят с господа на годините на тати. Нека не пропускам още един факт- живее в град. За съжаление в малките населени места нямат особенно време и нужда да се правят на жени. Един приятел ми беше казал "Слънце ти се чудиш с какво да си запълваш времето вечер след работа. Ходиш на танци например. Ела на село да видиш ако цял ден си се занимавала с двора дали ще имаш нуджа от танци." Много е прав,тук си търсим начини да си запълваме времето. Но да се върна на темата. Хигиената е въпрос на възпитание. Аз лично няма да върна младеж, на които не са му изкубани веждите.
Според мен метросексуалнста е поредната социална аномалия. Просто мъжете с пари се чудят къде да си ги сложат. И за да не е на място където слънце не огрява, си ги слагат около него!Ако кажа че не са красиви ще излъжа , но ако кажа че не са мъже няма. Жалкото е че наблюдавам този кич и сред подрастващите. Едни фризурки едни помпозни дрешки, плашеща картинка.

Дано тази мода скоро отшуми, че ми омръзна с мъжете да си говоря за солариум и кремчета , и те да знаят повече от мен !

Едно голямо "Браво" на момчетата които бачкат много и не се занимават с червила !

петък, 7 ноември 2008 г.

Трудност!

Никога не правя скандали. Отвратително добра съм. Не издребнявам, не го ревнувам, не питам , не търся обяснения, не го занимавам с глупости. Винаги съм там където трябва. Винаги постъпвам сериозно и разсъдливо. Старая се да съм грижовна, да помагам с каквото мога. Да го подкрепям в тежките моменти, да не съм в тежест. Гледам да не досаждам. Слушам. Не изневерявам. А нещо не достига? Той знае, че го обичам и това също не му стига. На въпросите от моя страна редовно получавам, "Не ми пука", "Така съм преценил"!
Сцена след сцена все едно съм на 15. Повтарям се думата търпение, сутрин обед и вечер. Период е, но аз ще издържа ли? Ако не го обичах сега щях просто да избълвам поредният съркастичен пост за мъжете свине. Щеше да започва така.
"Алооо Господин Тестостерон,айде малко си забършете жълтичкото около устенцата и ми кажете отново със най- силният глас "Аз така съм преценил!"- Нищо не си преценил, чудиш се как да реагираш. И вместо да си признаеш, колко си объркан и слаб си застанал и ми го размахваш тоя ...... все едно само ти го имаш."
Само че аз го обичам :
"Виж ме! Стоя тук слушам поредната порция отрова. Поредната сцена на непукизам. Чувстам се нищожна. Няма да си тръгна, ще чуя всичко до край. Ще слушам, колкото и каквото трябва. Не ме боли, стига да ме гледаш в очите. Само това ми стига."

петък, 31 октомври 2008 г.

Един свеж ден !

В подетата от Свежо инициятива съвсем в началото се включвам и аз. Специално "Благодаря" на Велински за поканата!

06:45- Първо позвъняване, един поглед и щрак. Тишина! 20 минути по-късно се нося към банята , пред която се разминаваме с майка ми и тя се стряска все едно е видяла трол. Обичаен сутрешен тоалет. Купувам си кафе от местния павилион и се качвам на колата. Домъквам се до работа, след като съм препсувала половин София и тя мен и сядам пред компа! Откривам 40 майла в служебната поща + 458 задачи, които са неясно формулирани в главата на шефа. През деня отпадат 250 от тях, поради деорганизираност, 150 поради неясна концепция, 50 ги е забравил още когато са се появили. 8 благополучно пристигат за задействане. Което вярвайте ми не е толкова много.

В цялата тази ситуация моят свеж ден има привкус на гора, която е близо до нас. Една красива есенна гора. Седя и малкото си оставащи свободни минутки си я зяпам безгрижно. В този момент сме само аз и гората.
Отнесох се!
Айдееее и мъжа на моя живот звънна ......

Подавам топката на :
Кака Сийка
Under the smoke shadow
RMPG

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Мъжът и неговата любима ..... кола!

PIC i117.photobucket.com
Ето я, това от което най- много ревнувам. Малката,компактна,удобна красавица. С лети джанти! Бижу, сигурно си има и име. Подяволите дори е по-млада от мен. Гледам я с ненавист. Той я обича, говори си с нея повече от мен прекарва повече време с нея отколкото с мен. А тя е само от един ден с него. Уфффф. Днес и аларма ще и сложи, майната и. Единтвеното ми предимство е че умея да готвя. Ма знае ли след след година може и нея да научи.
Лъскава е ... гадост. Как я гледа само...
- Харесва ти нали?
-Е как много(е какво да кажа, ако кажа не ще застане на нейна страна)!
-Ще те повозя, само моля те изтрии си обувките,и се качи си смени дънките че с тези капси може да нараниш салона.
- Тичам. (Ще нараня аз.)
-Хубаво, сега сложи колана и разкарай тази вафла, ще ядеш когато стигнем.
- Извинявай удобно ли е да дишам, или и за това да почакам да стигнем(автогол)!
Тук разговора продължава в ясна за вас поска, но ще ви спестя изразните средства и на двете страни!

Това е тя,новата му кола.

(Подсетете ме моля някой ден да разказа за една болна мъжка гордост)

понеделник, 20 октомври 2008 г.

С мирис на мускус!

"Мойте нощи са дълги. Притежават особен силен мирис на мускус.
Мирис , които ме преследва и през деня, ден след ден. Седмица,две, три става по натрапчив. Не мога да мисля за друго, не мога да бъде другаде, няма друго.Само мирис на мускус.
Мойте нощи са дълги имат особенни очи. Пъстри, спокойни, меки, нежи очи. Обичам да ги гледам дълго, те казват толкова много. Търся ги зад всеки ъгъл, гоня ги, вървя покорна след тях.
Мойте нощи са дълги,страстни, жадувани.
Мойте нощи имат теб. В тези нощи нищо друго няма значение."

Думите не стигат да се опишат усещанията. Спокойствието,емоцията, красотата на тези нощи.
Дните ми се превърнаха просто във време преди ноща.

Дали това е любовта !(Да!)

петък, 10 октомври 2008 г.

Някъде вътре в мен -1

Наскоро открих нещо ново за себе си. Склонноста ми към драма, когато нея я няма!
Имам много насъбран негативизъм и винаги се пъна и ядосвам,и измъчвам предварително. А проблема просто да няма. Много хора са като мен. Седнали и се тръшкат, а то няма ли няма за какво.
Но разработих стратегия нарича се "харе Хриси".
1. Изключвам натоварващите ме хора. Т.е хората които с присъствието си ви тормозят. Още преди да са отворили уста. Умихвам им се и забравят за тях. Все едно виждам през тях.
2. Няма лоши ситуации. Аз сама си ги създавам. Истината е че нещатата не са от
вън на вътре а от вътре на вън.(не ходя с будист , той просто е завършил семинарията :))
3. Думите никога не трябва да бъдат вадени от контекста. Много е лесно да си харесаш нещо и да задълбаеш. Мисли за цялостната ситуация.
4. Ясната цел е много важно нещо! (Цитирам Светослав)Посоки много, цел една.
До тук звучи като някакъв апокрифен труд.
Банално, но е много вярно, че дните ни са такива каквито си ги направим.


Пожелавам ви едни прекрасен ден и ако вие повярвате,че денят ще е такъв. Той ще бъде !

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Синдрома на пътуващата четка за зъби!

Страха е голямо нещо. Всяка сутрин взимам четката си за зъби, която така добре седи на шкафчето в банята му. Ми как няма да седи, тя е една хубава с дълъг косъм, хубави форми. Умело подбрала два тона на зеленото. Това е мечтаната четка за зъби, която аз отново трябва да взема и да скрия в чантата си. Милата, това между другото е първият и опит да остава на нечие шкафче. До сега се задоволяваше, да краси банята на дома ми.
Освен това е една много тиха четка, когато ровя из чантата да вадя нещо, никога не изкача. Седи си кротко в ъгъла. Излиза само в определанат баня, за да бъде на определеното шкафче. Шкафчето е много приветливо. Понякога пуска лампичките си само за нея. На него не съм виждала дурга четка за зъби. Винаги е чисто и подредено, и винаги е там където трябва и чака. Но четката винаги си тръгва, не защото иска или защото шкафчето я гони. Просто притежателите на двата предмета, не смеят да кажат какво мислят. От страх единят да не избяга , ако случайно от устните им се изплъзне "Остани завинаги!"

събота, 4 октомври 2008 г.

24!

Влизаме в заведение аз и мойте най- добри приятелки от гимназията. Онези 6 момичета с които бяхме от сутрин до вечер, които имат вина за това какъв добър човек станах. Само че тази вечер в заведението не влезнаха 6 те диванета от гимназията, а 6 жени. Имахме общ свят , а сега всяка от нас имаше собственно виждане за живота. Разбира се няма да ви държа в неведение , що за образи са.
Сашето е нашата безпорна гордост(мамка му нямам снимки)следва медицина. Освен това винаги е била страшно умерен човек. Запазила е детският си чар, въпреки че последните години стана много женствена. Почти всичките си оценки по испански дължа на нея. Без да броя тези по биология, химия , физика....
Данчето е уеб дизайнер. Беше едно злобничкоооо същество с което се дърпахме много често. Сега е станала страшна мадама, яка резачка. Поучикала се е, станала е дипломатична. Няма да забравя, на един купон някакъв младеж с окосмение, беше приятно подпинал изрева "ОУУУУУУУУУ в мене има нещо азиатско". Данчето повдигна едната си вежда "Да, тебе горила те е раждала." Сега видях дамата в нея.
Дени, беше и е сладураната на компанията. Много добричка. С нея имам най-забаните си спомени. Пътувания, напивания, простотии съм ги правила най вече с нея. Мразя гаджето и Теодор. Той ми я взе. Не че нещо Теди "Ма не сииии бърши сополите в ръкаваааа!". Заради тебе тъпир такъв, и падна нивото. Кретен! Тя ми е голямата болка. Загуби и се пламъчето, и сега все по- рядко я виждам и чувам.
Стефчето е единственната омъжена от 2 години има и прекрасно детенце. Абе като я гледам нещо семейният живот не ми харесва. Доста се е изнервила. Иначе, тя винаги е била най-оправна. Не беше странно първа да се омъжи.
Венера беше уникална шматка. За 8 те години на нашето приятелство не можеше сама да отиде на гости на никоя от нас. Винаги нещо забравяше. От 2 години е в щатите. Никога не е била авантюристка. Сега я гледам и не мога да я позная.
За себе си незнам какво да кажа, редно е те да преценят колко съм се променила. Но винаги съм бола , най- забавната.
И сега в заведението не седяха онези 6 момичета , които се смееха и коментираха мъжете, или преписваха някакво домашно. Сега сеяхме , говорехме за папмперси кредити...

Това е да си на 24 ....живота тече с пълна пара.

петък, 3 октомври 2008 г.

Моето лято !!!

Няма какво да кажа всичко е на снимките.
Ето за това харесвам България ......

Искам да живея там ...

Ощеее....

понеделник, 22 септември 2008 г.

Борба за живот!

От утре ще стартираме една нова кампания с моя колега Наско
наречена "борба за живот". Много високопарно ще ви се стори, но е факт. Там където работя има едно безумно кръстовище, което всяка година отнема човешки живот. Не е нормално на това кръстовище да няма светофар. Понеже Наско все пак има сериозни успехи в борбата с институциите, го помолих да ми помогне. Конкретното кръстовище е на Симеоновско шосе и Зоопарка. Много бих се радвала на всякаква подкрепа. Но нека не съм многословна ще пиша повече , когато се обърнем към държавният апарат и видим какво ще стане.

За сега , молбата ми е карайте вниматено !

събота, 6 септември 2008 г.

Искам си свободата!


Искам си свободата! Кога успях да стана роб? Мисля, че не съм се родила такава. Робиня съм на предрасъдаците, на фалшивият морал, на скапаната система, на парите. Най- лошото е че започнах да живея от заплата до заплата. Да гоня някакъв стандарт, които реално не ми носи никакво удовлетворение. Харесвам работата си! Но не ми харесва факта , че загубих желанието си да я работя просто защото ми е кеф, а не защото ми носи пари. София ме подтиска, от мига в койо изляза на улицата, кача се на колата и се забия в поредното задръстване. Искам спокоен живот, искам да си тръгна от това място. Искам да живея свободна сред природата, но да не минат 40 година в гонитба с времето, и единствено да си повтарям,че сега не е момента да избягам.Но как се прави това, как човек променя коренно живота?
Много е фалшиво всичко тук в гадният град. Няма как да кажа, че и аз не съм фалшива, такава съм. Всички тук сме такива!

Нека ви опиша моето място:

Малък град, където всички се познаваме, и си разменяме яйца за мляко с комшиите. Имам дворче с много рози, малка беседка от където да се вижда планината добре. (О да искам планина). Искам сутрин да ме буди лай на кучето, а не аларма на кола. Искам градика с три корена домати, просто за адета, както се казва! Искам въздух, искам пространство, искам свобода. Разбира се искам и да споделя всичко това с някого.

неделя, 31 август 2008 г.

С уважение!

Днес не можах да повярвам след като погледнах кода на един от най-популярните Българки сайтове. За това пиша с уважение все пак, бая труд са хвърлили хората по този невероятно некадърен код. Вероятно не е коректно да напиша кой е сайта за това ще кажа, не е svejo.net, abv.bg, gbg.bg! Мисля че се досетихте.

Колеги само няколко лекички вмятания:
По този начин написано "META " е смешно! Незнам как ви минава въобще през валидатора това нещо.Все пак говорим за (XHTML 1.0 Transitional)Оправете го!
Освен това "META name="Keywords" content=(тук са някакви безброй ключови думи)" при положение че до колкото знам чете първите 200(не сам 100% сигурна) но и да не са 200 а 2000, вие имате поне 10000 знака. Надолу положението е същото. На 1300 нещо реда код имате поне по 1,5 грешки на ред.

Браво все пак че подържате позицията на сериозен сайте.
С уважение към всички работещи на това място!

събота, 23 август 2008 г.

Грешка!

Появяваше се, когато най- малко те очаквах. Изчезваше по обичайният начин, за дълго и без следа. Не задавах въпроси, не исках нищо, не давах нищо. Просто седях и те слушах, за другите. Бяха ми забавни. Как се влюбваха в теб, как те искаха, как те лъжеха. Как спяха с теб с единствената цел да си техен, да могат да те имат завинаги. На теб също ти беше забавно, знаеше за игрите им и играеше с тях, после просто ги оставяше. Разказваше ми за безотговорните ти приятели, за плановете ти , за бъдещето. После тръгвахме в ралични посоки и така всеки път, докато не се предадох и станах една от тях. Позволих ти да вземеш нещо, което отдавна мислех че не съществува в мен, но искам да ми го върнеш. Чуваш ли ме, просто си ми дай сърцето! Не искам да гледам как го подхвърляш и всеки път когато пада надолу да изтръпвам, защото може да го изпуснеш и то да се счупи. Страх ме е че може да го стиснеш прекалено силно, страх ме е че може да го сложиш в джоба си и да остане забравено там. Ти имаш свободата си , върни моята.
Колко бях сигурна, че не заслужаваш да те обичам. Знаех , че трябва да седя далеч от теб, да те гледам от моя край и просто да се забавлявам на историите ти. Глупачка!
Сега вече страдаща глупачка......

петък, 22 август 2008 г.

Консуматорите!

Наскоро се случи така, че започнах нещо като връзка. Седнах и се замислих, какво искам от човека и тогава ми просветна, че съм се превърнала в това което ме дразни цял живот в хората, а именно консуматорството. Аз не мислех , какво ще дам а какво искам да взема. Никога не съм харесвала хора, чиято единствена цел е да консумират, връзки, власт, пари, забавления. Хора които незнаят да дават.
Те се крият зад индивидуализма. Не било видиш ли хубаво да се раздаваш, защото губиш себе си. Живееш за другите.Но чисто и просто това е егоизъм. Всички мои приятели, семейството ми те са моя живот. Те правят деня ми хубав, те създават емоциите ми. А аз косуматора дай да взимам. И света наоколо е такъв, малко хора дават. Малко хора мислят за чуждото щастие.
Забелязвам и фалшивата самооценка,някой постоянно мрънка ,че трябва да му плащат повече , но не съм чувала някой скоро да ми каже:"абе аз ще си скъсам четирибуквието да бачкам, за да ми дават".
Няма да цитирам библията вие сами ще се сетите.За това утре когато се качите в колата направете път на някого, подарете усмивка на минувача. Подайте ръка на възрасната жена в автобуса, подарете минутка на любим човек. За най- близките си направете нещо специално,зарадвайте ги.Ще видите колко по хубаво място е света!

събота, 16 август 2008 г.

Проучване!

Юнаци, едно бързо питане. Жените творчески ги пропускам, че ме ми се чете за чувства за хумор, сини очи и черни коси.

Само да въведа набързо в темата!

С един приятел говорихме за идеала за човек.
Той счита , че човек трябва да има идеали, и ако някой независимо колко ти е симпатичен не отговаря на визията която искаш, това би било сериозна пречка!
Аз не мисля така. Излъчването си е излъчване, ако нещо ти харесва какво значение има как изглежда!
Нека започна първа.Моят идеал е-Антонио Бандерас не ядящ чушки туршия и можещ да простира.Ако не отговаря на двете подусловия не става, та ако ще и верно да е Антонио Бандерас.

Та да ви питам вас!
Говорим конкретно за външност. Всеки си има идеал, въпроса е ако някой ви хареса като излъчване, но не отговаря на представата ви за "идеалната " жена, какво ще направите? Какво за вас е идеална жена? До колко и до кога ви води визуалното привличане? Въобще дайте описание, какъв е вашият тип жена. Колко често следвате образа?

четвъртък, 14 август 2008 г.

Премеждията на едно Хриси!


За първи път сама в Софето с колата !
Грозна работа! Колата доста мърлява. Сигурна съм, че трябва да я закарам на автомивка някой прекрасен слънчев ден. Качвам се вадя няколко основни неща от чантата: червило, спирала и дъвки. Слагаме колана! Дръж се София идвам!!!

"Още на първото кръстовище щях да изтръгна скоростният лост. На второто кръстовище вече бях с 3 псувни напред. И после няма да плюя мъжете, еми невъзпитани същества. Ми забавила съм се един светофар, аее малко търпение. Столичани са толкова нервни, е знам че правя колона и че с почвам да спирам 400 метра преди светофара, ма нали да свалям предавките. И волумето на макс- Така няма да чувам като си свалят прозорците и ми викат от тях. Мили колеги, бъдете толерантни все пак. "

Истината е че на софианеца му липсва толерантност. Не карам така, но както и да карам има ситуации в които ако си спазваме правилата на движени няма да ми се налага да се чудя какви маневри да направя. Мислите си всички , че карате разумно, правилно и че сте достатъчно добри да предвидите кое как ще стане. За това статистиките са ужасни, за това всеки ден има пътни инциденти, защотото станахме идиоти и егоисти и си мислим ,че пътя е наш и че другите ни са длъжни. Затъпяхмеееееее масово!

На всички безаварийна най- вече!

сряда, 6 август 2008 г.

Отпускаааааааааааа!

Скъпи мои приятели изоставям за малко блога и се впускам в няколко приключения.
Желая ви едни много приятни августовски дни, много емоции и много ЛЮБОВ!!!!


Ще се появя скоро ....(тръпнете в очакване)!
Берковица:Калето




Стара планина: Мирково!

понеделник, 4 август 2008 г.

Бившите !

Много ми се щеше да драсна едно скромно послание към бившите. Алооооо, момчетааа, никога за нищо не съм съжалявала до снощи. Вярвайте ми трябва да има курсове за вас, как да се държите с жени. Даже мога да ви препоръчам няколко теми,които да разгледате обстойно.
1. Основи на почистването.
- прах- онова бялото дето е покрилo почти целият ви апартамент.
Начини за отсраняването му (не вкючват-Мама):
парцал- знам че така хвърлените ви по земата дрехи приличат на парцали, но не ползвайте тях. Може да ви потрябват някой ден. Ползвайте специално предназначени кърпи за бързане.
-почистване на под
Много е важно, да махнете хвърлените дрехи, мръсни чорапи и ще го откриете.
Вече за подръчните средства , които да ползвате наистина потърсете мама, за да ви каже как и кое да ползвате. Защото нямам достатъчно време да опиша вариантите, и да приложа снимков материал ,графики и означения.
Няма някой на когото да не му направи впечатление, че сте се постарали да оправите бъркотията заради него.
2. Основи на поведението.
- разговорите за "аз съм най- великият мъж" са забранени.
- Бъдете кавалер- това не значи гей. Постарайте се да бъдете мили, мачовщината е строго забранена.
- комплимент- използва се за да отбележите факта, че присъства жена. Знам че нямате време за глупости!
- Оставете вечерта да се развива сама- не е нужно да се почва със секса.
Може да не се получи. Бъдете търпеливи! Ако не умеете да предразполагате жените, хич не се мъчете с предишните няколко точки.
- В секса сте двама.
Да вдигнете краката на дамата не е достатъчно.
Опитайте тези няколко кратки съвета, може да ви помогне.

Аз си признавам, впечатлена съм от миналата вечер. До сега съм пропускала благодарение на горесоменатите индивиди, че трябва да се чувствам като жена и че това не зависи от мен а от мъжа. Все още не мога да опиша начина по- който се чувствам но скоро ще го направя.

сряда, 30 юли 2008 г.

Да се боря или не?

Искам да знам , кога човек разбира, че трябва да се бори за любовта? И как по дяволите се води подобна битка? Ако ми напишете няколко прости стъпки , ще съм много благодарна!
А кога разбираш , че няма смисъл? А може ли някой да ми опише болката?

Мразя да не контролирам ситуацията или емоцийте си! Обаче се появи човека, познавам го от година нищо ангажиращо. Но помня как се запознах с него, а с толкова много други хора , които обичам не помня... Виждаме се ужасно рядко, прекарваме няколко часа заедно в някое тихо кафе, или в парка. Винаги ми е било приятно да го виждам, аз съм нещо като изповедник. Знам за жените му, знам за проблемите му, за родитрелите му.... но един ден нещата тръгнаха в определна посока(започнах да осъзнавам , че се влюбвам). Отказах няколко пъти нощуването в квартирата му, но нещата си вървяха и следваха своя странен път. Той не е от София и след много кратък размисъл,с една приятелка отидохме до града в който живее.(Наде не мога да не споделя факта , че угоди на мойта прищявка. Мерси!) Като предварително с него се разбрахме, че този път няма да откажа!
(Изобщо няма да пиша с метафори и да описвам някакви много силни емоции, все пак мъже четат основно блога, въпросите са ми към тях)
Вечерта вървеше планово, алкохол, приятна компания,разходка.Показа ми къщата си (викам си е тука стана заварлката е не) . Видях подробно дома му, но само това. От три дни не мога да си го избия от главата. И сега на къде, той е несериозник , отказа ми.... Какво правя бе...? Много жени се занимават с него, аз луда ли съм? Къде ми е ума.... Да бягам ли да се боря ли... ? Писна ми да бягам, но как да се боря???

Мразя да съм подробна .....

неделя, 27 юли 2008 г.

Грубо..

Пригответе се и ако сте госпоица от мъжки пол бъдете така добър и не дочитайте статията. Ще посегна на така крехкото ви достойнство мили момчета.

Металика, чаканият цяла вечност мега концерт на тази любима на поколения група. Е не видях нищо, почти нищо не чух и ме смачкаха. Не коментирам компанията с която бях, но той не е и за коментиране, защото аз съм патка, че изобщо съм си загубила ценното време да ходя с него около 2 седмица. Металите около мен се постараха да ме сгазят, да ми вият на ухото и да се окажа в погото. До тук нищо предполагам впечатляващо за подобно събитие. Мога да кажа ,че на Мейдън беше 10000000000 по цивилизовано, но Металика се оказа слушана от малоумни тенове и бичета , които бяха окопирали първа линия. Ще кажете , това не е заради мъжете , това е въпрос на възпитание. Е баш де, мъжете са егоисти...важно е те да се чувстват добре. Аз много често си обещавам , че ще спра да обръщам внимание, но не мога мамка му ! Не е нормално да сте такива лайна всичките.... (тук подсещам , че има исключения но са толкова малко , че се губят на общият фон)
Предавам се изобщо вече не виждам смисъл да се занимавам.... Както псуваме в нашата фирма ae "ALL The Best" и у лево...

петък, 18 юли 2008 г.

Само за програмисти!

Избора на мъжете! Ще ме извините но махам елементи за да не ги чете!

/form action="" method="post" name="form">
/select name="chois">
/OPTION VALUE="1" >мъж който слага жените в скоби
/OPTION VALUE="2" >мъж който слага жените в неправилен цикъл
/select>

/input type="submit" name="Submit" value="SELECT">
if($_POST['Submit']) ;
{
if($chois=="1")
{ echo "седи си сам";

}
elseif ($chois=="2")
{
echo "върни се и избери едно";

}?>
--------------------------------------------------------------------------
Този код е на Венци !(нека не крадем чужди кодове)


while (woman = new WDate() )
{
if((pid=fork()) == 0 )
{
try
{
printf("Trying to understand woman...");
}
catch (int e)
{
cout << "An exception occurred. Exception Nr. " << e << endl;
}
if (iDebug)
learning_by_trying();
}
else
{
go_home_and_drink_a_beer(count);
sleep(1);
}
}
----------------------------------------------------------------------

Този е на Владо(изчезна някъде това момче)

#include
#include
#include

struct MaleAuthorityPair{
Male* male;
AuthorityClass* authority;
}

class Female{
public:
Male* getBoyfriend();
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
std::vector frequentlyUsedPhrases;
small int maxFrequentlyUsedPhrases;
virtual std::vector* getMaleFriends;

protected:
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Man* newCommer)){
return newCommer->getAutority() > boyFriend->getAutority();
}

private:
Male* boyFriend;
std::vector CandidateBoyFriends;
std::vector maleFriends;
std::vector femaleFriends;
std::map PoliteTranslatePhraseTable; //for example TranslatePhraseTable<"don't call me anymore"> = I'll call you later
}


class Wife : public Female{
public:
Husband* husband;
virtual bool askForSex(AuthorityClass* autorityClass);
bool giveMoney(Currency* amount);
bool TakeForAWalk(AuthorityClass* autorityClass);
virtual std::vector* getMaleFriends{
return void;
}
protected:
void BeginTalking();
void StopTalking();
Currency askHusbandForMoney(Currency minAmount);
void GoShoping();
void GoMallShopping(Mall* mall);
virtual bool AssertAutorityOfNewCommer(Male* newCommer){
return newCommer->getAutority() > husband->getAutority();
}
int detectLovers();

private:
std::vector lovers;
int detectLoversOfHusband();
bool findBeaterForLoversOfHusband();
}

вторник, 8 юли 2008 г.

Война на световете!

Борбата ми с колите на тротоара пред блока продължава с пълна пара!
За съжаление жалби мога да си пиша безрезултатно до 101 и обратно. Не мисля , че и физическа намеса, пукане на гуми и подобни неща е някаква оправия!
За това мили ми съседи, втора поредна сутрин ви будя в 07:20! Целият вход имам в предвид да не мислите, че знам кой къде живее! 07:20 целият вход е на крака, да не сте спирали там. Да, аз съм така симпатичното девойче , което сутрин ви маха от пред входа и приканва да си махнете колите от площадката за деца. И повярвайте , мога да го правя дълго, докато входа не ви линчува.
Много жалко, че не мога да ходя да звъня и по вратите на политиците рано сутрин!
Ще пиша какъв е резултата, след няколко дни, да видим дали подобна офанзива би накарала някой да се помръдне. До тогава, успешно оцеляване на всички пешаходци по тротоарите!

петък, 4 юли 2008 г.

Моят ABSOLUT-ен свят

Фобос реши да ме включи в играта!
Аз съм прекалено амбициозна и се очаква моят свят наистина да е ABSOLUT-ен. Но разбира се колкото повече се стремя толкова по- далеч е целта.
Но има ABSOLUT-ен свят, стига човек да е щастлив. А щастието понякога е там където не предполагаш. За него човек се бори за да може да го оцени. Малко банално, но пък истинско. Аз още нямам своя ABSOLUT-ен свят, но се аз надявам да го срещна след всеки завой, на всеки ъгъл. Но повече се надявам да го забележа и да го оценя.
Не мога много да говоря за живота , нито да пиша за него. Много хора преди мен са се мъчили и са писали и са давали сентенции, аз не мисля че мога с нещо да изненадам света. Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин...

Идеята ми харесва и искам да чуя мислите на няколко блогъри, които уважам и чета-Пещетара на неандерталеца, Вовата, Under the smoke shadow


(Надявам се свежо.нет да помогнат да се пуполяризираме идеята )

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Последната книга

От много време не бах лягала с книжка!Защо обаче избрах "Войни на светината" незнам.
Но нека нахвърлям погледа си над творчеството на модерният и любим на всички манекенки Паулу Куелю. Прочета ми на "Алхимина " беше провал. Дори не помня основната линия. Трябваше да си направя генерални изводи за живота, но някак не успях! Последваха още няколко заглавия, които също не разстърсиха битието ми и не промениха мирогледа ми. Обаче има неща които ми харесаха и които помня, но никога не последвах, като идея поне.
В Зехир, ако не се лъжа имаше едни упражения. Едното (карам на спомен) за времето. Т.е аз така си го кръщавам. Просто когато тръгне, човек за работа е хубаво да повърви 20 тина минути пеша, и да се огледа наоколо. За 20минути можеш да намериш поне една причина да се усмихнеш.
Сега въпросната книжка върви трудно. Защото се изисква мисъл(не че не мога да мисля)изисква концентрация. Пълна е със сентенции за живота, но такива на които не обръщаме внимание. Хубаво е да има нещо или някой, който понякога да ни насочва. Да ни помага, а книгите не са обременени с ежедневието. Те просто ни дават шанс да попроменим себе си.

(Между другото си записвам, че съм шматка(себеопознаването- защо, аз не искам да се познавам). Това е не на място нахвърляно, ма може да ми помогнете за някоя идея. Аз не искам да се себеопознавам....)

понеделник, 23 юни 2008 г.

Моят дом!



Ето днес вече е деня в който ще ви покажа мястото където живея!
Прилагам снимков материал от близкият вход, и не не се лъжете колата е буквално върху блока. Аз го разбирам обаче, моят комшия! На около 100 м е пак паркинга и последното нещо вечер, което му се прави е да ги извърви тези 100м. Освен това така няма да се налага да обяснява на децата си , защо не могат да слязат да играят пред блока.
"След дълга борба с общината след години чакане..." с малката градинка се получи това. Само че лъжа общината няма и идея, никой не плаща и не е плащал за да може да ползва това място. Опитите да изкажа несъгласие , не бяха отчетени. Ако не се виждат добре номерата на колите ще ги напиша пак!
Последната гледка е просто умопомрачителна. Това е мястото където сега си играят децата, а през това време летат боклуци от балконите.

Ми приятели не грешите.. Да това е рая. Рая , който сами си създаваме. Не политиците, не общинарите а ние. Обаче на нас винаги някой друг ни е виновен. За това аз обаче,ще снимам всички тези коли отблизо и ще се постарая собствениците им да си платят глобата. Това е моят свят и е редно , някой неща да се променят!

събота, 21 юни 2008 г.

Нямам какво да кажа!

Съвсем съм забила!
Няма какво да кажа на света, енда скука една летаргия. Много подходящо за летният сезон. Дори на мъжете не успявам да се ядосам, това вече е плашещо!Нищо... е такова едно нищо. Предполагам , че имам нужда от почивка или и аз незнам или може би от промяна, или от някаква сериозна емоция. Обаче само си приказвам, и не предприемам нищо. Даже днес не ми се пише,ама нали трябва.

Така и вместо да се пъна да драскам тъпотии, ще оставя нещата за някой друг по- приятен ден!

Погледнете в страни и вижте една от любимите ми песни, това е за всички вас !

петък, 13 юни 2008 г.

Мерси Чичко Гоогле!

Само вмятам. Имам 59 посещения на блога от човек или хора написали в гоогле "христина блога цигани". Що за извратено търсене! Благодаря ви все пак за посещенията наистина, но как ви минава на акъл да търсите подобно нещо. Да довметна, не съм циганка... блог не съм също. Единствено съм Христина. Има други фрапиращи като :"искам да повърна", "секс с циганки","свободата, санчо, е велико нещо","как се прави салон за красота". За всичко това разбира се благодаря и на гоогле. Блога ми се свързва с цигани, секс , салони за красота... :)

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Питане!


Днес в офиса се захванахме с една тема! Да ви питам и вас , че ми стана интересно. Когато някой е зает инетерeсен ли ви е, и въобще играта на гоненица приятна ли ви е?
Проучването сред колегите беше много странно. Всички казват, че не се интересуват от заети хора, нито пък обичат да има игри. Да има кокъл дето да се подмята по трасето. Всички обичат точните и ясни неща.
Изведнъж обаче на въпроса. Кажете по нещо за предишните си връзки? Мъжете определено не са се интересували дали изгората им е заета, и са направили всичко възможно да я спечелят докато тя ги е будалкала доста дълго време. Т.е това което твърдят е неверно.И поне един от трима има влюбена в него жена, с която са си най- добри приятели.
Извод: Хващаш някой за гадже, после на ляво и надясно го разтръбяваш, и почваш да баламосваш всеки дето се върже. Красота, и като ти се лейне една ми ти истинска любов, та цяла неделя.
Жените на същият въпрос, за най- секси мъж определят- мъжа в градинката с детето. Те също имат по някой влюбен в тях до уши дето им тича по ..... а те му правят стойки. Между временно Пешо им върти номерца, а те въздишат, плачат. Извод:Трябва да си свободолюбивият мачо, по който жените да тичат. И да внимаваш да не се превърнеш във влюбен балък, че ти е спукана работата.

Сериозно ви искам мнението, ама честно. Не се ли случва наистина много често така, дори и на нас, дори и да не си го признаваме!

понеделник, 9 юни 2008 г.

Образ!



Понеже ви запознах от близо с Пешо. Сега ще ви запозная с другата крайност. Дами аз имам една максима "синоним на свестен мъж е зает". Знам че понятието вие е непознато но съществува, което не е малко. Ще ви запозная с един образ, който ще остане в забвение като име но е точно такъв тип, от непознатата порода "свестен", кято си мислех че съществува само в легендите.
Аз си вярвам, че в живота на всяка жена, независимо с какъв семеен статус е, има по един човек, които е в ролята на разбиращият. Аз си имам подобен(кажи ми как не ти писва?). Всеки път той е там. Мога да изливам купища гадости,емоции, да поискам съвет, да поискам подкрепа. Някакси той е там за да ми я даде. Знае повече за живота ми от колкото всичките ми гаджета взети заедно. Аз предпочитам да говоря с него, отколкото с останалите си приятелки. Да момичета има мъже , които ни разбират. Аз му благодаря, и понякога се дразня на себе си, защото на всичкото от горе, този човек не иска нищо в замяна. Неговият живот си е негов, проблемите му не са за мен. Малко е еднопосочно, но е един от малкото хора които не ме заливат със свойте проблеми.
Исках да кажа,както ме съветват постоянно. Мъжете не са под общ знаменател, има и свестни. Може би проблема е в това с каква нагласа се тръгва. Обаче как се пречупва това.? Как заученото години наред да го променя?

П.С- Благодаря ти наистина. Едва ли разбираш понякога , колко ми помагаш!

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Признание!

Има неща понякога, които няма как да кажеш а те ти тежат!

Това е едно послание към един човек който много обичам, той си знае кой е!

Съжалявам, не мога да бъда такава каквато искаш. Приятелите се приемат такива каквито са, а не си намират кусури. Това да съм ти приятелка е просто борба за мен. Трябва да вървя против себе си. Не харесваш другите ми приятели, груба си, разбирането ми ти е чуждо. Аз не мога, това не е приятелство това е мъчение. Ти си много чист човек, но с безкрайно труден характер. Опитах се, съжалявам. Не се сърди, подтискаш ме много! Не искам да сме приятелки, прости ми! Ако трябва да съм честна, в трудните моменти не си до мен,не ме подкрепяш. Взимаш нечия страна, виждаш мойте грешки не и чуждите. Сега четейки, знам че няма да разбереш. Ние сме коренно различни, такъв е живота!
Счупих чашата .....!
Желая ти цялото щастие на света, но не искам да съм част от този свят!

вторник, 3 юни 2008 г.

Нещо не е както трябва !

Загубила съм се мамка му. Превърнала съм се в мрънкащо, изнервено, (респективно изнервящо) досадно, скучно , тъжно подобие на жена. Супер сдух ми е, а не намирам причината. Не ми се излиза, не ми се говори. Дори с колегите не искам да се виждам. Имам странното усещане , че и те мен също. Искам да съм някъде на майната си...
Никога не съм била на настроения. Зле ми е. Какво да правя? Сега ще се насиля, поне да го играя някакси не толкова нещастна. А няма причина, седя и умувам , защо е така. Е няма...? Моля ви, идеи?

петък, 30 май 2008 г.

Пиша си!

Днес ми се остроумничеше! Обаче ми се вижда досадно отново да е за мъжете и жените, за проблемите на столицата или за някакви спомени дето все ми се въртят в главата.

За това, ще пиша за работата си! Много я харесвам. Преди да работя това , което правя сега, съм минала през две три места за които не ми се говори. Имам икономическо образование но се занимавам с QA. Все пак кратко встъпление.
Изведнъж от мен се пръкна лидер. Неформален лидер. Може би хората около мен , програмисти основно, са лесно податливи или може би са непукисти за това лесно се водят.
С времето си заслужих прозвището Старшинката.... Ма го казват с любов. Сигурна съм.
Понякога се хващам обаче , че май много съм си повярвала. Сега наистина май се правя от време на време на шеф(патка)! Власта главозамайва.
Сега няколко думички за един човек, които шлифова "малкото Хриси" в "Старшинка". Да си лидер , значи да знае какво отношение да имаш към всеки. Кога как и с кого да се държиш. Аз бях агресивна, много упорита, много недискретна, много директна. Обаче, един от шефовете ми ме научи, как да съм умерена. Как да внимавам с хората. Признавам си беше трудно за него, защото той е безкрайно умерен човек и се бореше с мойте настроение и арогантност. Но за всичко много му благодаря, и до ден днешен много ми помага и винаги ме подкрепя и напътства!

Вие какво мислите за лидерството?

вторник, 27 май 2008 г.

Пенка!

Ще обсъдим онази добре възпитана и облечена съвременна необвързана жена.
Пенка си знае цената. Сутрин пред огледалото докато поставя новото си червило, тя си мисли за мъжа от офиса до нейният. Колко печели той? Изглежда ли добре? Ще може ли да издържа семейство?
След това докато пътува към офиса вече си представя , че е женена за него, и какъв е живота им. Между временно се прокрадват спомени за няколкото предходни неуспешни връзки. Пенка забравя историята за сметките и кръчмаря. Докато се лута да търси идеалният мъж, пропуска много идеални възможности. Пенка просто не може да се прежали, заради мечтата.

Както каза Божо в предишната тема Имаме няколко варианта!
Накрая Пенка се примирява с факта, че с нищо не е по- различна от другите жени. Оглежда се и просто на посоки хваща нещо.Буди се на 45г. с мъж в леглото, но безкрайно самотна.
Другият варинт е просто докато избира от многото да остане сама. Въпроса е защо? Защото материалното, кариерата,парите са наделели.

Пенче, огледай се и просто послушай сърцето си,а не банковата си сметка!

Кратък паралел:
Пенка и Пешо просто са забравили, колко е хубав живота!Как секса и парите не могат да заменят едно много хубаво чувство Любов!

понеделник, 26 май 2008 г.

Пешо!


Кой е Пешо, и защо има почва у нас!

Пешо е онзи симпатичен, интелигентен мъж с прословутият страх от обвързване. И не ми казвайте , че аз или която е да било от нас сме виновни за този страх. Пешо си има свобода и много сериозно си я пази. Предпочита да развратничи и да играе с много жени, но с никоя за много дълго.
Сега ще кажете, че не е намерил точната. Глупости! Него го е страх някоя да е точната, защото има собствен начин на живот и това да се съобразява с някого му е непривично. Пример за това е зимата, когато звъннах на Пешо от една спирка съвсем близо до работата му.Зъзнеща, чакаща около 40 минути някакъв транспорт след края на работният ден. Пешо ми обясни, че ще тръгне след 10 минути, ще си чисти колата поне още 10 и чак тогава ако все още нямало транспорт щял да ме вземе. Човека си има програма , къде ще се занимава с някой си. (тук ще вметна че предполагаме че Пешо няма интерес).Но разбира се на другият ден, понеже е кавалер звъни да провери, как съм се прибрала и какво ще правя после......

Той е бохем, обича живота и живота го обича. Жените постоянно му се надяват, а той палавника не отказва, обаче един ден кранчето затваря. Незнайно как с времето той е пропуснал факта, че жените около него се изпоомъжват.
Идеалният развой-събуждането
Събужда се Пешо в обичайното си настроение, усмихва се на огледалото и прави план за вечерта. Само че плана отпада, върти поредният телефон , където му обясняват, че са заети. Става все по зле, след като прекарва няколко вечери сам. Така Пешо супер мъжа искан от много жени се изправя пред реалноста, колко ужасно сам е!
Лошият развой-заблудата
Поредната вечер,поредната жена, поредното препиване! Пешо се буди сутрин с план за вечерта, ще има нова плячка. Обаче виждаш ли на него не му се разкарва, разглежда телефона и звъни на посоки, където му върже! Той обаче не отчита факта, как се буди сутрин, и как поредната се е изнесла рано рано, разбрала грешката си!

Пеше, пиле събуди се! И не ми набирай произволно номера... никой не чака да се обадиш!

четвъртък, 22 май 2008 г.

Няма заглавие!

Започвам да не разбирам поведението на някои(всички) мъже. Този пост няма да е многословен, а просто ще напиша един разговор:

Той:-Защо не ми дойдеш на гости тази вечер?
аз:-ЪЪЪЪЪЪ? Ма май не съм те чувала около 2 месеца, след като се видяхме за последно?
- Какво значение има времето? Нали знаеш работа, проблеми.
- Аха, разбирам! Нищо лошо в крайна сметка надявам се?
- Ок е! И какво сега ще се видим ли?
- Не!
-Защо?(този въпрос е по-скоро от изумление)
- Ми представи се, живота не спря!!! И аз не седя на телефона да си чакам да ми звъннеш и да се видим. Та така Пешо, няма да се видим.
- Пешо ли? Ма аз съм Митко?
- И какво променя това.....?

вторник, 20 май 2008 г.

Бизнес по Български!

Започвам с две фирми ,на които попадам при търсене на самолетни билети centransit.bg,Bohemia Ltd.
Въртя веднага телефона на първата много мили млади хора. Навъртам около 16 телефона за да уточня нещата и вече имам резервация. Хващам чантето рано на другата сутрин и се дигам до някъде си. Приветливи хора! Казвам аз за какво съм. И грешка, не сме се били разбрали. Кое не сме... как не сме...?!!! Питам за девойката с която проведох разговорите, обаче нея я нямало. Добре, но какво извинение е това. Ситуацията започва да става сериозна след като казват, че са готови да ми помогнат като ми организират 3 прекачвания до моята дестинация. Разбира се за които да си платя.
Никой за нищо не носи отговорност, мият си ръцете един с друг и най- виновният видиш ли го нямало. Т.е оставам без билет и без резервация...заради липсващият човек.
След това откривам втората фирма...Отивам там веднага поне дадоха билетите, разбира се не на цената за която говорихме по телефона,но все пак билети. Нещото което ме ядоса, е че ми взеха 45 лв за издаването на бланчица с която после на летището да си получа билетите. 45лв, за 4 клика. Попитах ги за 45 лв ще ме носят ли до летището, за каква точно услуга плащам..(няма отговор)

Ето това е бизнез по българки. Некоректно , безхаберно печелене на пари от нищото.
Съжалявам за първата фирма нямам доказателства и не мога да подам някаква конкретна жалба, но имам касова бележка от втората за 45 лв, за незнайно какво. Мисля че една в тази държава трябва да спрат да ни правят на глупаци!

сряда, 14 май 2008 г.

Няколко лесни стъпки да вбесим системният администратор.

(аз меко казано съм скромен специалист в областта)

1. Системният не идва на работа преди 12 за това му звъннете към 07.00, и му съобщете че сървър еди кой си се е скапал. Ако не отреагира му кажете, че се е случило точно преди да си направи backup!- Разбира се , когато дойде винаги може да му кажете, че понеже(той така и така се мисли за господ а вие сте просто простросмъртна) сте толкова тъпа ,че не сте забелязали че си е ок. Той ще е бесен, нооооо хубавото е че не можа да ви крещи, защото вие няма да разберете какво ви говори. Освен това той рядко говори с просторсмъртни!
2. Викайте го за всевъзможни глупости от рода. "офф нещо мига"- не мога да кликам на незнам си коя иконка и всякакви идиотии. Повтарям той е господ, ненавижда да го занимават с дреболии, само че е длъжен да дойде....
3. Попитайте го нещо за линукс например. Т.е искайте някаква информация от него. Вярвайте ми толкова офкане ше падне. "ма са ли! Ма прочети си в нета!" Но вие не се предавайте, питайте и даже хванете още някой и друг колега да пита. Мразят да обясняват на простолюдието. Абе кои сме ние та да разберем.
И големият удър идва с подреждането на апаратната. Всяко болче, всяко чаркче трябва да е в отделно пликче, после в други... разбира се всички дискове се разпределят на два,три шиша. Всички хвърчащи листчета също се подреждат.
Не можете да си представите ужасът на лицето на системният, когато види всичко прибрано.
Правила съм го отнемаше му по два часа да намери нещо. :)

"Потребителят отвръща на удъра"

петък, 9 май 2008 г.

Против кражбите!


Вчера станах свидетел на една безумна ситуация. Всични знаете за джепчийките на халите.
Вървя си аз вечерта и забелязвам тумбата циганки лежерно облегнали се, спокойно оглебждат хората. В някакъв момент забелязаха две момчета с раници. Със скороста на светлината се спуснаха след тях. Никога не оставам равнодушна, забързах се и стигнах момчетата. Обясних им накратко,какво предстои да им се случи. Да кажем спасихме положението. Обаче вместо да си седят на гъза, след като викнах на въпросните да се разкарат. Нямаше такива кълни,та щяха да ме бият, та как съм могла да ги обиждам те просто си вървели.
Добре аз не разбирам, учила съм много години близо до Халите. Те са си едни и същи.Виждала съм ги много пъти. За толкова време нито една от тях не е попаднала някъде в затвор нещо. Аз нямам обяснение за това. Няма ли закон или някакви органи на реда, та те се виждат от километри. Това се случва до Шератон.
Още нещо наскоро, докато се мотках в квартала. Мина един нов Хамер, нямаше как да не го забележа. Е няма да познаете, какви бяха притежателите.

За да не ме разберете погрешно. Уважавам хората , които работят и си плащат сметките.Но е факт в България циганите са с привилегии. Всеки месец ми отдържат пари за тях, тока им плащам и накрая и в джоба в автобуса ми бъркат. Има нещо сбъркано!

сряда, 7 май 2008 г.

Ден като ден !

Днес ще напиша само 3 нещица.

1. Откриваш много неща, печелиш и губиш. Може би искаш всичко, може би имаш всичко....но всичко не значи нищо,когато го имаш само за себе си и не го споделиш с никого.

2. Никога няма пълно щастие. Има само твоето щастие.

3. Не давай любов, подарявай я!

неделя, 4 май 2008 г.

Затвор...

Понякога си мисля, че съм страшно близо до всичко което съм искала. Добра работа, приличен страничен доход, много приятели. Но сега съм объркана, не мисля че искам това. Не искам да робувам на парите и кариерата,а точно това се получи. Мисля си, че станах затворник на собственните си мечти. Мечти на един роб , който цял живот да зависи от системата. На цялата шибания, живея и в София. (Тук ще си позволя да попитам: Абе всички вие, които напускате прекрасните си красиви спокойни места и идвате в тоя миризлив град, за чий?)Няма що, мечтая да завися от едно число в месеца, числото на което взимам заплата. Точно това е робското ми мислене. Трябва да има сигурност, а къде дявол го взел отиде свободата! Още повече на 24 години , когато никой и нищо не зависи от теб. И ако не сега, кога ще съм наистина свободна?

Сега мога да променя нещо, може би да отида да живея там където винаги съм си мечтала. И може би чакането на крава на улицата не е толкова лошо, нито плетенето на чорапи. Може би искам да живея така... спокойно!

Така като става на въпрос понеже всички драпате насам, като че София е центъра на света, ще се радвам да ми подарите някоя къщурка в някое селце. Нали на никого от вас тяне трябва ....

сряда, 30 април 2008 г.

Социална позиция!

Днес просто ще задам няколко въпроса и накрая ще обобщя всичко ,което напишете!
Какво за вас е социална позиция? Колко хора които познавате поддържат подобни на вашите възгледи? Какви начини намирате за да я подкрепяте? Нужна ли в въобще? Българина отговорен човек ли е? Какво мислите за обществото ни като цяло?
Няма да правя изложение по темата просто питам.

(идеята дойде от един спор с Амбер)

понеделник, 28 април 2008 г.

Шофьори в София!


Понеже съм решила да не съм гратисчийка до края на живота си, и да не губя времето си по спирки, ще ставам шофьор! Аз съм софиянка и ми се налага да карам в столицата!
За който от вас незнае, а забелязах че това са 70% от хората управляващи коли в красивата ни столица с "У" се означава учебните автомобили. От вас драги ми бъдещи колеги се иска единственно да се внимавате с подобна кола. Ще кажа няколко неща!
1. Мили ми колеги, които си мислите че като ми засвиркате по кръстовищата ще взема да литна или вие ще ме прескочите. Повярвайте ми с клаксона не се включва телепортатора.
2. Засичам ви не за да се заяждам,а по- скоро от незнание. Няма смисъл да ми го връщате. Не сме на състезание, "кой е по- голяма работа"!
3.Сега конкретно към жените:"ЧЧЧЧ алооо, трягедията е пълна!" Малоумно шофиране! До тук за около 15 часа шофиране съм имала около 180 ситуации с жени с възможности за ПТП. Нито мислят,нито реагират правилно...

Ще кажа само, че това е въведение към един основен проблем на нашето общество. Ние сме не толерантни егоисти, за съжаление не само на пътя. Но както се казва за това ще пишем следващият път!

четвъртък, 24 април 2008 г.

Писна ми ....!

От 1 час се чудя за какво да подхвана да пиша. Пак тръгнах да се връщам на "кризата на 30" ама викам ае байгън от кризи. След това реших, че ще пиша за какво е да си на 24! Обаче прецених, че пак да пиша за себе си не е редно. Трябва да засегна някой социален проблем, и първото което ми изникна е"Софийски градски транспорт"!

Аз дами и господа съм гратисчийка до мозъка на костите си. Дупча билет единствено и само в метрото, защото там услугата която ми предлагат си заслужава 70ст. отвсякъде.
Снощи имах удоволствието да почакам 1 час автобуса, както почти всяка вечер. Идва въпросното превозно средство, качвам се 70% от седалките бяха мокри, не че попринцип сядам, но няма как да не ми направи впечатление. На 2 рата спирка се препълва , на третата вече съм върху перфоратора и това разбира се не е новост. Още половин час в задръстване..... И о чудо пука гума ... единственият автобус от 1 час насам пука гума по средата на нищото. Добирам се до следващата спирка ...още 40 минути упиииии и се покатервам като индиец на влак, на вратата. А да си призная цялата ситуация беше дежа ву , от миналата по-миналата и т.н вечери. Т.е искат от мен 70ст. за загубата на време и нерви, е няма да стане. В момента в който се чувствам добре , чисто ми е , и автобуса е навреме , ще продупча и 1 лев. До тогава, ще разправям с бабаитите на градският транспорт и хич няма да ми пука. Те са ми специалност , невъзпитани прости миризливи селяци(не селяни,селяци). Преди да съм пътник , аз съм човек и имам права,а те не ги зачитат. Подобни неща са немислими в една европейска държава.....What ever!

сряда, 23 април 2008 г.

В подкрепа на мъжките момичета!

Можем много повече от това да кесим по Молчета и да харчим парите ти за глупости и да си губим времето. Няма да пиша сравнения с кифлите, защото няма място за такова. Но ще напиша нещата заради които се гордея,но в очите на другите те са недостатъци.(трябвало да се държа като жена,ако това по дяволите значи да пърхам с мигли да не мога да събирам правилно изречение и да говоря лигавичко, няма начин)
1.Мога да карам кола и даже да направя разлика между карбуратор и кардан.
2.Ценя антиките още повече, когато са оръжия!
3.Не ме е страх от печката, нито нея от мен.(да,чупя си ноктите,и не правя три дневна трагедия от това.)
4.Не мрънкам(знам , че никой не ми вярва)!
5.Работя много!
6.Не ме е страх от поправяне или от някаква тежка работа (не ме е страх от крушката, нито ще чакам някой принц да ми се прави на мъж докато я сменя. А аз да въздишам, колко е силен и как сменя крушки само охоооо... :))
7.Винаги държа на обещанията си, независимо в какъв вид умопомрачение съм ги направила.
8. Паяци, или подобни някакви гадинки не ме притесняват.
Няма да изброявам повече. Да кажем това са мъжките ми черти, не мога да съм друга и не бива според мен. Но околните са на друго мнение! Трябва да съм по-страхлива. Трябвало да ходя като бит кон за да съм си въртяла задника, трябвало да правя муцки на мъжете за да ме гонели(тъпотия). Трябва да губя ценното време от живота си в гримиране. Едно червило до никъде нямало да ме докара. Трябва да съм различна,но няма.
Никога момичета, не се подавайте на нечий манипулации, каква трябва да сте.

вторник, 22 април 2008 г.

Пораснах !

Седя си на онзи стар площад в неделя. На едно забравено място и гледам,колко се е променил. Старата върба пред кметството вече я няма. На нейно място има някакво кафе с люлки. Поглеждам надолу по улицата и си спомням, как преди цялата улица беше опсипана с люлак, сега виждам само високите огради на още по високите къщи. Деца на по 15 с цигарка в ръка минават бавно по площада и псуват, а преди вървяхме с по някой ластик и просто се смеехме или си разказвахме вицове.
Пристига една кола, която ми е безкрайно позната. Слиза един млад мъж, който не съм виждала от много години. Коленете му вече не са обелени, нито има прашка в задният джоб, няма го и онзи блясък в очите. Беше преди време градините,улиците, дърветата свободата бяха наши. Той беше ужасно палав, постоянно измисляше някякви дивотии. Научи ме да карам колело, подари ми прашка, научи ме да се катеря по дървета и което е по важно да слизам. Сега стоеше пред мен друг човек, онзи мой другар в игрите и белите го нямаше вече. Седеше мъж с кутия боро, със скъп часовник гледаше ме и се усмихваше... исках да го прегърна и просто да му се зарадвам , но успях да получа единствено едно строго ръкостискане. Нямаше го онзи плам , онзи хъс към живота, беше се променил. Седна до мен. Нямаше какво да си кажем...
И аз не бях същата.... загубих се някъде из София... загубих малкото момиченце което тичаше след пеперудите и джапаше в локвите.
Мина едно дете с колело и в този момент се разсмяхме,започнахме да се закачаме както преди да се гоним, по площада. До вечерта седяхме на пейките и говорехме говорехме.... Отново бяхме деца..........

четвъртък, 17 април 2008 г.

Мъжкото момиче..!

Мъже ще ме извините аз много отдавна не съм ви плюла, както трябва ама се налага!

Ще си призная аз съм мъжко момиче, не мога и не искам да съм кифла. В бачкането ми викат страшинката или вожда. Работя основно с мъже, няма как да съм мека мара. Ако им пусна малко аванта ми се качват на главата. Обичам да се контя, но не по 2 часа на ден. Обичам удобните си ниски обувни, обичам дънките си, обичам да гледам волейбол, обичам да се моткам пред печката.. Не обичам губенето на време по молчета и подобни, не обичам да вися по фризиосрки салони с часове.

Всичко това мили момчета са неща, които и вие не обичате и се изнервяте когато тя госпоицата ги върши. Обаче аз точно щото съм мъжко момиче си ви ставам най- добрата приятелка. С мене и бира се пие и се вика по мачов, и си псувате, и за коли се говори и ви е супер готино с мен, защото и чувство за хумор имам, ама не.Аз ще съм ви приятелчето на чието рамо ще се опрете, когато онази ви бие шута. Когато ви е тежко , за да не се излагате пред приятелите си( мъже) и за да не се показвате слаб пак на мен ще се обадите за да ви слушам с часове, но на сутринта пак се будите до кифлата.
Чудесно нали, аз съм онази липсващата половина от нея, тя е всичко за пред света за пред приятелите , аз съм онова задкулисното. Дето си е само ваше, и само вие си знаете за него и за това колко ви е близко то. А то как се чувства,ееее аре ся вие нали сте добре. Вие ми давате каквото можете, нали сме само приятели вашата съвест е чиста, добре ви е. Накрая незнам, искам да видя накрая какво става. Продължавате да сменяте кифла след кифла или избирата една и това е! Може би избирате една от нас! Искам да видя какво става накрая, и дали някога осъзнавате колко много сме ви дали!

вторник, 15 април 2008 г.

Кризата ...

Зачепкала съм ги тези кризи и това е! Около мен е пълно със самотни хора. Независимо дали имат връзка или не , пак са самотни. Нямат това което искат, но не смеят да променят нещата. Не разбирам, тези които си имат някого просто ей така, само и само да не са сами. Някаква пълна безумица , хората робуват на навика. Ще стана като тях, мамка му. Не ме е страх от самотата на 45 поне не толкова , колкото от това да се събудя до човек който ми е чужд и просто съм се примирила да съм с него. Кой избор е правилен, може да не е толкова зле. Приемаш някой имаш някой, не си съществувал заради "пуфи", "флъфи" и т.н (така се казва кучето ти на 45). Ето почнах да се обърквам....Сядаш и преценяваш , кое е най- доброто за теб. Кой би трябвало да е избранника. Не, не, не.... не е това мамка му. И аз искам нещо съвсем просто:
Улица, тротоар сблъсък и опааа воалааа. Мъжът... и готово. Да няма игри, маски, номера лъжи а просто емоция. Да не се налага да мисля , може ли не може ли да издържа семейтво и подобни глупости, просто емоция.
А може би не е това, може би не трябва да сме емоционални а прагматични, може би трябва да знам какво точно искам и какво точно търся.

Мамка му къде е истината ?

петък, 11 април 2008 г.

Поздрав!


Стихотворението е превод на едно много готино и добро човече от турски....(извинете ни все пак не е професионален превод.
Не ме обичай

Не се привързвай към мен,
не се знае какво ще стане утре,
днес ме има, после може да изчезна.

Не ме докосвай,
покрита съм с отворени рани,
не ме наранявай,
не отваряй още една рана и ти.

Не ме искай,
ще трябва да се бориш със забрани,
заобиколена съм от стени.

Не се опитвай да ме разбереш,
ще те объркам, ще се оплетеш.

Не ме разбирай,
аз сама ще се открия,
аз съм щастлива така.

Никога не мечтай да изживееш любовта с мен,
аз не вярвам в нея.

Ако си силен,
и ме накараш да повярвам,
накрая ще те накарам да изживееш такива неща,
че никога няма да можеш да се откажеш.

Не се приближавай,
ще те привлека
ще умра..

Не се проближавай,
ще те докосна
ще кацна на устните ти,
ще запленя очите ти.
Ще ти бъда робиня,
ще променя живота ти.

Няма да позволя да живееш в друга,
ще премина през спомените ти.
Ще закова сърцето си в теб,
ще пренощувам в тялото ти,
Не се приближавай...

Ще те взема.....

сряда, 9 април 2008 г.

Уредените срещи-2!

Сега ще ракажа историята! Действително не мен, а на господина уреждаха среща! Но няма да се спирам на самата среща, защото бяхме с компания и беше гот. Просто бяхме с мойте приятели , нормално е аз да се чувствам конфортно. "Иху ахуу". Господина се обажда за втора среща. Въпросната се състои тази иначе толкова приятна вечер. Видях един страшно неестествен човек, които е избрал да бори самотата на 30 с пиене. Лошо, и по- лошото е , че не беше себе си старейки се да усети как точно би ми се харесал. Представям си колко му е натровена душата и колко гадости са му се случили. Но ако човек никога не вярва в доброто и не остава такъв какъвто е за какво живее. Водката и по някоя и друга уредена среща а после се прибираш сам в къщи. И тези роли, и този отигран непукизъм.

А сега среща или не? Аз клоня към 3 ти път-не ..... Абе май темата трябваше да е за кризата на 30 те а не за уредените срещи, А да и за онази болезнена тема самотата ...

вторник, 8 април 2008 г.

Предателството!



Бях позабравила, какво е усещането. Мислиш си, че когато си по-голям си много по- подготвен и даже си мислиш, че няма как да ти се случи. Вече имаш среда, хора които познаваш от много време и не вярваш,че има как някой да те прецака и да ти забие нож в гърба. Но си се лъгал... Това предателство е от типа на обиковенните предателства"той каза че аз казах , но на мен нищо не каза в лицето". Т.е от онези гадни малки предателства, които се случват зад гърба ти и които няма начин да не стигнат до теб. Аз разбира се реагирах супер емоционално. Доста неща казах, които мислех и не мислех. Ефекта е нулев, човека не се поколеба за секунда. Не призна грешката си , не се извини... Това ме вбеси най- много. Излъгал си, сбъркал си, предал си и не ти пука. Какъв лицемер трябва да си за да се усмихваш сладко , да се правиш на много готин все едно сме си първи дружки , а същевременно да си толкова долен, че зад гърба му да лееш тъпотии.

Поздрав за тази долна душа, която се надявам да разбере някой ден.,колко по важни неща на този свят има от това да злорадстваме или да се занимаваме с другите. Радиславе, дано откриеш спокойствие сред подлости си.

петък, 4 април 2008 г.

Приятелство...секс!

Днес исках да пиша за приятелството, но гледам че тази седмица много се пише за секса. Седнах да се чудя, сега приятелство или секс. Нека са и двете. Специално към мъжете, бихте ли спали с приятелка с която споделяте всичко? Какъв е риска от това?
Аз знам за мен, аз съм го правила и загубих един много свестен човек ..... сглупих, поддадох се не толкова на желанието, а по скоро на факта, че в момента нямах приятел а този човек беше до мен доста дълго време и много ми помагаше. Сега си говорим, като някакви далечни познати.
Въпреки това нещата са индивидуални и никога не се знае какъв ще е резултата!

Риск губи, риск печели! А може точно сред приятелите си човек да открие своята половинка. Живота е пълен с изненади, може някой приятел да е една от тях!

сряда, 2 април 2008 г.

Уредените срещи!




Наскоро попаднах в една подобна ситуация. Няма да се спирам конкретно на нея, а на реакцията на хората около мен по повод нея. (подчертавам на 24 ри съм, но поради много причини рядко закърпвам сериозна връзка:)).
Така без много предисловия по темата, как и защо се случи въпросната среща, беше приятно нищо ангажиращо.Разбира се аз споделих темата с колегите с които подчертавам сме доста близки. Ще ви опиша реакциите:
Единят колега се обяви много против подобно нещо, само най-изпадналите хора се съгласяват на уговорена среща. Това са хора, или кьорави или сакaти. Така за него съм нередовна.
Другият каза, че не е против,но подобни неща са без бъдеще. Счита, че ситуацията е много некомфортна за да бъде човек себе си. Това разбира се е спорно и индивидуално.
Женската част попита разбира се, какво мисля за него, какъв е и блабла подробности за семейството му, начина му на обличане, както и на колко градуса източна ширина и северна дължина се е намирал. Тук също имаше противоречия в двете крайности.
"Да, защо не!" "Глупости защо се унижаваш?".

Извода е : Какво толкова има да му им мислиш на срещите уредени или не? Отиваш и се запознаваш с някой, няма нищо неестествено. Трябва да изкореним, това пагубно "какво ще кажат хората!".
Живота предлага много възможности, използвайте ги независимо от мнението на другите.

вторник, 1 април 2008 г.

Кризата на 30 те !


Имам един страшно добър приятел, който много обичам. Утре става на 30(тук трябва да напиша поздрав, ама няма ) Та в момента няма връзка страхотно се е депресирал, всичките му приятели били женени блабла. Но същевременно, когато има връзка не прави нищо за да задържи човека. Има си изградени навици и за нищо на света не е готов да ги променя и да съобразява с някого. Е малко е "хем боли,хем сърби, хем драго ми е". Хората на 30 който нямат човек до себе си наистина стават егоисти, ама не ми вярват когато им го кажа. Стават едни обиграни, вдигат летвата.
Започват да се вторачват в негативите на хотрата които срещат. Никак не е добре има една турска приказка която ще разкажа по- повода:

"Разкава се за едно бедно момче и едно богато момиче. Той безмерно я обичал , но не бил подходящ за нея, защото бил беден. Заминало момчето далеч на гурбет, оженило се , но един ден отново се върнало в родното си място. Попитало какво се е случило с момичето което обичало, и те му разказали че и тя се омъжила.
Отишло момчето до дома и, отворил му стар невзрачен, мръсен с глуповата физиономия човек, който се оказал мъжа и. Отишал нашият младеж при момичето, и я попитало, защо се е омъжила за този човек. Девойката ми дала една задача. Зад къщата имала чудна градина с рози, казала му да и донесе най- хубавата роза, и тогава ще му отговори.
Отишло момчето и заразглеждало розовите храсти.Видяло една много красива жълта роза, туко що разцъфнала.Посегнал да я откъсне , но видял една още по-хубава червена роза, после розова. И така момчето се лутало 3 дни, и не можело да избере, най красивата роза. Накрая просто тръгнало към къщата и откъснало първата роза, която видяло. Тя била смачкана и изсъхнала.
Когато показал розата на момичето разбрал, защо тя се е оженила за онзи човек "

Няма нужда да казвам какъв е извода и как съм свързала нещата с кризата на 30 те.

П.С.Няма да му пиша името , че ще ме убие. "Много те обичам , ти си един от най- добрите ми приятели и ако има щастие отредено за мен , то аз ти го подарявам. Бъди много усмихнат!!!"

събота, 29 март 2008 г.

Изпускам пара !

Днес ще се отдам на вулгарното писане !

Скапана държава, почват страшно много да ми писват вечните корумпирани дс-ари дето си ги дондуркаме години наред, а сега и Европейският съюз ще им пълни гушите. Мамка ви дано не спите спокойни , продажници нещастни!

Идиотското управление на Кмета на София! Алооооооооооооооооо скапаняци, кой ще е тоя дето ще плаща 1лв за раздрънкания смърдящ, идваш на светлинна година автобус. Хората с 4 лева семейства на ден гледат. Лапайте кретени нещастни, парите на дънекоплатците!

Тъпата ви социална политика, дето баба ми трябва да яде кисело мляко и хляб а е работила 35г. Вашите родители това ли ядят?

Задръстените идиоти с които всеки ден се сблъсквам и се наричат столичан. Къде ви е столицата бе? Всичко е боклук и мърсотия. Къде ви е достойнсвото къде ви е социалната отговорност?

Ще се опитам да завърша интелигентно...Надявам се всичко някой ден да се оправи и никога да не ми се налага да пиша подобни неща, но до тогава "Мамка ви..."

четвъртък, 27 март 2008 г.

Вера Кочовска

Исках да напиша, но незнаех какво. Бях забравила за нея. Тази жена изчезна от медийното пространство и забравих. Не съм я срещала никога , не помня дали съм искала или не. Вера Кочовска е феномен , който няма обяснение. Помагала е на много хора вероятно все още помага... Пиша за да ви подсетя, колко необясними неща има на този свят. Колко е важно да сме хора и да сме позитивни, но не като четем книги от сорта "216 упражнения за да станем позитивни" и още стотици глупости. Положителните сили идват отвътре, те са в нас а не с тези 216 начина. Единственото което трява да правим е да вярваме в себе си и в нещата които нямат обяснение, аз съм си избрала да ги наричам Бог. Вие можете да изберете каквото си искате. Понякога нещо толкова малко като попадането на някава статия за Вера Кочовска може да промени нещо в мен. Аз вярвам в малките знаци, нещата които не забелязваме а всъщност предупределят до голяма степен действитята ни след това.(всичко което написах до сега е страшно разпокъсано, но в момента така тече мисълта ми неясно)

Ето от една статия седнах да мисля,над необяснимите неща.Да се сещам колко от тях са ми се случвали, защо? Е не всичко е логично е не всичко е наука и техника.... Ако на някой му се говори за това..... нека сподели, ще ми бъде интересно да разбера ви имате ли необясними случки в живота си?


П.С" Вера Кочовска- желая Ви страшно много здраве!"

вторник, 25 март 2008 г.

Pay pal измами...

Няма да съм многословна но ще ви алармирам за едно писмо което получих днес сутринта.

"

Dear PayPal ® customer,

We recently reviewed your account, and we suspect an unauthorized transaction on your account.
Protecting your account is our primary concern. As a preventive measure we have temporary limited your access to sensitive information.
Paypal features.To ensure that your account is not compromised, simply hit "Resolution Center" to confirm your identity as member of Paypal.

* Login to your Paypal with your Paypal username and password.
* Confirm your identity as a card memeber of Paypal.

Please confirm account information by clicking here http://paypal.user-confirmation.com/acc/login.php and complete the "Steps to Remove Limitations."

*Please do not reply to this message. Mail sent to this address cannot be answered."

Поледнете линка специално, урл то на Pay pal е https://www.paypal.....

Аз нямам Pay pal, още по малко с тази поща. Ново 20 в света на спама.

понеделник, 24 март 2008 г.

Велико Търново

Бях доста по- малка когато за първи път посетих Велико Търново. Разбира се имам само няколко бегли спомена, които от време на време се прокрадваха. В един прекрасен момент обаче, когато просто седях в работата погледнах през прозореца и си казах "Заминавам!". Взех една приятелка и тръгнахме към Търново. Няма да се спирам на "тя каза" после "аз казах" и така три часа. Ще ви телепортирам направо на величието на Царевец. Старата част на Велико Търново е останала толкова красива,колкото беше в детските ми спомени. Но качвайки се на Царевец все едно бях омагьосана. Обзе ме едно спокойтвие. Не спирах да гледам пейзажа и знамето закачено на една от кулите. Ето това е България, горда, силна остояла на хиляди векове мъки. Такава е моята България, красива и величествена. Научила ме е да съм непокорна и винаги да бъда истинска да вярвам в Бог.

Надявам се всеки един от нас поне веднъж да се е почувствал по този начин. Горд Българин!

Много ми се искаще така патриотично да завърша, но се върнах в София. София не ме кара да се гордея с нея. Незнам защо но не мога да усетя града, мъча се но не мога. Ако някой от вас открива красотата на столицата моля да я сподели с мен ?

петък, 21 март 2008 г.

Спомен с мирис на лято...

Предупреждавам, хората които очакват да прочетат някоя пикантна история за плаж,вълни и див секс да прехвърлят някъде по другите публикации и да видят евентуално дали има нещо за тях. На тези които останат и прочетат цялата статия ще кажа "Сега се отпуснете и се върнете в годините на обелените колене и карането на колело"!

Едно тихо и спокойно място скрито в полите на Балкана. Отварям очи, оглеждам се чувам птиците, шума на листата на старата череша. Пак съм заспала в хамака, който баба всяка година връзваше специално за любимата си внучка.(ако от това не сте се сетили за бабите си, сега е момента да ги зарадвате като им се обадите, така както те са ви раздвали със всякакви вкуснотии, когато сте били малки). Често заспивах навън под черешата , след като цяла сутрин съм тичала по улиците с децата. Сега като погледна колената си все още виждам белезите от раните.
Ставам , хапвам задължителната следобедна закуска и пак навън. Поредната градина от която ще краден плодове.. никога няма да забравя колко сладки ми бяха още съвсем недозрелите зелени ябълки. В София никога не съм правила бели, нямаше как и къде,но там беше моето царство. Там се шляех, играех бях свободна. Спомням си , колко много се радвах на козите на комшииката. Баба никога не е имала стока(така се наричат животните на село) но комшиите имаха и аз всяка вечер ги посрещах. Сега не обичам животните нито малките, нито големите безразлични са ми. Вечер до къно игри , бели седяхме на улицата и се смеехме...

До ден днешен обичам да ходя там, но много рядко. Времето там спира..... решено е днес е петък заминавам. Отивам на хамака под старата череша.....

сряда, 19 март 2008 г.

Свежо ......

Повлиaна от няколкото теми свързани с един от най- бързо развиващите се сайтове в българското интернет пространсво реших да напиша аз какво мисля , но не по други блогове, за да не се явявам ничий адвокат.

Свежо.нет- Съвсем случайно попаднах и то не ровейки из нета а някъде от някъв познат ... (ще ви спестя дългата история) Стана ми интересно, само ще отбележа, че преди това имах поглед над дао и блабла подобните му. Трудно мога да кажа какви са им предимствата , но отговорно заявявам , че им знам недостатъците. Разбира се това не е толкова важно. Свежо също не е идеално , но там идеите които аз като потребител и повечето други потребители дават се приемат обсъждат и съответно бива преценено дали да се използват. Ще си позволя да цитирам самите създатели на сайта , които са казали в едно интервю" Винаги са ни възмущавали сайтове, които предлагат обратна връзка, а всъщност въобще няма такава. За това смятам, че Свежо.нет отговаря на аудиторията си доста по-бързо и адекватно от конкурентите." Това е точно така.
Харесва ми факта , че намирам страшно много интересни блогове , които започнах да следя. Освен всичко срещнах и много хора. Аз харесвам неща които се развиват, но запазват първоначалната си идея. Корените промени объркват хората.

Признавам си ,Свежо.нет ме спечелиха с отношение ,с визия и с идеи. Самият сайт има страшно много възможност, които постепенно откривам. Сега за да не стане прекалено популистко ще кажа , че има какво да се желае за защитите например но разбира се има време.
Успех!!!