понеделник, 29 декември 2008 г.

6 Месеца

Голямото нещо? Голямото нищо?
Опитвам се да открия отговора на дилемата, какво са 6 месеца връзка. Сякаш не е кой знае какво, аз се постарах да запазя моя си личен живот. Той също. 6 месеца, та хората се женят за толкова време.
Проблема с патриархалният ми баща е на дневен ред. Незнам как да му обясня , че ще правя каквото си искам. Така както той го е правил през целият ми живот. И ако си въобразява , че на някого му е било лесно да го търпи жестоко се лъже. Трудно се приемат такива неща нали? Някой от вас имат дъщери моля ви как се преборихте? Какъв е правилният подход към бащите? Опитвам се да съм разбрана , но 25 години бях разбрана, а да 17 тина от тях него го нямаше. Попропусна ги, защото имаше по- важни "Галя, Светла...." нямат значение имената. Интересно е че именно той се бори срещу моите желания. Точно той, които се е постарал да задоволява свойте. Не казвам , че съм била гладна или жадна или на студено, просто го нямаше. Понякога не го виждах със седмици. Глупава работа. Сега той иска да ме спре. Пазел ме. Ми не съжалявам, тогава когато трябваше да ме пазиш те нямаше. Онези първите пъти, когато болеше толкова много. Сега се надявам да мога да преценявам правилно, късно е да ме пазиш. Но сега аз искам нещо и не всички ме използват. Просто ако някога ме беше попитал до сега , какво става щеше да знаеш.

четвъртък, 25 декември 2008 г.

Весела Коледа!





Много коледно настроение и най вече здраве на всички.
Една вълшебна, снежна, мечтана Коледа! Разбира се на адашите много късмет.
Много любов на всички които посещават блога. Обичам ви!

неделя, 21 декември 2008 г.

Когато живота е теория!

Днес ще разгледам един интересен образ.
Такъв чиято самооценка е някъде в небитието.
Персонаж, чийто живот се води розов балон. Никога ама никога с нищо сам не се е оправил. Цял живот или са родители, или са приятели или е просто някой. Никога не се е изправил срещу реалноста да я види хубаво и да я прецени. През това време обаче е компетентен.Живота му е просто една теория, защото и проблемите са просто на теория. Всяко решение е предпоследно! Винаги за всичко другите са виновни. Персонажа е добре познат като"никога незнам какво искам , ама ти само да ми кажеш , че не искам".Т.е едно голямо дете.
Защо от къде идва подобно поведение?
От фалшивото самочувсвие и сигурност която всики създават. Как после този човек ще оцелее, как ще се бори? Той е научен да е нагъл , никой никога нищо не му отказва. Така че с наглоста си ще просперира. Всичко е просто вятър от емоции и глупости. Лошото е че поради факта , че проблемите се създават от скука, никога не се знае каква тъпотия ще измисли. Спора винаги става глобален, защото никога не е само между двама човека. Персонажа вкарва поне още трима, които да заемат позиция. Разбира се това точно е горепосоченото търсене на сигурност. Накрая те е скарал с поне 5 ма човека, и те е оплюл поне пред още 60.
Как да се действа? Аз лично си признавам, незнам какво да справя с ткива хора. Опитах с добро.Опитах с лошо. Опитах с игнориране. Но персоната натоварва, защото трябва да се прави на интересен. Демонстрации от рода "Виж ме колко съм ти ядосан", "Сега ще ти покажа , как мене всички ме обичат".

Не съм сигурна, че добре обясних , но аз така го усещам.

вторник, 16 декември 2008 г.

Не е ли време?

http://dnes.dir.bg/2008/12/17/news3749123.html


Пари за инвитро, Няма!
Пари за служителите на МВР, Няма!
Пари за земеделие, Няма!
Пари за селскостопанство, Няма!
Пари за онкоболните, Няма!

Обаче пари за вас нещастни продажници има.
Искам обяснение... няма да получа. Няма кой да ми даде такова. Искам да знам защо от 20 години няма пари за нищо? Как се получава така? Искам да знам , защо баба ми живее на ръба на мизерията? Искам да знам защо няма къде да запиша детето си на детска градина. Искам да знам, защо плащам 1 лев за килограм домати, а прозиводителя получава 20ст. Искам да знам до кога ще крадете , а вие знаете колко много крадете?

Мога да напиша още много неща..... Искам Справедливост!

Те ме те на 25 !

Беше година на промените. Беше забавна , много поучителна !

25 е една много интересна възраст. :)

Мислиш, че знаеш всичко и че можеш всичко. Много енергия, много емоция, много цели. На 25 имаш някакъв опит, но все още си далеч от истината за Живота. Цитирам "Пътеводител на галактическият стопаджия " Отговора на всичко е "42" на 25 мислиш ,че отговора на всичко е 69. Поза , сума, размер, година.... няма да правя равносметки , няма да слагам на кантар постигнатото :)

Ей тва е на 25 съм щастлива .....

понеделник, 15 декември 2008 г.

"Аз не правя секс без любов..."

Поредната тема в офиса. Любовта и секса.
Можеш ли да обичаш, човек с когото не пасвате в кревата? Можеш ли да правиш секс без да го обичаш?
Мъжкият лагер: Секса ако куца няма любов. Никой не е казал секс богиня. Готиното е когато си паснеш с един човек и когато ти даваш всичко и той също. Но да харесваш характера а в леглото да ти е глупаво, не се получава.
Женският лагер 1(винаги сме на поне 5 различни мнения)- Секса няма значение. Ако го обичам ще се примира. Но нито една не даде пример , че наистина е правила така. Обичала е независимо, колко и е било приятно в кревата.
Женски лагер 2- Подкрепя мъжкият, но е склонна да приеме некадърен секс с идеята , че ще проведе убочение и резултатите ще са задоволителни. Е по- добре от това цял живот да скучаеш в минутките за интимност.
Женски лагер 3- ако не е расов жребец няма как да го обича.
Женски лагер 4- Ако няма любов , не правя секс! Не си лягам с човек с когото официално нямам сериозни взаимоотношения.

Ред е на моето скромно мнение: твърдо за секса с човека които те привлича. Ако не е хубав секса даваш шанс, но не се превръщаш в учител:"Застани тук. Сега направи това. Ако не разбираш си запиши или си направи скица за следващият път." Само секс, пак не е много тръпка. Просто защото наистина усещането е много по силно, когато има повече от привличане. Ако не ми се е врекъл във вечна любов, но ми харесва няма да го върна.
Т.е минахме годините , когато секса беше нещо срамно. Той не трябва да е задължение, нито само забавление. Нито трябва да да следваме принципа "хем ми се иска , хем не ми стиска".

петък, 12 декември 2008 г.

За Студентски град!

Този път мили студенти вие прекалихте. Не управляващите. Много е лесно отново да посочим с пръст и да кажем целият проблем идва от горе. Аз лично не мисля така.
Ходила съм в студенстки град не малко пъти. Не малко пъти съм била свидетелка на различни изяви. Вие сами убихте момчето, всички вие с распасаното ви поведение, с неконтролируемото ви пиене. Вие , които всеки път подминавате боищата ,които стават.
Такава е истината. Този път проблема е в това, че родителите ви имат доверие, а вие ги предавате. Идвате и започвате да вилнеете. Ако сега ви кажат "Край"! Край на всички дискотеки, барове и купони в Студенстки пак няма да е добре. Ще ви нарушат личната свобода. Вие сами трябва да предприемете промение, не правителството,кмета, общинарите. Вие мили студенти , трябва да започнете да разграничавате свободата и свободията!

сряда, 10 декември 2008 г.

Изневярата!

Днес съм провокирана да пиша за изневярата от cynical.elfglade.com
За мен мъжете изневеряват по подразбиране. Единственото , което някога съм искала е да не знам! Да се направи интелигентно. За това първият път беше истински шок. Не беше от София а на някакви си 320 км от тук. Разбира се аз пътувах. Мислех, че го обичам.Мислех си, че ме разбира, че съм важна за него. Беше първият мъж в живота ми. В началото не знаех. Последва- "Не идвай тази седмица пиленце, флъфче, ангелче имаме учение","Недей да идваш и тази .... защото ще пада комета!" Докато не получих шамара. Най- добрата ми приятелка "Той живее с друга!"- Живее. Разбира се, били сме паралелно с него, докато принца избере. Така се запознах с изневярата, грубо и на първият опит. После вече нямаше значение, как ще ме тровят, т.е с колко!

Истинската изневяра не е онази която правиш напук. Не е онази, която е просто за спорта. Тя е истинска когато всичко се дължи на инстинктите и химия. Още със влизането погледите ни се срещнаха никога не бях усещала нещо подобно. Течеше ток. Седнах до него. Дишането ми се учести, не можех да откъсна очи от него.Исках да го докосна, да ме докосне. Той каза-"Само тази нощ без обяснения, без имена , без усложнения. Знам ,че усещаш същото!". Станах усмихна му се, и си тръгнах. Исках го безумно... Избрах да остана вярна !

понеделник, 8 декември 2008 г.

Повръща ми се..

Днес темата в офиса е "Костюмара!". Спора е между мен и въпросната колежка за която писах по долу. Мъжа на мечтите и е с костюм, работи в банка и е фалшив до мозъка на костите си. Не е задължително да я обича, защото тя ще обича парите му и общественото му положение. Ще го показва с гордост на приятелките си, и ще го дели с тях и с Много други.Той ще си бие гъза в тавана, но вечер ще си ляга в студеното легло със студената жена. Но за нея е важно да ползва 6 крема преди лягане и да облича сатенената си нощничка. Иска мъж за пред хората и пари за себе си.

Истината е , че отких къде е проблема. Мама има болни амбиициики , мама мисли че принцесата заслужава принц. Мама е отгледала една негодна за нищо патка, която се цели високо. Високо я пробва веднъж и я захвърля. Появя ва се моят идеал за мъж в нейният живот. Едно умно и амбициозно момче. С реален поглед към света, които ще и подари любов. Ще я боготвори, ще я прави щастива. Но... момчето е от провинцията и представете си родителите му се занимават със земеделие. Мама каза "Ауууу не ти не си за село, ти си за Париж!"Сега седи с извинение нещастна и недоебана. Прецакана от поредното "голямо добро утро"..

Тя не може да си представи дори, колко е хубав обикновенният живот. Онзи в които те радват малките неща, истинският живот. Където материалното е просто начин на оцеляване. Научила съм едно от баща ми "Никога не ставай роб на Цар Пара!" Няма да го допусна! Искам скромен пълен с топлота и искреност живот, дори да се откажа от хубавата работа и големият град. Знам че ще съм 1000 пъти по щастлива , отколкото в сатенена нощничка до един скъп костюм.

събота, 6 декември 2008 г.

Отказвам цигарите..

Няма да се спирам на историята , как започнах. Никога не съм мислила, че ще ми е трудно да ги спра нооооо...

Ден първи:
Вървя към колата с кафе в ръка (обикновенно рано сутрин дръпвам първата отрова за деня). Справям се. Значи можело. Какво толкова.Целият ден е нормален. Аз съл силна. Хубавото е , че не смърдя на цигари както преди.

Ден втори:
Осъзнавам , че около 40 минути в задръстването съм превъртяла 3 пъти диска, намалила съм и съм увеличила звука 21222 пъти! Само и само ръката да ми е заета с нещо. Купила съм си 123 пакетчета дъвки и още толкова бонбони. Не си купих кафе, за да не се дразня.
Влизам с кървясъл поглед в офиса , изсъсквам някакъв поздрав и се тежко тропвам стола.
Към обяд вече съм преполовила дъвките...погледа ми е станал още по-мътен. Дори шефовете забелязват , че нещо не е наред. На обяд положението се влошава, (за непушачите, най- сладка е цигарата след хранене) ! Ясно кафе няма да пия , няма и да ям.

Ден Трети:

Убииите ме, защото иначе аз ще ви убия.... Само една цигара, нищо друга. Една едничка! Добре само една дръпка. Добре само да помиришааааа....

Ден четвърти:

Пия си кафето, спокойно в колата без цигарата. Усмихвам се! Не ми се пуши.

Четри дни дами и господа, но има една тайна в тази рецепта.

Познайте с какво заместих цигарите? คลิกๆๆ รูปสวยๆน่ารักๆไว้ส่งต่อเพียบ...

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Колежката...

คลิกๆๆ รูปสวยๆน่ารักๆไว้ส่งต่อเพียบ...


Аз съм относително търпелив човек. Все пак на работното място , човек не си избира хората с които ще работи. Истината е, че познавам глупави и ограничени хора...но защо трябва да работя с такива.
Опитвам се, старая се, но тя бездарна, глупава, самовлюбена патка. Разбира се не разбира този очебиен факт. Предпочита да се надува и да се сърди, когато и се направи забележка.
Знаете я има я във всеки офис. Една такава още с влизането забелязваш, как се чупи в някакви непривични стойки за да привлича внимание. Прави най-елементарното нещо в офиса, а гледа монитора все едно пише скрипт. Всяко действие е поза, толкова е свикнала да е фалшива, че вече наистина е такава на каквато се прави.
Истинско предизвикателство е да се обядва с нея. Поради неясни за нас причини. Всяка хапка е грижливо поставена в устата извадена, и така няколко пъти! Когато я попитаме , защо по дяволите се гаври с храната, отговора е "аз нищо не правя, това е нормално". Не издържам седи точно срещу мен. Сигурна съм , че ще стана и ще и забия някои шамар е така. Когато никой не и обръща внимание, кашля на сила. Моля ви , кажете ми как да я игнорирам? Всяко изречение започва със "Значиии", "В смисъл", понякога забравям за какво сме започнали да говорим, докато тя още някъде търси смисъла!Не мога повече....

вторник, 2 декември 2008 г.

KREATIV BLOGGER AWARD...


Първо трябва да изразя своята благодарност към номинацията на Жорката. Радвам се , че се забавляваш с блога! Хората на които също дължа благодарност бсички онези , които си губят времето с моите неориентирани емоции!

Нещата които ме правят щастлива:

1. Разбира се няма как моята половинка да не ме радва най- много. Все пак той е човека , които ме търпи такава каквато съм, това заслужава да бъде отбелязано.
2. Родителите ми и брат ми.
3. Приятелите, които ужасно много обичам.
4. Работата. Сигурна съм , че няма да мога да работя друго.
5. Изненадите. Много обичам неочаквани положителни емоции!
6. Децата. Все още нямам свои, но ги обожавам!

Време е за моите номинации:
1.Anna in your head -Много стилно и забавно четиво!
2.Атанас Гергов -Системата има сериозни проблеми с него, ако имате кауза , която се нуждае от подкрепа. Това е човека.
3.Under the smoke shadow
-Не съм чела по- красиви думи за секса и любовта!
4.Fobos -Обичам тематичните блогове за сериозната музика!
5.The Metal News -Мястото на тежката музика и всякаква информация за любими групи!
6. Тук просто ще изброя няколкото любими мои блога, които са взели вече участие , но заслужават моите адмирации!
Жоро Пентаграм,
Фен,
Кака Сийка!


Успех на инициятивата !!!