Против кражбите!

Вчера станах свидетел на една безумна ситуация. Всични знаете за джепчийките на халите.
Вървя си аз вечерта и забелязвам тумбата циганки лежерно облегнали се, спокойно оглебждат хората. В някакъв момент забелязаха две момчета с раници. Със скороста на светлината се спуснаха след тях. Никога не оставам равнодушна, забързах се и стигнах момчетата. Обясних им накратко,какво предстои да им се случи. Да кажем спасихме положението. Обаче вместо да си седят на гъза, след като викнах на въпросните да се разкарат. Нямаше такива кълни,та щяха да ме бият, та как съм могла да ги обиждам те просто си вървели.
Добре аз не разбирам, учила съм много години близо до Халите. Те са си едни и същи.Виждала съм ги много пъти. За толкова време нито една от тях не е попаднала някъде в затвор нещо. Аз нямам обяснение за това. Няма ли закон или някакви органи на реда, та те се виждат от километри. Това се случва до Шератон.
Още нещо наскоро, докато се мотках в квартала. Мина един нов Хамер, нямаше как да не го забележа. Е няма да познаете, какви бяха притежателите.

За да не ме разберете погрешно. Уважавам хората , които работят и си плащат сметките.Но е факт в България циганите са с привилегии. Всеки месец ми отдържат пари за тях, тока им плащам и накрая и в джоба в автобуса ми бъркат. Има нещо сбъркано!

Ден като ден !

Днес ще напиша само 3 нещица.

1. Откриваш много неща, печелиш и губиш. Може би искаш всичко, може би имаш всичко....но всичко не значи нищо,когато го имаш само за себе си и не го споделиш с никого.

2. Никога няма пълно щастие. Има само твоето щастие.

3. Не давай любов, подарявай я!

Затвор...

Понякога си мисля, че съм страшно близо до всичко което съм искала. Добра работа, приличен страничен доход, много приятели. Но сега съм объркана, не мисля че искам това. Не искам да робувам на парите и кариерата,а точно това се получи. Мисля си, че станах затворник на собственните си мечти. Мечти на един роб , който цял живот да зависи от системата. На цялата шибания, живея и в София. (Тук ще си позволя да попитам: Абе всички вие, които напускате прекрасните си красиви спокойни места и идвате в тоя миризлив град, за чий?)Няма що, мечтая да завися от едно число в месеца, числото на което взимам заплата. Точно това е робското ми мислене. Трябва да има сигурност, а къде дявол го взел отиде свободата! Още повече на 24 години , когато никой и нищо не зависи от теб. И ако не сега, кога ще съм наистина свободна?

Сега мога да променя нещо, може би да отида да живея там където винаги съм си мечтала. И може би чакането на крава на улицата не е толкова лошо, нито плетенето на чорапи. Може би искам да живея така... спокойно!

Така като става на въпрос понеже всички драпате насам, като че София е центъра на света, ще се радвам да ми подарите някоя къщурка в някое селце. Нали на никого от вас тяне трябва ....

Социална позиция!

Днес просто ще задам няколко въпроса и накрая ще обобщя всичко ,което напишете!
Какво за вас е социална позиция? Колко хора които познавате поддържат подобни на вашите възгледи? Какви начини намирате за да я подкрепяте? Нужна ли в въобще? Българина отговорен човек ли е? Какво мислите за обществото ни като цяло?
Няма да правя изложение по темата просто питам.

(идеята дойде от един спор с Амбер)