четвъртък, 7 май 2009 г.

Аз ,той и нашата малка параноя!

Сутрин в почивните дни обичам да се излежавам. Пускам телевизора. Зазяпвам се в някой сутрешен блок... Поглеждам телефона-"Хммм не е звъннал! Снощи трябваше да се обади.Добре все пак е бил на работа, бил е уморен! Е хайде чак пък толкова уморен, дали е бил сам? Може да са били със съквартиранта му.- Онзи ден беше видял някаква позната и и беше обещал да се чуят. Дали са се чули ? Може и кафе да са пили?-Кой пие кафе вечер?-Сигурно са обърнали по текила, две. Стари приятели, гимназии ала бала, за добрите стари времена. Обаче тя може да няма къде да спи. Той е кавалер може да я е поканил да преспи в тях?- Дали не си е спомнил , колко много я е обичал! - Дали сега не закусват кроасани!- Той е грижовен, може да е изтичал да и вземе,както взима на мен........ ".

Сутрин в центъра независимо какъв ден е винаги е шумно. Коли , клаксони, градски транспорт, хора. Надига се, и отново се отпуска на възглавницата. Почивка е и никак не му се става. "Хммм, не се е обадила!- Нетипично! Обикновенно поне пише смс да пита как съм. - Е имала е някаква работа с техните.- Абе те май си бяха заминали на село? Странно да не се обади! - Може да се е видяла с колеги след работа? - Хмм и техните са на село, може да е имало купон или нещо друго в тях! Дали се е напила? Става много закачлива когато пие. Дали някой не и е останал на гости? .....


Тя- Алоооо, никога не прави повече така. Чу ли никога!
Той- Няма да те оставям сама повече!


Нашата малка параноя вредна или не ни накара да осъзнаем, колко много държим един на друг!