вторник, 21 април 2009 г.

Селото

Идеално преяла след великденските празници, се метнах сутринта на колата с чаша кафе в ръка. София отново беше задръстена, но понякога това ми харесва, защото имам време да си мисля за нещата от живота!
Имаше една статия на Longanlon за провинцията и факта , че на него не му пука толкова колко села годишно ще изчезнат от картатана страната.
Ех Петрееее, ех Петре(ще си позволя да възкликна)на мен пък ми е болно. Болно ми е , че бабите ни са сами на село и че няма никой при тях, защото виждаш ли в големият град парите са по дърветата. Болно ми е че не останаха хора да обработват земята, не само заради продажните политици, а защото никой не обича селскостопанската работа. Друго си е да си продавачка в хранителен магазин за 500лв. в столицата , от които 300лв ще отидат само за квартира, а една празната къща седи самичка и те чака.
Едно от най- глупавите твърдения на Софианеца е че образованието в провинцията е по- лошо, средата също. Тук сме цъфнали и вързали в едни невероятно елитни гимназии в кито софианци няма а култура изобщо. Много съжалявам родителите ми и себе си , че 12 години загубих време в пътуване до училище а какво може едно момиче да преживее в градският транспорт не ми се говори. Мисля си , че не искам същата съдба за децата си и това да се притеснявам всяка секунда или да звъня стотици пъти по телефона да проверявам къде и ского са. На село този проблем го няма, всички се познават и децата имат по- голяма свобода. Ако научи човек детето си да е амбициозно, дори забито в Долно Нанагорнище то ще намери начин да се образова добре.
Хората забравят от къде са тръгнали... Поглеждам през стъклото "получавам един среден пръст защото не пускам джипа от ляво. " Почти сам в работата на пред последното крастовище съм което значи 30 мин. Май ще си пусна Бареко! Определено обаче хората не мислят като мен нали Господин Стойков ?

вторник, 7 април 2009 г.

Ползвам блога !

За първи път ще ползвам блога си с комерсиална цел.
Много се надявам един ден да мога да се занимавам с производството на Пчелен мед. Обичам работата си, но тя ми коства наистина много. Иска ми се да правя нещо свое за това все пак след някакво макар и елементарно проучване на пазара , установих и поизнамерих данни за пчеларството за пчелите и пчеларите в интернет. Като всеки отрасъл и този е почти разрушен, но аз съм оптимист и вярвам , че когато човек много работи винаги има успехи.
Никога не съм знаела, че пчелният мед се позва за Лечение на доста заболявания. Нито пък, че има страшно много бабини рецепти , които въпреки модерната медицина влизат в употреба.
Знаете ли истината е , че желание не липсва липсва време и може би познания.
Не бих се разсърдила на критика, подкрепа или помощ от Вас! За мен този проект не е маловажен надявам се да успея !

понеделник, 6 април 2009 г.

Уредените срещи -3!

Доста отдавна бях писала за уредените срещи, на които съм ходила. Сега ще ви разкажа за срещата, която се опитах аз да спретна. Двама хубави и умни млади хора. Бяхме с младежа. Обадих и се за да я попита нещо той по нейната професия. След 5 минути той затвори телефона-"Хриси, това момиче звучи доста интересно ще ме запознаеш ли!" ! Е много ясно... е ясно ама за мен. Тя каза "Не".
Незнам много отдавна осъзнах, че аз не съм нито повече , нито по- малко от много други жени. Аз не предлагам кой знае какво по-различно и ако някои си мисли, че е страшно уникален много греши. Следователно след като разбрах тези истини, просто започнах да излизам с мъже. Разбрах, че на врата никой няма да ми потропа, и че докато аз се мотам чакайки принца времето си минава и аз ставам все по сама. А много ми стана смешно когато тя каза, перефразирам "Недостойно е!".Нима в самотата има нещо достойно, нима приятелите ти са в повече, нима мъжете са ти в множко?Не страха е по-голям,а в самотата няма страх. Нея си я познаваш, тя не те учудва не те наранява свикнал си.
Каза-"Нямаме общи теми!"- е как да имате като не се познавате. Мразя мита за общите теми. Аз обичам да откривам нови нещо, и когато и двамата четем едни заглавия, забавляваме се по един и същи начин, аз няма какво ново да открия.
"Нямаш нужда от общи теми!"-"Той е простак, усещаше се че е от село!"
Говора маниерите поведението не правят никого гражданин. Още по-малко един непознат.
"ама той сигурно е мъжесвен, аз ги харесвам по детски да изглеждат!" -Ама когато не видиш някого няма как да знаеш дали сигурно е такъв или инакъв.
Отпусни се и направи нещо , против правилата и против целият морал , зад кой се криеш от страх. Мъжете не хапят. Те обичат, мразят и усещат всичко като нас. Просто не винаги умеят да го изразят. Кажи ми от какво те е страх?
Кажете ми от какво я е страх?