Фобос реши да ме включи в играта!
Аз съм прекалено амбициозна и се очаква моят свят наистина да е ABSOLUT-ен. Но разбира се колкото повече се стремя толкова по- далеч е целта.
Но има ABSOLUT-ен свят, стига човек да е щастлив. А щастието понякога е там където не предполагаш. За него човек се бори за да може да го оцени. Малко банално, но пък истинско. Аз още нямам своя ABSOLUT-ен свят, но се аз надявам да го срещна след всеки завой, на всеки ъгъл. Но повече се надявам да го забележа и да го оценя.
Не мога много да говоря за живота , нито да пиша за него. Много хора преди мен са се мъчили и са писали и са давали сентенции, аз не мисля че мога с нещо да изненадам света. Живота не нещо хубаво, просто трябва да човек да намери своя начин...
Идеята ми харесва и искам да чуя мислите на няколко блогъри, които уважам и чета-Пещетара на неандерталеца, Вовата, Under the smoke shadow
(Надявам се свежо.нет да помогнат да се пуполяризираме идеята )
4 коментара:
Здравей, не знаех, че ме четеш!
Приятно ми е да се запознаем!
Сега заминавам на "зелено" за уикенда и когато се върна, ще отговоря подобаващо!:)))))))
Поздрави!
Светла
Ще се опитам да вплета отговора си в поредицата, която пиша в момента, за това още ще се позабавя, но не съм забравила и няма да забравя!
Поздрави!
"Но повече се надявам да го забележа и да го оценя"
Ето това е най-трудното! Наистина са щастливи хората, които могат да оценят момента. Но такива почти няма - оценките (а и съжалението, че не си разбрал навреме) идват обикновено с доста закъснение...
Тъй като обикалях по морета и океани (опа, само до Каварна стигнах ;) :D ) та не съм видял любезната покана.
Тия дни ще обмисля нещата и обещавам скоро да пиша :)
Публикуване на коментар