събота, 6 септември 2008 г.

Искам си свободата!


Искам си свободата! Кога успях да стана роб? Мисля, че не съм се родила такава. Робиня съм на предрасъдаците, на фалшивият морал, на скапаната система, на парите. Най- лошото е че започнах да живея от заплата до заплата. Да гоня някакъв стандарт, които реално не ми носи никакво удовлетворение. Харесвам работата си! Но не ми харесва факта , че загубих желанието си да я работя просто защото ми е кеф, а не защото ми носи пари. София ме подтиска, от мига в койо изляза на улицата, кача се на колата и се забия в поредното задръстване. Искам спокоен живот, искам да си тръгна от това място. Искам да живея свободна сред природата, но да не минат 40 година в гонитба с времето, и единствено да си повтарям,че сега не е момента да избягам.Но как се прави това, как човек променя коренно живота?
Много е фалшиво всичко тук в гадният град. Няма как да кажа, че и аз не съм фалшива, такава съм. Всички тук сме такива!

Нека ви опиша моето място:

Малък град, където всички се познаваме, и си разменяме яйца за мляко с комшиите. Имам дворче с много рози, малка беседка от където да се вижда планината добре. (О да искам планина). Искам сутрин да ме буди лай на кучето, а не аларма на кола. Искам градика с три корена домати, просто за адета, както се казва! Искам въздух, искам пространство, искам свобода. Разбира се искам и да споделя всичко това с някого.

20 коментара:

Анонимен каза...

Еми ходи на село, какво да ти кажа. Ама там няма да живееш от заплата до заплата. Ще ти е малко трудно, но винаги можеш да се запишеш в бюрото по труда, и да си сееш доматки в двора, чушчици, лук, и т.н. И най-важното - там няма задръствания.

Христина каза...

Пич, това че някой си не успяват да намерят добър начин да се препитават на местата където са се родили. Далеч не значи , че възможности няма. Т.е само и единственно от мен зависи дали ще съм в бюрото по труда или не !
Сега понеже си написал нещата грозно аз ще ти отвърна със същото.
Ще сея с кеф докато тивоя живот минава между стените на наетият от теб панел, с наетият живот!

Анонимен каза...

Тази идея за място за живеене е много добра. При мен е 1/3 осъществена. В малък град съм, всички се познаваме, разменяме яйца и мляко с комшиите... Има планина (макар, че е по-скоро планинка). Остава къщичщата, дворчето и трите корена домати :) Ако успея да постигна това, ще те викна за съквартирантка :)

Анонимен каза...

Христина, повярвай ми, на някои места възможности ПРОСТО НЯМА. Не съм искал да прозвучи грозно, или да обидя някой. За жалост, не живея в "наетия от мен панел", и затова мога да ти кажа от личен опит, че на село хората просто живеят от днес за утре. Няма работа, а и да има, заплатите са далеч от вашите в града.

Христина каза...

Добре, с Коце с какво се занимаваш? Какво умееш най- добре? Освен това заплатите са високи но и стандарта ееее майката си....

Валентина беседката ще я сглобим , само дворче намери и идвам :)

Анонимен каза...

Работя по един проект (който скоро приключва) в общината, и след това - не знам, най-вероятно в бюрото по труда. След това - дано излезе нещо добро. Тука е така - кой каквото намери, добре че имам някакво образование. Но не си мечтай за добър живот на село. Живота тук е спокоен, но не и лесен. Беседки бол, планини също, но няма кога да им се зарадваш. Айде сега да почакам и 10 мин да ми се публикува коментара, че и интернета не е на ниво :(.

Успех на вас в града, и не се оплаквайте много, че има и по зле.

Христина каза...

Това тук не е живот , затвор е!
Но няма как да ме разбереш , нито аз теб. Спора град провинция е безмислен. :) Желая ти успех, просто погледни нещата , от друг ъгъл и може би решението е точно пред теб!

Анонимен каза...

Много добре те разбирам.
За повече от 20 години така и не мога да свикна със София.

Всъщност градчето от където съм - Търговище ми се вижда най-приятното място за живеене. И да речем още няколко града, които харесвам

Но да имам работа, както тук.
Да има училища като тук, зъболекари, като в медицинска академия, че имах сериозни проблеми със зъбите, които единствено там успяха да оправят...

Абе много неща станаха.

Анонимен каза...

@христина...
"милионера често изказва сентенции като следната - например от новото си Бентли той ще каже на някой работник мъкнещ торба цемент - Браво! имаш най-ценното нещо... Здрав си!"
аналогията е ужасно плитка


@koce, искрените ми уважения!

А

Христина каза...

Със София не се свиква според мен. Божо няма лекари и т.н , защото са тук, не че ще им е лошо там.

А, глупаво е да спорим, вие имате виждане по темата развитие, аз имам мойто. Вмятам само че забелязвам много преуспяли хора и в малките градове. Но пак казвам няма да споря.

Анонимен каза...

И на мен не ми харесва София, но какво да правя ?! Тук уча, тук работя - скоро надали ще успея да се оттърва.
В градчето откъде съм(по-добре да не го казвам на широката аудитория ;) ) има работа, но пък хората са алчни, лоши, гледат само себе си и това с твойта мечта там надали ще се осъществи. Истината е, че колкото по-бедно живеят едни хора са толкова по-добри, повече си помагат и имат по-хубави дни от нашите, макар и без пари.
Не искам да те отчайвам, но няма да е лесно хем да имаш това, което искаш, хем да си и на мястото, което искаш. Това, разбира се, не означава, че трябва да се откажеш де :)
И като направиш беседката да поканиш на бира ей :p

Христина каза...

Наско много си прав за бедността :)
Хората са много по-чисти когато не са подвластни на парите,

xronisa каза...

Христина това е нещото за което всеки си мечтае.Въпреки че в момента живея в милионен град но в тих и спокоен квартал и си имам всичко това(без планината а баири и с кого да го споделя).Красиво и зелено е навсякаде.Имаме си огромен двор и срам не срам си посадихме доматки,всеки ден си ги поливаме и им се радваме.Всяка вечер барбекю под шатрата(ако нее дъждовна вечерта).И аз съм родом от малак град и нищо неможе да замени спокоиствието на човека.
А доматките отиват за салатка на ракииката
:D

Христина каза...

xronisa идилия :) Покани ме на гости :)) аз ще донеса ракията.

Иначе няма нищо по- хубаво от салата с градински зеленчуци (аз си представям лоза) и студена ракия! А не гадната панела и нещо набързо затоплено в микровълновата.

Георги каза...

@xronisa : ако всички си мечтаят за това което Хриси е описала, защо подяволите всички се бутаме в големите градове и в частност София.

Тъпото е че все повече се прокрадва мнението, че за да е щастлив един човек трябва да има много пари и никой не може да повярва че съществуват и други начини за добруване. А това е доста жалко

Анонимен каза...

@ nickname778
Такъв живот живеем, че в днешни дни (особено в България) с пари се купува всичко, че дори и здраве (колкото и нелепо да звучи). Не искам да споменавам конкретни случаи, но е така. И щом здраве можеш да си купиш, то какво остава за щастието? Един много уважаван и обичан от мен човек казваше - "Аз нека да имам много пари, пък и в най-бедната махала ще живея добре. Не искам да ходя в големия град". И колкото повече се замислям, толкова повече осъзнавам, че е бил прав.

И точно за това "всички се бутаме в големите градове и в частност София" - заради парите.

Христина каза...

Коце да парите са повече, но разходите са също толкова високи. Това тука не е приказка още повече за хората с наемите, кредитите и т.н. Ние не сме свикнали да сме доволни от малко, според мен там е проблема.

Георги, ти не се обаждай. Ти имаш твоя талант, умееш да танцуваш. Просто му се отдай ...:)

xronisa каза...

Хрис та поканя няма ядове само да не пиеш ракиика повечко от мен :)),пък и ще има кои да ми полива доматките,не като мен да ги давя :)))нестава земеделец от мен

Христина каза...

Казах на гости а не да живея :) за да ти поливам доматките!

Анонимен каза...

че кои живеи цял живот за да полива едни домати Я.
пък и малко закъсня за тях-салатата свърши,останаха само курнишонките