петък, 10 октомври 2008 г.

Някъде вътре в мен -1

Наскоро открих нещо ново за себе си. Склонноста ми към драма, когато нея я няма!
Имам много насъбран негативизъм и винаги се пъна и ядосвам,и измъчвам предварително. А проблема просто да няма. Много хора са като мен. Седнали и се тръшкат, а то няма ли няма за какво.
Но разработих стратегия нарича се "харе Хриси".
1. Изключвам натоварващите ме хора. Т.е хората които с присъствието си ви тормозят. Още преди да са отворили уста. Умихвам им се и забравят за тях. Все едно виждам през тях.
2. Няма лоши ситуации. Аз сама си ги създавам. Истината е че нещатата не са от
вън на вътре а от вътре на вън.(не ходя с будист , той просто е завършил семинарията :))
3. Думите никога не трябва да бъдат вадени от контекста. Много е лесно да си харесаш нещо и да задълбаеш. Мисли за цялостната ситуация.
4. Ясната цел е много важно нещо! (Цитирам Светослав)Посоки много, цел една.
До тук звучи като някакъв апокрифен труд.
Банално, но е много вярно, че дните ни са такива каквито си ги направим.


Пожелавам ви едни прекрасен ден и ако вие повярвате,че денят ще е такъв. Той ще бъде !

10 коментара:

Анонимен каза...

Мдаа.
Питието определя съзнанието...

Майтап де.

Хубав пост!

Христина каза...

Много правилно :)

Мерси!

Анонимен каза...

денят наистина е такъв какъвто си го направиш.... но ако всеки ден е спокоен, всичко става по план и е идеално няма ли да е някакси скучно ?!
Ако сутрин не се скарам с някоя баба в 88, как да се събудя за работа?
Ако нещо не стане с влака, като пътувам, какво после ще пиша на любимото ми бдж ;))
Интригите сами си ги създаване, но и тези интриги ни помагат да излеем отрицателната си енергия, която не е много хубаво да си стои вътре в нас.
ето затова аз като видя нещо несправедливо си изливам отрицателната енегрия. пък да ме мислят за какъвто искат, това съм си аз!

Анонимен каза...

zb1rkala si profesiqta si,trqbvalo e k1m dramati4niq teatar da se naso4i6. :)

Анонимен каза...

Харе, Хриси! Буда (онзи, индиецът Сидхарта, както и този от нашата си Семинария) се гордее с теб! Ако проектираш на-съзвучната си, хармонична реалност по описания от самата теб начин, повярвай - хопата няма как да останат слепи, няма да са безучастни марионетки :)

С всичко горе искам да кажа: адмирации и аспирации от мен!

Пресветата...:)

Христина каза...

:) Пресвета жено..
Пренастройването е труден момент, не заради друго а заради навика. Навика да гледаш сиво и безучастно живота си. Говорим за махалото, проссто е въпроса да намери човек сили да обърка хода му.
А има и някой горе, който помага и побутва нещата така. От нас се иска просто да видим знака....

Анонимен каза...

махалото си се клати наляво-надясно и няма кои да му обърни посоката(физика),а винаги има кои да ти обърне денят и настроението(навика е лошо нещо,навик).
Хриси посоки ена а пътеки много....
Тробадур-тва е класика

Христина каза...

Махалото се клати , където поискаме ние!
Въпроса е чеовек да се концентрира върху целта , не върху начините за достигането и :)

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Боян Пищиков - Архиватора каза...

а, тука знам - понеже отговарям на описанието в поста - най-хубавото е, че когато се случи някаква лудница, живо новогодишно предаване например, и когато светът е пълен с хора, крещящи по жесеми и подобни,

е тогава съм най-спокойният човек на света.