вторник, 3 март 2009 г.

Живот

Когато човек има проблеми търси с кого да ги сподели. Седя си и си гледам телефона. Номер след номер и разбирам, че няма на кого да се обадя. Всеки си има своите грижи и не е длъжен да слуша за моите тъпотии. Стана ми самотно. Живота събира и разделя хората, а какво му пречи да не ни разделя. Да имаш приятели за цял живот, да се омъжиш за първата си любов. Сега се луташ, винаги се чудиш, кой ти е приятел и кой не. Кой те обича и кой не, айде нема нужда. Не харесвам философията , че всичко е за добро. Не е добро щом боли!
Та номерчетата ми минават през ръцете и си мисля , колко е шибано да няма на кого да се обадиш за да кажеш "мамка му знаеш ли какво ми се случи". Следващата стъпка е нещо , което също не харесвам. Разплаквам се! Лошо сега трябвало да ми олекне видиш ли. Ми не не ми олеква става ми по-зле.
Последното е да се справя с проблема "Алооо проблем здравей , време е да те реша сама"- да,накрая винаги се обаждам на самият проблем.

10 коментара:

Анонимен каза...

Даммм Така е.Истинските приятели са малко.Броят се нa пръстите нa едната ръка.Но на тях може да им се обадиш по всяко време,даже и посреднощ,когато ти е скучно и искаш да си поговориш с някого.Има приятели и познати.Май повечето са познати.За приятелството човек трябва да се бори и да го доказва. А колкото до проблемите - трябва да се посрещат,защото избягаш ли от тях - рано или късно ще те настигнат.
P.S Прекалената феминизация, поведението на кучка спрямо някой мъже търсещи просто приятелство а не секс пречи - в такъв момент биха ти протегнали ръка ако ги имаше.Помисли си върху това.
Анонимен

Христина каза...

Приятелите ми мъже, също имат своите семейства проблеми и т.н. Знаеш ли аз съм човекът на когото се звъни с проблем, а не човекът с проблемите. Не съм прекалена феминистка ... или съм ?

Longanlon каза...

обади се на мен :)

Анонимна каза...

В доста от публикациите се намирам, катко и в тази. Свикнах сама да се оправям с проблемите си и единственият човек на когото да звъня да съм Аз. Няма по-загрижен и по-добронамерен човек от самата теб. За съжаление, както казват, човек се ражда и умира сам. Едни се интересуват от проблемите ти поради любопитство, други твърдят, че наистина им пука.Накрая осъзнах, че нито едните помагат, нито другите. Сама и винаги сама. Когато преодолея трудностите, понякога говоря за тях с приятелите си, но не обичам да ги натоварвам с моите глупости (дори и понякога да не са), пък и мразя да ми дават акъл... :) както сама отбеляза и те си имат семейства и т.н.
Успех!
П.П. Не виждам прекалена феминизация или поне не съм забелязала :?
П.П.П. Единствените ми приятели мъже са онези, с които съм отраснала... ;) Приятелството се гради с години, а колко от мъжете не мислят с долната глава толкова дълго време? :D

Веси каза...

А моят номер нали го имаш... знаеш, че винаги ще те подкрепя и изслушам,... като знам колко пъти съм ти циврила на рамото...

voxy каза...

на мен не се обаждай, не че си се засилила де, нямам умението да съчувствам на сълзливи истории, нито умея да успокоявам или обикновено като го правя е съпътствано с псувни и обиди към обекта причина за проблема

Този момент със споделянето е много вреден навик, който имат предимно жените - да разтоварите малко от тежестта като обремените някой околен, а околния освен да изръси някакви тъпи заучени фрази нищо друго обикновено не прави, абсолютно безсмислено ми се вижда

saty каза...

С течение на времето хората, на които можеш да се обадиш по всяко време, стават все по-малко (понякога се появяват нови, ако ги пуснеш). Обаче знаеш ли, в много случаи приятелите, които се отказваш да занимаваш със своите проблеми, всъщност биха се радвали да те изслушат. Научих го от собствен опит.

А от дежурните фрази наистина става още по-болно. Имаш чувството, че слушащият отбива номера, дори когато не е така.

thunderstorm каза...

Напълно разбирам! И аз съм от хората, на които се звъни, тази която винаги изслушва, тази за чиито проблеми приятелите дори не подозират. Наистина са малко хората, които бих потърсила по всяко време. А и има случаи, в които е по-лесно да споделиш болката с почти непознат. Странно е, но много, много олеква.

saty каза...

Да, да, и това е вярно... като споделяш с почти непознат, имаш чувството (или илюзията...), че му поднасяш проблема по начин, който да го направи безпристрастен. Защото пък приятелите понякога въпреки добрите си намерения сякаш напук не са в състояние да видят нашата гледна точка; а то това е половината от търсената отсрещна реакция.

Анонимен каза...

Незнам какви приятели имаш.Да може да имат семейства,а може и да нямат, но това не е определящо. Когато един човек има желението да те изслуша и да ти помогне, даже и с думи той ще намери време,място и начин.Истинските приятели са странни хора.Тях не може да ги объркаш със останалите познати. Когато имаш проблем, всички познати се втурват да помагат кой с какво може,и от съжаление почити винаги ти спестяват истината,нещо, което един истински приятел няма да направи.Понякога имаш нужда да чуеш истината такава каквато е,директно, без упойка от човек който обичаш и на който държиш. Това е най-трудното,защото в такива моменти си способен на грубост,да нараниш човека насреща по възможно най-грубия начин защитавайки себе си от думите му. В последствие,когато се избистри съзнанието ти и се успокоиш разбираш какво си сторила на човека отсреща.Един истински приятел би те приел след всичко това без задни мисли, би те приел такава каквато си.Би тe разбрал и ще ти се довери отново и безрезервно.Понякога не са нужни и думи.Самото присъствие на човека ти дава онова търсено спокойствие на душата.Не е нужно да се казва нищо.Един поглед е достатъчен., един жест или леко тъжната усмивката,която се появява на лицето му виждайки как се опитваш да сдържиш сълзи хапейки устни. Винаги трябва да се изправиш лице в лице срещу проблема,но е по-добре да имаш такъв човек до себе си,някой който те разбира. Самотата не е решението.Тя само ни прави по твърди но и по-затворени в себе си.Болката притаена в сърцето бавно но сигурно го вкаменява.Открий истинските си приятели и бъди открита с тях. За феминизацията ще ти го обесня някой друг път защо пречи ;) Късмет.Анонимен