понеделник, 6 април 2009 г.

Уредените срещи -3!

Доста отдавна бях писала за уредените срещи, на които съм ходила. Сега ще ви разкажа за срещата, която се опитах аз да спретна. Двама хубави и умни млади хора. Бяхме с младежа. Обадих и се за да я попита нещо той по нейната професия. След 5 минути той затвори телефона-"Хриси, това момиче звучи доста интересно ще ме запознаеш ли!" ! Е много ясно... е ясно ама за мен. Тя каза "Не".
Незнам много отдавна осъзнах, че аз не съм нито повече , нито по- малко от много други жени. Аз не предлагам кой знае какво по-различно и ако някои си мисли, че е страшно уникален много греши. Следователно след като разбрах тези истини, просто започнах да излизам с мъже. Разбрах, че на врата никой няма да ми потропа, и че докато аз се мотам чакайки принца времето си минава и аз ставам все по сама. А много ми стана смешно когато тя каза, перефразирам "Недостойно е!".Нима в самотата има нещо достойно, нима приятелите ти са в повече, нима мъжете са ти в множко?Не страха е по-голям,а в самотата няма страх. Нея си я познаваш, тя не те учудва не те наранява свикнал си.
Каза-"Нямаме общи теми!"- е как да имате като не се познавате. Мразя мита за общите теми. Аз обичам да откривам нови нещо, и когато и двамата четем едни заглавия, забавляваме се по един и същи начин, аз няма какво ново да открия.
"Нямаш нужда от общи теми!"-"Той е простак, усещаше се че е от село!"
Говора маниерите поведението не правят никого гражданин. Още по-малко един непознат.
"ама той сигурно е мъжесвен, аз ги харесвам по детски да изглеждат!" -Ама когато не видиш някого няма как да знаеш дали сигурно е такъв или инакъв.
Отпусни се и направи нещо , против правилата и против целият морал , зад кой се криеш от страх. Мъжете не хапят. Те обичат, мразят и усещат всичко като нас. Просто не винаги умеят да го изразят. Кажи ми от какво те е страх?
Кажете ми от какво я е страх?

10 коментара:

Комитата каза...

Абе не знам, ама всички уредени срещи на които съм ходил, са били пълен провал.

Longanlon каза...

след всеки твой текст ми иде да ти кажа, че те обичам :)

ето, казах го :)

Божо каза...

От какво я е страх?
Ами ти сама си го казала:

" самотата няма страх. Нея си я познаваш, тя не те учудва не те наранява свикнал си."

Извънредно много хора се страхуват от промяната.

И няма логика.
Не можеш с логични доводи да ги убедиш, защото причината е алогична.

Васил Колев каза...

Страх я е, щото има хора като мен. Кратко и ясно :) Винаги има нещо, което можеш да си представиш като най-лошо и да се окаже, че го има.

Друг е въпроса дали трябва да се движиш по линия на параноята, или просто да видиш какво ще стане, на принципа на котката на Шрьодингер :)

Аспарух К. каза...

Всъщност не е чак толкова сложно да се каже защо госпожицата се въздържа. Първо, очевидно тръгва с вече изградено мнение. Язък за което, защото то после много пречи (ако въобще има "после"). Личи и страх от това да не се разочарова. И от промяната - да, Божо е напълно прав.

Но всъщност в основата си нещата май опират по-скоро до това, че самотата не й тежи. Въпрос на избор, естествено - и донякъде на възраст. И все пак, ако човек има желание да търси нови контакти, все ще направи нещо, вместо да търси оправдания...

Христина каза...

:) Longanlon Обичай ме .... Обичай меееее.....

Божо наистина не намерих доводи, за всичко си имаше някакво обяснение!
Васил Колев знам за параноята и аз я придобих след няколко разочарования, но се боря с нея. Просто защото искам да съм щастлива!
Аспарух К. мисля, че си много прав предубеденоста е проблем. В крайна сметка никой не е казал "трябва да го харесаш", но е хубаво да се среща човек с много и различни хора.komitata и аз мисля , че и ти си бил предубеден :)

Tiamath каза...

А самотата наистина е толкова по-страшна от една среща на кафе или биа с непознат. И дори да не с еполучи винаги можеш да се посмееш и да кажеш на приятелите си за неуспеха. А за достойнството -много хора с екрият зад него. Погледнете се и помислете дали наистина вече не сте го изгубили след като си причинявате самота....

fen каза...

Страх ни е от малките тайни, които сме превърнали в предразсъдъци.

Анонимен каза...

"Аз не предлагам кой знае какво по-различно и ако някои си мисли, че е страшно уникален много греши."

Аз пък съм страшно уникална, и правя уникални свирки :-P .

Анонимен каза...

и аз съм на мнение, че уредените срещи просто не се получават. била съм и от двете страни - уреждала съм и съм била "уреждана". това, което неминуемо се случва да тежи е презумцията, че би трябвало да се получи, липсата на спонтаност, нека кажем, очакването.. затова май е по-добре и дума да не се обелва, че става въпрос за среща. така остава повече пространство за нещата да се случват..каквито и да са те :)