понеделник, 22 юни 2009 г.

Анорексия.........

Няма да побликувам снимки ужасно е!
Не вярвах, че е толкова страшно докато не го видях с очите си!
Кожата и е бледа, като оризова хартия и също толкова прозрачна. Около 1м и 50 и 34 килограма. Беше с ботуши и дебело яке в което се губеше. Момиче на прекрасните 25 години.

В началото хапваше по нещо с нас. След около месец се влюби в един и реши че дори тези килограми са прекалено много и продължи да слабее. Ядеше по един кроасан на ден за да не и се карам. После ходеше в банята и може да се досетите сами. Опитваше се да избяга от света, като си създаваше розови кули, но те често се сгромолясваха. Ставаше по-лошо, защото имунната и ситема не можеше да се бори с нищо и тя го осъзнаваше. Боледуваше често, нараняваше се лесно! Психиката и също се предаде и тя тотално се сбърка.
Първо се чудех, къде са родителите и! Как да я завлача на психиатър? Какво да направя аз , щом другите не ги е грижа.Опитах много неща ,вие как бихте постъпили?
Знам само че ако тя не иска и не повярва, че е зле. Няма значение кой какво ще прави за нея.За това , ако случайно четеш-" Не забравай, ти си само на 26 време е да промениш нещата!"
Никога не позволявайте на близките си да стигат до там.

8 коментара:

Longanlon каза...

анорексията е тежко психическо заболяване и се лекува като такова - в клиника и трудно

fen каза...

Сега разбирам, защо те нямаше:(
Да, проблемът е голям и го забелязваме, когато ни се стовари. За да има разрешение на такива проблеми, трябва по-голямо обществено внимание.

Коко каза...

Уф! Вярно е много неприятно.

Longanlon е прав че в развие ли се става сериозно психическо заболяване.

Сестра ми се беше запътила на там. Висока е 178см и по едно време беш под 50 кила. Не е била адски зле, заради проблемите които си създаде вкъщи.

Изпокарахме се заради това, че не яде и веднага по доктори и след като и те я стреснаха взе да яде. Разви гастрит и сега си носи последствията.

Семейството или приятелите са много важна част в началото. След определен момент нещата стават зле.

Христина каза...

Фен, ами не заради това ме нямаше. Но понеже още не ми узряло в главата всико, незнам как да го напиша. Така че тази история ще почака. :)

Само че нашият случай е с девойка , която отказва всякаква помощ и даже се съгласява да умре само и само да е слаба.

Longanlon драго ми е да те засека отново. Поздрав за невероятният аквариум! Не се подава на нищо!

Longanlon каза...

коко, май напразно си се притеснил за сестра си - аз на 14 години като бях, тежах 48 кила на ръст 182...

и оживях! :)

Анонимен каза...

Е кааажи бе, Хриси :) Кога стана лекар, че започна така компетентно да поставяш диагнози, при това подпомогната и от въображението си? :)

Анорексичката :D

Христина каза...

Анорексичката, добре дошла!
Как пък така се позна в тези редове!

Анонимен каза...

Всъщност, прави сте...
и Хриси, знам че не му е тук мястото, но няма как по друг начин да ти го кажа: и ти беше права за абсолютно всичко,а иначе..за много неща си права, а за други -не. Но приеми, че не можеш да спасиш целия свят, а и не е нужно (поне не винаги). Що се отнася до мен - аз съм неспасяем случей...и в клиника няма да се оправя. Някои хора просто бъркат правилното столетие...
..Ии май ти дължа извинение, ако все пак с нещо съм успяла да те засегна или натоваря...