петък, 21 март 2008 г.

Спомен с мирис на лято...

Предупреждавам, хората които очакват да прочетат някоя пикантна история за плаж,вълни и див секс да прехвърлят някъде по другите публикации и да видят евентуално дали има нещо за тях. На тези които останат и прочетат цялата статия ще кажа "Сега се отпуснете и се върнете в годините на обелените колене и карането на колело"!

Едно тихо и спокойно място скрито в полите на Балкана. Отварям очи, оглеждам се чувам птиците, шума на листата на старата череша. Пак съм заспала в хамака, който баба всяка година връзваше специално за любимата си внучка.(ако от това не сте се сетили за бабите си, сега е момента да ги зарадвате като им се обадите, така както те са ви раздвали със всякакви вкуснотии, когато сте били малки). Често заспивах навън под черешата , след като цяла сутрин съм тичала по улиците с децата. Сега като погледна колената си все още виждам белезите от раните.
Ставам , хапвам задължителната следобедна закуска и пак навън. Поредната градина от която ще краден плодове.. никога няма да забравя колко сладки ми бяха още съвсем недозрелите зелени ябълки. В София никога не съм правила бели, нямаше как и къде,но там беше моето царство. Там се шляех, играех бях свободна. Спомням си , колко много се радвах на козите на комшииката. Баба никога не е имала стока(така се наричат животните на село) но комшиите имаха и аз всяка вечер ги посрещах. Сега не обичам животните нито малките, нито големите безразлични са ми. Вечер до къно игри , бели седяхме на улицата и се смеехме...

До ден днешен обичам да ходя там, но много рядко. Времето там спира..... решено е днес е петък заминавам. Отивам на хамака под старата череша.....

Няма коментари: