неделя, 4 май 2008 г.

Затвор...

Понякога си мисля, че съм страшно близо до всичко което съм искала. Добра работа, приличен страничен доход, много приятели. Но сега съм объркана, не мисля че искам това. Не искам да робувам на парите и кариерата,а точно това се получи. Мисля си, че станах затворник на собственните си мечти. Мечти на един роб , който цял живот да зависи от системата. На цялата шибания, живея и в София. (Тук ще си позволя да попитам: Абе всички вие, които напускате прекрасните си красиви спокойни места и идвате в тоя миризлив град, за чий?)Няма що, мечтая да завися от едно число в месеца, числото на което взимам заплата. Точно това е робското ми мислене. Трябва да има сигурност, а къде дявол го взел отиде свободата! Още повече на 24 години , когато никой и нищо не зависи от теб. И ако не сега, кога ще съм наистина свободна?

Сега мога да променя нещо, може би да отида да живея там където винаги съм си мечтала. И може би чакането на крава на улицата не е толкова лошо, нито плетенето на чорапи. Може би искам да живея така... спокойно!

Така като става на въпрос понеже всички драпате насам, като че София е центъра на света, ще се радвам да ми подарите някоя къщурка в някое селце. Нали на никого от вас тяне трябва ....

20 коментара:

Анонимен каза...

Като за наизуст, добър 4 :)

А

Христина каза...

А
Трогната съм! Все пак 4 ри е добре, поне си правиш труда да прочетеш, което за мен не е никак малко!

Анонимен каза...

Имах предвид, че доста лесно раздаваш оценки, с които уж маркираш погрешността на чуждата позиция.

И това на фона на разлика от години, в период от живота, където всяка година би могла да прави цялата разлика. Да не забравяме също така, че ти си виждала само едната страна на нещата (Гергана - Сладката... :), а голяма част от нас са ги живяли и двете.

Както и да е... ти пък пишеш. Което също не е никак малко.

А

Христина каза...

Първо защо "уж"? Не раздавам оценки, казвам какво мисля. Прав си обаче, хващам с,че понякога променям възгледите си.

Какво значи "нас"? Ти от кои си?
Няма как да знаеш коя от двете Гергани познавам по- добре :)

ferry каза...

Решетките са вътре в главата ти :) От гледна точка на тези, които напускат прекрасните си красиви спокойни (селски) места, ще кажа, че зависимостта от това число, ти дава възможността (и до една степен свободата) да правиш нещата, които обичаш. Майсторлъка е точно в дозата зависимост - да не оставиш числото да те обсеби на сто процента. Аз лично за себе си мога да кажа, че съм намерил (поне засега) приличен баланс :)

Анонимен каза...

Аз съм от "пляката", забрави ли? :)

Иначе да, няма как да знам със сигурност коя от двете Гергани познаваш по-добре, но залагам много на малко, че познаваш само едната, и то софийската. Ваканции и посещения на гости при баба не се броят.

Разбира се, имаш право на реплика в собствения си блог, но и по тази тема, която доста се припокрива с предната, се изчерпах.

А

Христина каза...

Да защото акцента за мен е върху това , че на 24 не се чувствам добре. Че на тези години не е редно да не си свободен. А ти сам обърна, отново на селяни и граждани. Идеята беше, защо и "вие" губите свободата си?

ferry опитвам се да търся злтната среда, но ми е много трудно. Кажи ми начина?

Hamaelleon каза...

Не си живяла в провинцията за да си обективна.. ако мислиш, че там го няма това чакане на едното число от месеца и повечето от нещата в София, лъжеш се.
Бях си 10-на дена сега по празниците в Лясковец.. да, хубаво ми е, доста по-чистичко, в пъти по-тихо и спокойно, птичките пеят и т.н., но.. не бих св върнал там. По-скоро, ако ще се махам от "вашата" София - щото то така малко прозвуча, ние в София и вие там в "селцата".. ще е навън, а не назад.
Не знам от какво се оплакваш всъщност, може би трябва да прочета ентрито още десетина пъти..

Христина каза...

Повтарям! Писах по- скоро за факта че на 24 не се чувствам свободна. В провинцията ми се вижда много по- спокойно и за това може би ми харесва.

Hamaelleon каза...

Може да отидеш да живееш в провинцията ;)
Е, ще се сбогуваш най-вероятно с добрата заплата, която вземаш тук и други неща, ама щом те влече свободата, какво пък..

Христина каза...

Точно това мисля да направя. В момента в , който мога да си го позволя, ще живея някъде да кажем на 60-70 км от София и ще работя тук. Това е една от мечтите към които се стремя. А вече перфецтният варинт е да си бачкам от там :)

Hamaelleon каза...

О, не, не! Не ме разбра.
Иди да живееш в малък провинцеален град, аз идвам от такъв с 10-15 хиляди души население. Поживей малко там, при тамошни условия и заплащане най-вече, пък може и да ти светне какво кара хората да идват на тълпи в Сф, която по принцип е ненормално място за живеене. И пак ще си говорим за свобода и затвор.. затворът винаги е само в ума ни, а какво ни заобикаля, обстоятелствата, дали ще сме в малък град или в "центъра на света", както някои хора припознават столицата, е само проекция на това, което е в ума ти, не е ли така?

П.С. За кво трябваше да си пускам кю-то, че не разбрах..

Hamaelleon каза...

провинцИален - грешчица ;)

Христина каза...

В кюто ти пиша, ма не получаваш ли няма представа?


За затвора и ума, може и да си прав не съм мислила!

Hamaelleon каза...

Ми не, нищо не съм получил, я ми драсни твойто кю тук или в моя блог, където прецениш..

Анонимен каза...

Свободата, Санчо, е на върха на копието.. ;)

Анонимен каза...

И салама, да го еба, и салама... :D

A

Христина каза...

Даже не разбирам иронията?

Анонимен каза...

Няма нищо за разбиране, просто харесвам рекламата.

А

Христина каза...

О благодаря , радвам се че сподели нещо толкова интимно с нас!