вторник, 15 април 2008 г.

Кризата ...

Зачепкала съм ги тези кризи и това е! Около мен е пълно със самотни хора. Независимо дали имат връзка или не , пак са самотни. Нямат това което искат, но не смеят да променят нещата. Не разбирам, тези които си имат някого просто ей така, само и само да не са сами. Някаква пълна безумица , хората робуват на навика. Ще стана като тях, мамка му. Не ме е страх от самотата на 45 поне не толкова , колкото от това да се събудя до човек който ми е чужд и просто съм се примирила да съм с него. Кой избор е правилен, може да не е толкова зле. Приемаш някой имаш някой, не си съществувал заради "пуфи", "флъфи" и т.н (така се казва кучето ти на 45). Ето почнах да се обърквам....Сядаш и преценяваш , кое е най- доброто за теб. Кой би трябвало да е избранника. Не, не, не.... не е това мамка му. И аз искам нещо съвсем просто:
Улица, тротоар сблъсък и опааа воалааа. Мъжът... и готово. Да няма игри, маски, номера лъжи а просто емоция. Да не се налага да мисля , може ли не може ли да издържа семейтво и подобни глупости, просто емоция.
А може би не е това, може би не трябва да сме емоционални а прагматични, може би трябва да знам какво точно искам и какво точно търся.

Мамка му къде е истината ?

6 коментара:

Hamaelleon каза...

И последно знаеш ли какво точно искаш? Какво точно търсиш?
Не трябва да е нито само емоция, защото ще се удавиш, нито да е само прагматичност, защото ще станеш като камък.. не трябва да е само чат, лаф, сладка раздумка, защото такива познанства ги отвява вятърът на промяната.. не трябва да е само страст и секс, защото такъв огън не гори дълго, а като изгори оставя пепел и сивота.. трябва да е от всичко по-малко.. хармонично.. здраво и стойностно. Връзка заради самата връзка е най-голямата и може би най-разпространената тъпня - точно това е, което прави дори и хората с връзки самотни..

Христина каза...

Много е трудно да ти отговоря, в момента преживявам някаква метаморфоза и се опитвам да променя мирогледа си. Надявам се след това да мога да кажа какво искам. :)Златната среда - или така добре позната недостижима среда. Съмнявам се, че е възможна такава хармония...
П.С - до много скоро знаех какво искам , ако говорим специално за човек с когото да съм.
1. Да не яде печени чушки на каквато и да е било тършия(всяко лято, на балкона на панелката сме аз, чушкопека и 100кг чушки. И така цяла неделя...).
2. Да може да простира. Имам травма от дете, първо белите после зелените , червените чорапи .... Сякаш ме на конкурс за най- красив простор.
3. (Сконна съм да го приема) Да не яде пържена риба. Поне не често....

Hamaelleon каза...

Все едно не каза нищо.

ieti каза...

Това за чушките, простирането и рибата е лесно. Има няколко варианта или ти да му кажеш ясно да забрави за тези трите, защото не ги харесваш/не обичаш/мразиш, или ако ти прави кеф да го гледаш как си хапва пак да му готвиш таквиз неща.

Другата работа е да се разберете кой какво ще прави. Третото е често често да го подсещаш да ти помага. Ако не е някой идиот никога няма да ти откаже.

Христина каза...

"Все едно не каза нищо."? И аз не разбрах .....


Миро- просто се шегувам :) Дет се вика това да са му кусурите

Rosen каза...

Истината си ти самата :). Самият преход на измеренията, който претърпяваш те кара да се притесняваш от това, което виждаш - а то е: много възможни сценарии и вероятности. Как знаеш кое е по-доброто за тебе ?

А после някой беше задал въпроса - знам ли какво искам от живота и беше отговорил утвърдително :P

Don't ask why
Don't be sad
Sometimes we all
Must alter paths we planned