четвъртък, 17 април 2008 г.

Мъжкото момиче..!

Мъже ще ме извините аз много отдавна не съм ви плюла, както трябва ама се налага!

Ще си призная аз съм мъжко момиче, не мога и не искам да съм кифла. В бачкането ми викат страшинката или вожда. Работя основно с мъже, няма как да съм мека мара. Ако им пусна малко аванта ми се качват на главата. Обичам да се контя, но не по 2 часа на ден. Обичам удобните си ниски обувни, обичам дънките си, обичам да гледам волейбол, обичам да се моткам пред печката.. Не обичам губенето на време по молчета и подобни, не обичам да вися по фризиосрки салони с часове.

Всичко това мили момчета са неща, които и вие не обичате и се изнервяте когато тя госпоицата ги върши. Обаче аз точно щото съм мъжко момиче си ви ставам най- добрата приятелка. С мене и бира се пие и се вика по мачов, и си псувате, и за коли се говори и ви е супер готино с мен, защото и чувство за хумор имам, ама не.Аз ще съм ви приятелчето на чието рамо ще се опрете, когато онази ви бие шута. Когато ви е тежко , за да не се излагате пред приятелите си( мъже) и за да не се показвате слаб пак на мен ще се обадите за да ви слушам с часове, но на сутринта пак се будите до кифлата.
Чудесно нали, аз съм онази липсващата половина от нея, тя е всичко за пред света за пред приятелите , аз съм онова задкулисното. Дето си е само ваше, и само вие си знаете за него и за това колко ви е близко то. А то как се чувства,ееее аре ся вие нали сте добре. Вие ми давате каквото можете, нали сме само приятели вашата съвест е чиста, добре ви е. Накрая незнам, искам да видя накрая какво става. Продължавате да сменяте кифла след кифла или избирата една и това е! Може би избирате една от нас! Искам да видя какво става накрая, и дали някога осъзнавате колко много сме ви дали!

11 коментара:

Христина каза...

Hamaelleon е само "мъжка лейка" не са ме наричали.... ;)(викам да не спамя много свежарите!)

Hamaelleon каза...

Е не схвана ли?!
Ти викаш, че си "блейка".. ама нали си и мъжко момиче.. та може и да си блейка, ама явно си мъжка блейка :P
Не лейка ;)

---

Това, което си написала днес може да се напише с малкиииии промени в някои думички и родовете и за т.нар. меки момченца като мен :) В смисъл, беше ми интересно да чета като в огледало..

Христина каза...

Схванах разбира се! ;)

О темата ще има продължение." В подкрепа на мъжките момичета" :)

Меки момченца има но се съмнявам, че си в тази категория..

Hamaelleon каза...

"Меко момче" не в смисъл на гей, а в смисъл на огледалното на "мъжко момиче".. може би трябваше да напиша "женско мъжле" или още по-точно "женчо".. и това в смисъл - огледално - на твоето.. както теб мъжете те вземат само за приятелка, и мен така - ама жените. Покрай мен е фул с жени и то не кифли, но аз съм само техния скришен приятел, коз за лоши дни. Знам как се чувстваш ;)

Христина каза...

Ти за малоумна ли ме мислиш :) разбирам те,какво ми пишеш. Просто аз свързвам "меките момчета" с образа на вечно мрънкащо мамино синче, което не знае какво иска.

Еми значи сме си супер, какво не ти харесва. Събираш гадостите на момичетата а те се чукат насам натам с "оня гадняр скапан пак не ми се обади...(тук следват коментари от нейна страна какъв е блабла)". Ти разбиращо поклащаш глава , след това започваш да се шегуваш... тя се смее всичко е тип топ. И изведнъж скапаняка(както до сега го е наричала) звъни от нищото, тя грейва вдига. Той измисля някаква тъпа лъжа, тя:"разбирам те , знам че си бил уморен, няма проблем ....(тук искам да повърна)". Ти поглеждаш през прозореца и много добре знаеш, какво ще последва.;..и така се повтаря, и следващият път пак ще си там за да чуеш всичко....

Аз мисля,че тоя мазохизъм си ни харесва. Иначе защо подяволите , след тежък работен ден, като чуя нечий глас, които днес е имал най- отвратителният ден на света продължавам да слушам още час, правя всичко възможно да оправя настроението на човека, и накрая чувам..."Айде, че жената се върна туко що. Дано ми излезе късмета(и чувам познатия сигнал на заето)"!И така до безкрайност.

Hamaelleon каза...

Е ти пък сега! Естествено, че не те мисля за малоумна, просто съм наясно, че недоразуменията не са изключение, а правило, така че никога не пречи да обясниш още по-подробно ;)

Не, на мен не ми харесва тази ситуация и правя каквото ми е по-силите за да я променя.. почнал съм постепенно да изтиквам такива "приятелки" в трета глуха. И да ти кажа, не знам кой е по-голям мазохист, ние или те, щото веднага се сещам за един емблематичен разговор с една позната преди години: Какво ти е бе, X? Ами зле ми е, Y пак ме разплака. Е защо си още с него!? - питам аз искрено недоумяващо, и получавам стандартен отговор: Ами аз го обичам!
Какво повече да кажа..

Христина каза...

Аз още не мога да ги разбитайм мойта мъжка компания :( ма не полагам усилия де, не за друго понякога добре се пие бира с тях и страхотни псувни се учат :)

Анонимен каза...

Няма такова нещо като "Когато ви е тежко, за да не се излагате пред приятелите си( мъже) и за да не се показвате слаб"

Ако един мъж не може да си "изплаче" мъката пред приятел, никакъв прятел не му е той. Алтернативата е опечаленият тип да е някакъв притеснителен (комплексиран?) тип.

Болката не е срамна.

А

Христина каза...

Е как ще да няма! Нали сте мъже винаги гледате да решавате проблемите си сами! Незнам дали е комплексарщина или не ... но се среща :)

Анонимен каза...

Хайде сега, комплексарщина и другите големи думи. Иначе, да, среща се. Но кое не се среща? В смисъл, не върви да се хващаме само за изключенията, нали?

А и собствено, не виждам нищо лошо в това да се опитваш да си решаваш проблемите сам. Въпросът е да знаеш кога няма да се получи и наистина имаш нужда от помощ. Толкова е просто.

Не знам, както обикновено всичко е до хора, а в моя случай близкото ми обкръжение се държи достатъчно адекватно, за да не ме кара да разсъждавам/негодувам по темата.

А

ПП. Встрани от този ти пост, от къде тази страст да се занимаваш с т.нар. "криза на 30-те", след като си едва на 24 и като опит си толкова близо до предмета на разсъжденията, колкото когато си била на 14, спрямо сегашната си възраст :)

Христина каза...

Нещата са индивидуални, всеки има хора на които споделя и на които не! Забелязала съм , че понякога от някаква криворазбрана "мачовщина", крият някои от проблемите си пред приятелите.

Просто мойте близки приятели повечето са на 30 :) и няма как да не съм пряко засегната -по темата защо на 24 пиша за кризата на 30 те.