вторник, 22 април 2008 г.

Пораснах !

Седя си на онзи стар площад в неделя. На едно забравено място и гледам,колко се е променил. Старата върба пред кметството вече я няма. На нейно място има някакво кафе с люлки. Поглеждам надолу по улицата и си спомням, как преди цялата улица беше опсипана с люлак, сега виждам само високите огради на още по високите къщи. Деца на по 15 с цигарка в ръка минават бавно по площада и псуват, а преди вървяхме с по някой ластик и просто се смеехме или си разказвахме вицове.
Пристига една кола, която ми е безкрайно позната. Слиза един млад мъж, който не съм виждала от много години. Коленете му вече не са обелени, нито има прашка в задният джоб, няма го и онзи блясък в очите. Беше преди време градините,улиците, дърветата свободата бяха наши. Той беше ужасно палав, постоянно измисляше някякви дивотии. Научи ме да карам колело, подари ми прашка, научи ме да се катеря по дървета и което е по важно да слизам. Сега стоеше пред мен друг човек, онзи мой другар в игрите и белите го нямаше вече. Седеше мъж с кутия боро, със скъп часовник гледаше ме и се усмихваше... исках да го прегърна и просто да му се зарадвам , но успях да получа единствено едно строго ръкостискане. Нямаше го онзи плам , онзи хъс към живота, беше се променил. Седна до мен. Нямаше какво да си кажем...
И аз не бях същата.... загубих се някъде из София... загубих малкото момиченце което тичаше след пеперудите и джапаше в локвите.
Мина едно дете с колело и в този момент се разсмяхме,започнахме да се закачаме както преди да се гоним, по площада. До вечерта седяхме на пейките и говорехме говорехме.... Отново бяхме деца..........

5 коментара:

Hamaelleon каза...

Обещала си ;) Аз чакам..

"О, темата ще има продължение. "В подкрепа на мъжките момичета" :)"

Христина каза...

Е пробвам да вкарам малко разнообразие :) Но обещанието си е обещание, по мъжки ще го изпълня!

ieti каза...

Тъжно е... поне мен ми стана тъжно като си спомних и аз какви ги правих едно време на село. Колко хубаво си изкарвахме някога ваканциите, колко приятели имахме и как всичко беше истинско... тъжно е...

Христина каза...

А беше супер, ама вече нищо не е същото :) дано малката ти принцеса Миро да има едно наистина хубаво детство!

ieti каза...

Ми надявам се ще направя всичко възможно това да стане, въпреки че нещата много се измениха... Виждам надежда все пак - по Русе сивчовщината не е плъзнала толкоз много. Децата все още си играят на криеница, ластик и гоненица.