петък, 30 май 2008 г.

Пиша си!

Днес ми се остроумничеше! Обаче ми се вижда досадно отново да е за мъжете и жените, за проблемите на столицата или за някакви спомени дето все ми се въртят в главата.

За това, ще пиша за работата си! Много я харесвам. Преди да работя това , което правя сега, съм минала през две три места за които не ми се говори. Имам икономическо образование но се занимавам с QA. Все пак кратко встъпление.
Изведнъж от мен се пръкна лидер. Неформален лидер. Може би хората около мен , програмисти основно, са лесно податливи или може би са непукисти за това лесно се водят.
С времето си заслужих прозвището Старшинката.... Ма го казват с любов. Сигурна съм.
Понякога се хващам обаче , че май много съм си повярвала. Сега наистина май се правя от време на време на шеф(патка)! Власта главозамайва.
Сега няколко думички за един човек, които шлифова "малкото Хриси" в "Старшинка". Да си лидер , значи да знае какво отношение да имаш към всеки. Кога как и с кого да се държиш. Аз бях агресивна, много упорита, много недискретна, много директна. Обаче, един от шефовете ми ме научи, как да съм умерена. Как да внимавам с хората. Признавам си беше трудно за него, защото той е безкрайно умерен човек и се бореше с мойте настроение и арогантност. Но за всичко много му благодаря, и до ден днешен много ми помага и винаги ме подкрепя и напътства!

Вие какво мислите за лидерството?

12 коментара:

Анонимен каза...

Както казваше един приятел: "Аз обичам да действам по принципа на убеждението, а не на принудата. Важното е един път да убедиш човека, че винаги можеш да го принудиш"

Това беше само за освежаване де :)

Иначе лидерството е сложен баланс върху много остриета. Да си отворен към хората но и да подържаш дистанция, да си внимателен, но и твърд, когато се налага. Но не пък твърдоглав. Да се отнасяш към всеки с уважение, да можеш да му "влезеш" в положението, но пък де не допуснеш това да се изтълкува като слабост.

И трябва деликатност и търпение.

Добре е, че си попаднала на такъв шеф и че той е имал точния човек насреща :)

Христина каза...

Приятелят ти много точно го е казал.

Обаче е трудно. Както писах по- горе власта главозамайва понякога бъркам, понякога засягам хората. После съжалявам! Много си прав, винаги лавира човек, винаги е различен. Между другото понякога заради тази игра, губя себе си. Вероятно още съм малка за това. Как мислиш? Как успява лидера да бъде себе си?

Анонимен каза...

лидерът не трqбва да е "себе си". лидерът представлява групата.
човекът, който стои зад образа на лидера, може да е "себе си" в моментите, в които не е лидер ;)

Христина каза...

Спорно е !
Лидера винаги е лидер!

Може би точно това му е истинското лице (да няма такова)!

Анонимен каза...

явно понятията ни се разминават. говорим за различни неща :)

Анонимен каза...

Ами май трябва да намерим някой истински лидер и да го питаме. Но лидер по призвание, а не назначен за такъв.

Аз определено не съм от тях. По-скоро съм от хората, които лидерите не обичат - от тези, дето си правят каквото си знаят. Освен ако не са съгласни с лидера.

Но няма да се шашкаш.

Аз специално отдавна не знам нито кой съм, нито на кой свят съм (нее не се друсам, нито се спиртосвам, не познахте. И шизофреник не съм ;) )

Така че това ще ти стане нормално състояние, но накрая ще разбереш, че всички личности, сред които се опитваш да се намериш си все ти.

Fobos каза...

Лидерът е човек, който води 'стадото', на когото вярват сляпо, защото е доказал, че може да поема отговорност и да взема решения.

Лидери могат да бъдат много малко хора. Те трябва да мотивират, да създават подтик, който стои в основата на всяко поведение.

Ръководството като една от функциите на управлението е много по-институционализиран, формален и рационален акт и до голяма степен се изчерпва с процесите на целеполагане и вземане на решение. То не съдържа неформални компоненти. От тази гледна точка всеки мениджър ръководи подчинените си. А лидерството може да съдържа елементи на ръководство, но си остава много по-неформално, нерегламентирано и задължително разчита и на емоционална обвързаност.

Даже ми се беше наложило да правя анализ на една група и да разграничавам "заложените" лидери в нея и се сетих една интересна мисъл на C. Roach и O. Behing: лидерството може да се определи като „процес на такова повлияване на една организирана група, което би я накарало да се стреми към постигане на целите си".

Няма да изнасям лекция :-)

Щом ти се налага да бъдеш лидер, опитай да видиш дали можеш да "водиш" с лекота хората от екипа си. Ако това е трудно - не си лидер, а просто Старшинката, която все пак е добър мениджър!

Христина каза...

Почвам по ред на номерата!
Анонимен :) дай да изясним разбиране!
Важното божо е никой да не съзнава , че си лидер. Поне аз така мисля. Когато става от само себе си, хората не се противопоставят, защото по някакъв начин лидера им представя идеите или целите така че те да ги приемат за свои. При мен се получава някаква преданност, т.е грешката ми е че прескачам границата много често. Абе трудно е , все още не съм достатъчно готова. (между другите мерси за думите)

Фобос(може ли да получа име , че таками е прекалено анонимно?) Когато има йерархия е по- различно , а какво мислиш за лидерите в личният живот.Според мен е истинският лидер е лидер навсякъде, или не?

Fobos каза...

Мислех, че името ми се подразбира от блог-адреса :-) Казвам се Юлиан.

Да, аз смятам, че лидера е личност не само в кариерата, но притежава и в свободното ежедневие способи за емоционална обвързаност с групата, към която принадлежи.

Лидерът трябва наистина да бъде водач и извън работното място, защото вече е нарамил кръста и трябва да издържи тежестта му. Лидерът е силна личност и е почти невъзможно да бъде следващ, а не следван от всички около него.

Христина каза...

Ебаси и блейката (ей думи нямам , какво да кажа къде съм гледала :))


Аз пък си мисля , че съм "лидер "
само в работат си. В личният си живот се сремя да не позволявам да ми се качват на главата, но и гледам да правя много компромиси и да съм много по тиха от Старшинката и не толкова изискваща. Защото работат си е работа , там се искат определни резултати, но да налагаш воля на хората които обичаш е прекалено.

Анонимен каза...

>"Важното божо е никой да не съзнава , че си лидер. "

Така е. Когато лидерът съумее да разпредели отговорностите между повече хора, така че те да се чувстват отговорни за вземането на решения и за изпълняването им, работата върви най-добре и лидерът е най-успешен.

За съжаление повечето "началници" все искат те да са последна инстанция и не дават никаква свобода на подчинените си. Съответно ентусиазмът да се свърши работата отива на майната си.

Христина каза...

В България се налага да ги накараш да си мисят , че работят единствено и само за себе си :) Като тук наблягам , на хората които са ниско образовани. Докато с високо образованите е по- лесно, :) поне на мен. А е логично да е обратното. Хората в мойта свера , просто знаят за какво става въпрос и дават всичко от себе си. От мен не се иска много просто от време на време да паприрам някое недеволсво например. Задачите просто се разпределят и не се занимавам с нищо повече, но работя 2 пъти повече от тях. Казала съм си че никога не искам да чуя, "тая е тука щото е на тоя на оня" или "тая нищо не прави пък си зима парите."